Копаонички говор: Разлика между версии

Този говор е опазил в най-висока степен архаичните и автохтонни характеристики на цялата косовско-моравската диалектна зона - в сравнително-исторически аспект. <ref>[http://www.etno-institut.co.rs/cir/monografije/70.php Првослав Радић - Копаонички говор. Етногеографски и културолошки приступ, стр. 328-337]</ref> {{факт|Тази диалектна зона по политически причини е означавана в по-широк смисъл, ведно с другия [[торлашки|торлашки говор]], с термина - [[преходни говори]]. В историко-граматически аспект, копалнишкият говор припада изцяло в зоната на т.нар. [[балкански езиков съюз]].|2016|6|22}}

# [[Сравнителна лингвистика|Сравнително-лингвистично]], понеже на запад формира интересна контактна зона със съседния регионален новопазарско-сенички говор <ref>[http://www.etno-institut.co.rs/cir/monografije/70.php Првослав Радић - Копаонички говор. Етногеографски и културолошки приступ, стр. 181]</ref>{{факт|, който е едната част от по-широката [[Зетско-южносанджакски говор|зетско-южносанджакска диалектна зона]] със своя [[йекавски изговор|йекавския изговор]] - определян за типично сръбски от [[Вук Караджич]]|2016|6|22}}.

От етноложка гледна точка по своите характеристики, копалнишкият говор отразява историческото развитие на говора на местните [[моравяни]] още от [[средновековие]]то, въпреки че през 19-20 век [[Копаоник]] с неговите подстъпи (с изключение на североизточния му край) приема различни струи преселници от запад - от [[Пещер]], [[Сиеница]], околностите на [[Нови Пазар]], а по-късно и от [[Черна гора]] и [[Херцеговина]] (т.нар. [[ерци]]). <ref>[http://www.etno-institut.co.rs/cir/monografije/70.php Првослав Радић - Копаонички говор. Етногеографски и културолошки приступ, стр. 29-38]</ref> {{факт|Всички тези преселници са претопени и не са оставили значими следи в местния говор. От друга страна, [[Йован Цвиич]] приема цялото население на [[Поибрие]]то за част от т.нар. динарски антропологичен тип или за чисто сръбско.|2016|6|22}}

{{факт|От културоложка гледна точка, копалнишкият говор се характеризира с непрекъснат [[континуум]] и самостойно развитие в централната зона на косовско-моравското наречие в посока от юг на север, т.е. този говор е автохтонен най-вече заради изолираността си в планинския район на Копаоник, поради и което е опазил редица специфични архаични особености - характерни за старобългарския и среднобългарски език.|2016|5|12}} В копалнишкия говор бъдеще време се образува посредством частицата "''че''", като е налице и аналитична сравнителна степен с удвояване на допълнението. <ref>[http://ezikovsvyat.com/bg/izbrani-statii/93-obraztzovo-izsledvane-na-edin-srabski-govor Образцово изследване на един сръбски говор (Радић, Првослав. Копаонички говор. Етногеографски и културолошки приступ. Београд: Етнографски институт САНУ, 2010)]</ref>

{{факт|Западният новопазарско-сиенички говор се чува в подстъпите на Копаоник в триъгълника [[Косовска Митровица]]-[[Лепосавич]]-[[Лешак]], т.е. в [[Северно Косово]]. В Средното Поибрие, йекавският изговор преминава частично на десния бряг на [[Ибър]], като на места се и вклинява към планината.|2016|5|12}} В Долното Поибрие и в т.нар. Поибрие при [[Кралево]] изговорът е екавски, но с някои йекавски привнесености. С това се характеризира и говора около манастира [[Студеница]]. <ref>[http://www.etno-institut.co.rs/cir/monografije/70.php Првослав Радић - Копаонички говор. Етногеографски и културолошки приступ, стр. 181-189]</ref> {{факт|Като цяло говорът по долното течение на Ибър, след големия му завой при Косовска Митровица, има смесени особености, обаче [[Павле Ивич]] го приема като цяло за косовско-моравски, т.е. за копалниншки по своята антропогенеза. На запад по левия приток на Ибър - река [[Рашка (река)|Рашка]], се намира средновековния български [[Рас]].|2016|5|12}}