Уикипедия

Маккартизъм: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м →‎Жертвите на маккартизма: +картинка, колони
Ред 120:
{{col-end}}
 
== Залез ==
== Залезът на маккартизма ==
От средата на 50[[1950-те]] години, проявленията и институциите на маккартизма бавно започват да отслабватгубят своето влияние. Променящото се обществено мнение допринася доста за това. Залезът на маккартизма може да бъде очертан чрез серия от съдебни решения.
 
Ключова фигура за края на черните списъци на маккартизма е Джон Хенри Фолк (John Henry Faulk). Водещ на следобедно комедийно радио-предаване, Фолк биле активист на лявото крило на своя профсъюз –профсъюза Американската''Американска федерация на телевизионните и радио изпълнители'' (American Federation of Television and Radio Artists). Той е подложен на внимателно проучване от страна на AWARE ООД, една от частните компании, които проучватразследващи отделни личности за признаци на комунистическо „предателство“. Белязан от AWARE като негоден, Фолк е уволнен от радио [[СиБиЕс (CBS Radio)]]. Фолк е един от малкото жертви на черните списъци, който през 1957 г. решава да съди AWARE. Прези през 1962 г. той печели делото. <ref>Faulk, John Henry (1963). Fear on Trial. University of Texas Press.</ref> С това съдебно решение на частните съставители на черни списъци, както и на тезитехните които ги използватклиенти, се обръща внимание, че саотговарят законовопо отговорнизакон за професионалнитепричинени професионални и финансови щети, които причиняват. Въпреки че неформалното съставяне на черни списъци продължава, частните „проверяващиагенции лоялността“за агенции„проверка скорона оставатлоялността“ вскоро миналотоизчезват. <ref>Fried (1997), p. 197.</ref>
 
Важна роля за края на маккартизма изиграва [[Върховен съд на САЩ|Върховният съд]]. През 1956 г., Върховният съдтой разглежда делото на Слочовър срещу Образователния борд. Слочовър е професор в Бруклинския универистет, който е уволнен, за това чезащото се е позовал на Петата поправка, докато е разпитван от Комисията на Маккарти за предишностаро членство в Комунистическата партия. Съдът забранява подобни действия, постановявайки „... ние трябва да осъдим практиката на приписването на престъпно и зловещо значение на упражняването на конституционното право на човек съгласно Петата поправка. [...] Привилегията срещу самообвинението би се ограничила до глупава подигравка, ако упражняването на това право би могло да се приеме за равно или на признание на вина или за предполагане на лъжесвидетелстване.” <ref>Fried (1997), p. 203.</ref>▼
Важна роля за края на маккартизма изиграва [[Върховен съд на САЩ|Върховният съд]].
 
През 1957 г. по делото Уоткинс срещу Съединените щати (Watkins v. United States) Върховният съд постановява намаляване власттана правата на HUAC да наказва несътрудничещи свидетели, като ги обвинява в неуважение на Конгреса. Съдия Уорън пише в неговоторешението решениеси: „Призоваването на свидетел само, за да бъде принуден да свидетелства против волята си, за своите убеждения, вярвания или връзки, е знак за вмешателсвовмешателство от страна на правителството. И когато тези принудителни показания засягат въпроси, които са неортодоксални, непопулярни или дори омразни за обществеността, последиците за свидетеля могат да бъдат разрушителни.“ <ref>Fried (1997), p. 207.</ref>▼
▲През 1956 г., Върховният съд разглежда делото на Слочовър срещу Образователния борд. Слочовър е професор в Бруклинския универистет, който е уволнен, за това че се е позовал на Петата поправка, докато е разпитван от Комисията на Маккарти за предишно членство в Комунистическата партия. Съдът забранява подобни действия, постановявайки „... ние трябва да осъдим практиката на приписването на престъпно и зловещо значение на упражняването на конституционното право на човек съгласно Петата поправка. [...] Привилегията срещу самообвинението би се ограничила до глупава подигравка, ако упражняването на това право би могло да се приеме за равно или на признание на вина или за предполагане на лъжесвидетелстване.” <ref>Fried (1997), p. 203.</ref>
 
▲През 1957 г. по делото Уоткинс срещу Съединените щати (Watkins v. United States) Върховният съд постановява намаляване властта на HUAC да наказва несътрудничещи свидетели, като ги обвинява в неуважение на Конгреса. Съдия Уорън пише в неговото решение: „Призоваването на свидетел само, за да бъде принуден да свидетелства против волята си, за своите убеждения, вярвания или връзки, е знак за вмешателсво от страна на правителството. И когато тези принудителни показания засягат въпроси, които са неортодоксални, непопулярни или дори омразни за обществеността, последиците за свидетеля могат да бъдат разрушителни.“ <ref>Fried (1997), p. 207.</ref>
В решение от 1958 г. по делото Кент срещу Дулс, Върховният съд възпира Държавния департамент да използва по своя преценка властта си да отказва или отнема паспорти, позовавайки се на комунистически убеждения или връзки на кандидатите. <ref>Fried (1997), p. 211.</ref>
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Маккартизъм“.