Маккартизъм: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 1:
[[File:Is this tomorrow.jpg|thumb|225px|На изображението „Това ли ще бъде утре? Америка под комунизъм!“, пропаганден комикс публикуван 1947, показващ спектърапризрака на комунистическокомунистическата завземане на власттавласт]]
 
'''Маккартизмът''' ({{lang-en|McCarthyism}}) е политическо течение в [[Съединени американски щати|САЩ]] от края на [[1940-те]] и [[1950-те]] години на 20-ти век, инициирано от републиканския сенатор [[Джоузеф Маккарти]]. Включва практика на обвиняване в подривна дейност и заговор, в някои случаи без реални или достатъчни доказателства, или получени с иначе рядко използвани средства за разследване, най-често с участието на [[ФБР|Федералното бюро за разследване]] (ФБР). Маккартизмът прераства в мащабна кампания за разкриване на съветски шпиони, комунисти или техни симпатизанти и други политически елементи, известна като „ерата Маккарти“.
Ред 10:
 
== Предпоставки ==
За маккартизма допринасят фактори, породени още в годините 1917 – 20, в периода след [[Октомврийската революция]] и установяването на комунистическа власт в [[Съветския Съюз]] (наричан Първа вълна на страх от червените, {{lang-en|First Red Scare}}). През [[1930-те]] членовете на [[Комунистическа партия на САЩ|Комунистическата партия на Съединените щати]] нарастват, достигайки връх от около 75 000 души през 1940 – 41 г. когато тя участва в организирането на профсъюзното движение и опозицията срещу [[фашизма]]. <ref>Weir (2007), pp. 148 – 149.</ref> Докато САЩ участват във [[Втора световна война|Втората световна война]] в съюз със Съветския съюз, антикомунизмът остава на заден план, но почти веднага след края на войната, довел до установяване на [[Източен блок|марионетни режими на Съветския съюз]] в Централна и Източна Европа, започва [[Студената война]]. Шпионски афери като тази на [[Игор Гузенко]] (съветски шпионин за Щатите) и Елизабет Бентли (американски шпионин за Съветския съюз) са налице още през 1945 г., но събитията от 1949 - – 50 г. рязко повишават усещането за комунистическа заплаха в САЩ. През 1949 г., по-рано от очакваното, Съветският съюз провежда изпитания на [[атомна бомба]]. Същевременно комунистическата армия на [[Мао Дзъдун]] установява контрол над основната част от Китай, въпреки значителната американска финансова подкрепа за опозиционната партия [[Гоминдан]]. През 1950 г. започва [[Корейската война]], която изправя военните сили на САЩ, ООН и Южна Корея срещу комунистите от Северна Корея и Китай. Същата година показанията на [[Клаус Фукс]] пред британските и американските разузнавателни служби довеждат до процеси срещу [[Дейвид Грийнглас]] и [[Юлиус и Етел Розенберг]] във връзка с издаване на тайни от [[Манхатън (проект)|проекта Манхатън]] на руснаците.
 
Освен тези фактори, съществуват и други, по-сложни, окуражаващи възхода на маккартизма. Консервативните политици още от [[1920-те]] определят либерални реформи като законите за детския труд или за [[Избирателно право на жените|избирателното правото на жените]] „комунистически“ или „червен заговор“<ref>Fried (1990), p. 41</ref>. Тази тенденция се засилва през 30-те години като реакция срещу [[Нов курс на Рузвелт|Новия курс на Рузвелт]]. Много консерватори слагат знак за равенство между Новия курс и социализма и виждат в тези политики доказателство, че правителството е силно повлияно от комунистите в администрацията на Рузвелт.<ref>Brinkley (1995), p. 141; Fried (1990), pp. 6, 15, 78 – 80.</ref> Неясно дефинираната заплаха от комунизма се превръща в по-честа тема за антикомунистическата реторика, отколкото шпионската дейност.
Ред 37:
 
=== Комисия за разследване на неамериканска дейност ===
Най-силно ангажирана с антикомунистически разследвания и най-дейна е ''Комисията за разследване на неамериканска дейност'' ({{lang-en| House Committee on Un-American Activities}}, HUAC), излъчена от [[Камара на представителите на САЩ|Камарата на представителите]]. Създадена през 1938 г. като Комисията Диес, на името на оглавяващия я до 1944 г. Мартин Диес, тя разследва най-разнообразни „дейности“, включително тези на германо-американските нацисти през Втората световна война. Скоро Комисията се съсредоточава върху борба с комунизма и през 1938 г. разследва „Федералния театрален проект“ в рамките на Новия курс, за театър и други представления на живо по време на [[Голямата депресия]] в Щатите). Значителна стъпка в дейността на HUAC е обвинението в шпионаж на Алджър Хис (американски адвокат, правителствен служител, автор и лектор, участвал в основаването на ООН) от 1948 г. То стига до процес и Хис е осъден, но не за шпионаж, а само за лъжесвидетелстване. Това убеждава мнозина в ползата от сенатските комисии за разкриването на комунистическа подривна дейност.
 
Най-голяма известност HUAC постига с разследването на холивудската филмова индустрия. През октомври 1947 г. Комисията започва да връчва призовки на сценаристи, режисьори и други служители да дават показания относно тяхното действително или подозирано членство в Комунистическата партия, връзки с нейни членове или споделяне на такива убеждения. Сред първите свидетели от филмовата индустрия, призовани от Комисията, десет души решават да не съдействат, като се позовават на [[Първа поправка към Конституцията на САЩ|Първата поправка]], гарантираща свобода на словото и сдружаването. Те стават известни като „Холивудската десетка“ и смятат, че поправката ги защитава от това да отговарят на въпросите на Комисията. Тази тактика се проваля и десетимата са осъдени на затвор за неуважение на Конгреса. Двама са осъдени на шест месеца затвор, а останалите на една година.
Ред 44:
 
=== Сенатски комисии ===
В Сената главната комисия за разследване на комунисти е ''Сенатската подкомисия за вътрешна сигурност'' ({{lang-en|Senate Internal Security Subcommittee}}, SISS), създадена през 1950 г. Тя е натоварена с прокарването на закони, свързани с „шпионаж, саботаж, както и защита на вътрешната сигурност на Съединените щати“. SISS е ръководена от демократа Пат Маккаран и печели авторитет с провеждането на прецизни и обширни разследвания. Тази комисия разследва една година Оуен Латимор и други членове на Института за тихоокеански отношения ({{lang-en|Institute of Pacific Relations}}) – международна неправителствена организация, създадена през 1925 г. Както често пъти се случвало, учените и дипломатите, свързани с Латимор (т.нар. Китайски ръце – China Hands) са обвинени за „загубата на Китай“, и макар че все пак са намерени някакви доказателства за прокомунистична дейност, не е открито нищо, което да подкрепи обвинението на Маккаран, че Латимор е „съзнателен и ясен инструмент за съветска конспирация”конспирация“. През 1952 г. Латимор е обвинен в даване на лъжливи показания пред SISS. След като много от обвиненията са отхвърлени от Федералния съд и един от свидетелите признава, че е лъжесвидетелствал, през 1955 г. делото е прекратено.<ref>Fried (1990), pp. 145 – 150.</ref>
 
Самият Джоузеф Маккарти оглавява ''Постоянната подкомисия за разследвания към Сената'' ({{lang-en|Senate Permanent Subcommittee on Investigations}}) от 1953 до 1954 г. През този период той я използва за много от своите проучвания в „лова“ на комунисти. Маккарти първо проучва твърдения за комунистическо влияние в радио „[[Гласът на Америка]]“, след което се насочва към библиотеките в чужбина на Държавния департамент. Каталозите им са претърсени за произведения на автори, които Маккарти счита за неподходящи и той представя пред Подкомисията и пресата списък на предполагаеми прокомунистически автори. Поддавайки се на натиска, Държавният департамент нарежда на библиотеките в чужбина да премахнат от рафтовете си „материалите на всички противоречиви личности, комунисти, симпатизанти на тази идея и т.н.“ Някои от библиотеките наистина изгарят някои от току-що забранените книги.<ref>Griffith (1970), p. 216.</ref>
 
След края на това разследване, комисията на Маккарти започва разследване в [[американската армия]]. Разследването започва от научната лаборатория на Американските сигнални части във Форт Монмаут. Дейността му е отразена с вестникарски заглавия за опасен шпионски кръг сред военните, но в крайна сметка от разследването не изляза нищо.<ref>Stone (2004), p. 384.</ref> След това Маккарти насочва вниманието си към случая на военен зъболекар, повишен в ранг майор, въпреки че отказва да попълни анкетата за лоялност. Това разследване включва нападки и обиди към бригаден генерал и довежда до т.нар. изслушвания „Армия-Маккарти“, излъчвани по национална телевизия, по времето на които в продължение на 36 дни Маккарти и Армията си разменят обвинения и контраобвинения. Въпреки че официалните резултати са неубедителни, това представяне на Маккарти пред американската публика води до рязък спад в неговата популярност.<ref>Fried (1990), p. 138.</ref> За по-малко от година Маккарти е остро разкритикуван от Сената и неговото положение на виден авторитет и сила в борбата с антикомунизма страдат чувствително.
 
=== Черни списъци ===
Ред 65:
 
== Жертвите на маккартизма ==
[[File:RedChannelsCover.jpg|thumb|''Red Channels'', издание от 1950 г., посветено на "комунистическото„комунистическото влияние в радиото и телевизията"телевизията“]]
Трудно е да се установи броят на жертвите на маккартизма. Стотици са лишените от свобода, а около 10 – 12 хиляди губят работата си.<ref>Schrecker (1998), p. xiii.</ref> В много от случаите само фактът, че си призован от HUAC или от някоя от другите комисии, е бил достатъчна причина за уволнение.<ref>Schrecker (2002), pp. 63 – 64.</ref> Много от тези, които са осъдени на затвор, губят работа си или са разпитвани, наистина са имали, в миналото или в настоящето, някакъв вид връзки с Комунистическата партия. Но за огромното мнозинство, възможността да навредят на нацията, както и естеството на техните комунистически връзки са незначителни.<ref>Schrecker (1998), p. 4.</ref> Подозрението в [[хомосексуалност]] също е била честа причина да се окажеш мишена на маккартизма. Преследването на „сексуалните перверзници“, за които е прието, че по природа са подривни и разрушителни, води до тормоза, както и отказването да бъдат наети на работа на хиляди. <ref>D'Emilio (1998), pp. 41 – 49.</ref>
Във филмовата индустрия, на над 300 актьори, режисьори и сценаристи е отказано да работят в САЩ, благодарение на неофициалния „Холивудски черен списък“. Черни списъци се използват в развлекателната индустрия, в университетите и училищата на всички нива, в юридическата професия, както и в много други области.