Маккартизъм: Разлика между версии

Възниква в периода на т.нар. „Втора вълна на страха от комунизма“ в САЩ от края на 1940 до края на 1950 г., характеризиращ се с повишен страх от комунистическо влияние и от съветски шпиони в Америка. Терминът е въведен първоначално от критицитекритици на [[антикомунизъм|антикомунистическата]] кампания, но скоро разширява своето значение, описвайки крайностите на подобно поведение. В днешно време се използва по-общо за да опише безразсъдни, недоказани обвинения, както и [[Демагогия|демагогски]] атаки срещу политически противници. По време на маккартизма хиляди американци са обвинени, че са комунисти или комунистически симпатизинти, което ги превръща в обект на агресивни разследвания и разпити от правителствени или частни органи, комисии и агенции.

По време на маккартизма хиляди американци са обвинени, че са комунисти или комунистически симпатизинти, което ги превръща в обект на агресивни разследвания и разпити от страна на правителствени или частни органи, комисии и агенции. Основните мишени са държавни служители, хора от развлекателния бизнес, профсъюзни дейци, дейци на образованието. Често въпреки неубедителните или съмнителни доказателства тези подозрения сеса взематвземани сериозно, а нивото на заплаха, произтичаща от реалните или предполагаемите леви връзки или убеждения на дадена личност, често е крайно преувеличено. Много хора губят работата си и/или кариерите им биват разрушени, някои дори са лишавани от свобода. Повечето от тези наказаниянаказанията произтичат от съдебни присъди, отменени по-късно<ref> Yates v. United States (1957) and Watkins v. United States (1957): Fried (1997), pp. 205, 207.</ref> или от закони, които по-късно са обявени за противоконституционни;<ref>California's „Levering Oath“ law, declared unconstitutional in 1967: Fried (1997), p. 124.</ref>, или от уволненияизвънсъдебни попроцедури, причиникоито като цяло са дискредитирани след 1950 г., а причините за уволнение впоследствие са признати за неоснователни <ref>Slochower v. Board of Education (1956): Fried (1997), p. 203.</ref> или подсъдни, <ref>Faulk vs. AWARE Inc., et al. (1956): Fried (1997), p. 197.</ref>, или от извънсъдебни процедури, които като цяло са дискредитирани след 1950 г.

Най-известните изяви от ерата Маккарти включват речи, разследвания и изслушвания на самия сенатор Маккарти, ''Холивудският черен списък'', свързан съсс заседаниядейността на Сенатската комисия за разследване на неамериканска дейност ({{lang-en|House Un-American Activities Committee}}, HUAC), както и различни антикомунистически дейностидействия на ФБР под ръководството на [[Едгар Хувър]]. Маккартизмът е широко разпространен социален и културен феномен, който засяга всички нива на обществото и предизвиква много спорове и конфликти в САЩ.

За маккартизма допринасят фактори, породени още в годините 1917 – 20, в периода след [[Октомврийската революция]] и установяването на комунистическа власт в [[Съветския Съюз]] (наричан ''Първа вълна на страх от червените'', {{lang-en|First Red Scare}}). През [[1930-те]] членовете на [[Комунистическа партия на САЩ|Комунистическата партия на Съединените щати]] нарастват, достигайки връх от около 75 000 души през 1940 – 41 г. когато тякомунистите участваучастват в организирането на профсъюзното движение и опозицията срещу [[фашизма]]. <ref>Weir (2007), pp. 148 – 149.</ref> Докато САЩ участватса в съюз със Съветския съюз във [[Втора световна война|Втората световна война]] в съюз със Съветския съюз, антикомунизмът остава на заден план, но почти веднага след края нанейния войнатакрай, довел до установяване на [[Източен блок|марионетни режими на Съветския съюз]] в Централна и Източна Европа, започва [[Студената война]]. Шпионски афери като тази на [[Игор Гузенко]] (съветски шпионин за Щатите) и Елизабет Бентли (американски шпионин за Съветския съюз) са налице още през 1945 г., но събитията от 1949 – 50 г. рязко повишават усещането за комунистическа заплаха в САЩ рязко нараства в края на [[1940-те]]. През 1949 г., по-рано от очакваното, Съветският съюз провежда изпитания на [[атомна бомба]]. Същевременно комунистическата армия на [[Мао Дзъдун]] установява контрол над основната част от Китай, въпреки значителната американска финансова подкрепа за опозиционната партия [[Гоминдан]]. През 1950 г. започва [[Корейската война]], която изправя военните сили на САЩ, ООН и Южна Корея срещу комунистите от Северна Корея и Китай. Същата година показанията на [[Клаус Фукс]] пред британскитебритански и американскитеамерикански разузнавателни служби довеждат до съдебни процеси срещу [[Дейвид Грийнглас]] и [[Юлиус и Етел Розенберг]] във връзка с издаване на тайни от [[Манхатън (проект)|проекта Манхатън]] на руснаците.

Освен тези фактори, съществуват и други, по-сложни, окуражаващидопринесли за възхода на маккартизма. Консервативните политици още от [[1920-те]] определят либералнилибералните реформи катоот рода законите за детския труд или за [[Избирателно право на жените|избирателното правото на жените]] „комунистически“ или „червен заговор“<ref>Fried (1990), p. 41</ref>. Тази тенденция се засилва през 30-те години като реакция срещу [[Нов курс на Рузвелт|Новия курс на Рузвелт]]. Много консерватори слагат знак за равенство между Новия курс и [[социализма]] и виждат в тези политики доказателство, че правителството на Рузвелт е силно повлияно от комунистите в администрацията на Рузвелт.<ref>Brinkley (1995), p. 141; Fried (1990), pp. 6, 15, 78 – 80.</ref> Неясно дефинираната заплаха от комунизма се превръща в по-честа тема за антикомунистическата реторика, отколкото шпионската дейност.

Участието на Джоузеф Маккарти в кампанията, коятоприела впоследствие приема името му, започва с реч, произнесена на Деня на Линкълн, 9 февруари 1950 г., пред Републиканския женски клуб в Западна Вирджиния. Той показва лист хартия със списък на служители от [[Държавния департамент]], за които твърди, че са комунисти: „Аз държа тук в ръката си списък с 205 имена, за които Държавният секретар е бил уведомен, че са членове на Комунистическата партия и които въпреки всичко продължават да работят и да формират политиката на Държавния департамент.“ <ref>Griffith (1970), p. 49.</ref> Тази реч предизвиква силно медийно внимание и слага начало на неговотопревръщането превръщанему в един от най-разпознаваемите политици в Щатите.

Първата документирана употреба на термина „маккартизъм“ е в една политическа карикатура на Хърбърт Блок във в. „Вашингтон пост“. Тя изобразява четирима водещи републиканци, опитващи се да избутат слон (традиционният символ на [[Републиканска партия (САЩ)|Републиканската партия]]) да се качи върхуизкачи струпани на куп олюляващи се кофи с катран, като на най-горната кофа има надпис „Маккартизъм“.

По време на маккартизма съществуват множество антикомунистически комитети, експертни групи и комисии във федералното, щатските и местните правителства, чиято задача е разследване на лоялността, както и множество частни агенции, провеждащи разследвания за малки и големи компании, по подозрения за наличие на комунисти сред работниците и служителите. В [[Конгрес на САЩ|Конгреса]] най-важните такива органисаоргани са Сенатската комисия за разследване на неамериканска дейност, Сенатската подкомисия по вътрешна сигурност и Постоянната подкомисия за разследвания. В периода от 1949 до 1954 г. тези и други комисии в Конгреса провеждат 109 разследвания.<ref>Fried (1990), p. 150.</ref>

Усилията да се предпазят Съединените щати от осезаемата заплаха от комунистическа подривна дейност, на практика са улеснени от няколко федерални закона. ''Законът за регистрация на чужденците'' или ''Законът Смит'' (Smith Act ) от 1940 г., инкриминира всеки, който „съзнателно или умишлено защитава, подбужда, съветва или приучава [...] желателността и правилността за сваляне на американското правителство или на който и да било щат чрез сила или насилие, или за всеки който организира каквото и да било сдружение, което съветва, учи или насърчава подобно сваляне, или за всеки, който е станал член на или симпатизант на подобно сдружение“. Стотици комунисти и други граждани били съдени по този закон в периода от 1941 до 1957 г. През 1949 г. единадесет лидери на Комунистическата партия са обвинени и осъдени по ''Закона Смит''. На десет от тях са дадени присъди от по 5 години затвор, а на един 3 години. Всички адвокати на защитата са обвинени в неуважение към съда и също са осъдени на затвор.<ref>Fried (1997), pp. 13, 15, 27, 110 – 112, 165 – 168.</ref> През 1951 г. други 23-ма водачи на партията са подведени под отговорност, вкл. и Елизабет Гърли Флин (Elizabeth Gurley Flynn), една от основателите на Американския граждански либерален съюз (American Civil Liberties Union); много от тях са осъдени въз основа на показания, които по-късно са признати за фалшиви.<ref>Fried (1997), pp. 201 – 202.</ref> През 1957 г. 140 водачи и членове на Комунистическата партия са обвинени по тозисъщия закон, като 93 от тях са осъдени. <ref>Levin, Daniel, „Smith Act“, in Paul Finkelman (ed.) (2006). Encyclopedia of American Civil Liberties. CRC Press. p. 1488. ISBN 0415943426.</ref>

''Законът за вътрешна сигурност'' на Маккаран, е описан от Елън Шрекер като „единствената важна проява на законодателство на ерата Маккарти“<ref>Schrecker (1998), p. 141.</ref> (''Законът Смит'' технически предхожда маккартизма). Законът Маккаран обаче няма никакъв реален ефект отвъд легалния тормоз. Този законТой изисква регистрацията на комунистически организации при Главния прокурор на САЩ, освен това установява и Съвет за контрол на подривната дейност, който да разследва възможни комунистически дейности и комунистически организации, така че те да бъдат задължени да се регистрират. Благодарение на множеството изслушвания, отлагания и обжалвания, законът никогатака и не е приведен в действие, а през 1965 и 1967 г. по-важните му клаузи са обявени за противоконституционни.<ref>Fried (1990), p. 187.</ref>

През 1952 г. е приет законът''Законът за имиграцията и националността'' или Законътзаконът Маккаран-Уолтър. Този законТойн дава право на правителството да депортира имигранти или натурализирани граждани, въвлечениуличени в подривни дейности, а също и да предотвратява влизането в страната на заподозрени в подривна дейност.

== ЖертвитеЖертви на маккартизма ==

Трудно е да се установи броят на жертвите на маккартизма. Стотици са лишените от свобода, а около 10 – 12 хиляди губят работата си.<ref>Schrecker (1998), p. xiii.</ref> В много от случаите само фактът, че сиса призованпризовани от HUAC или от някоя от другите комисии, е бил достатъчна причина за уволнение.<ref>Schrecker (2002), pp. 63 – 64.</ref> Много от тези, които са осъдениосъдените на затвор, губятзагубили работаработата си или са разпитвани, наистина са имали, в миналото или в настоящето, някакъв вид връзки с Комунистическата партия. Но за огромното мнозинство, възможността да навредят на нацията, както и естеството на техните комунистически връзки са незначителни.<ref>Schrecker (1998), p. 4.</ref> Подозрението в [[хомосексуалност]] също е била честа причина да се окажешстанат мишена на маккартизма. Преследването на „сексуалните перверзници“, за които е прието, че по природа са подривни и разрушителни, води до тормозатормоз на хиляди, както и отказванетоотказ да бъдат наети на работа на хиляди. <ref>D'Emilio (1998), pp. 41 – 49.</ref>

Във [[Кино|филмовата индустрия, на]] над 300 актьори, режисьори и сценаристи еполучават отказаноотказ даза работятработа в САЩ, благодарение на неофициалния „Холивудски черен списък“. Черни списъци се използват в развлекателната индустрия, в университетите и училищата на всички нива, в юридическата професия, както и в много други области.

Една програма за безопасност на пристанищата, инициирана от [[Брегова охрана на Съединените американски щати|Бреговата охрана]] малко след началото на Корейската война, изисква прегледнаблюдение на всеки един морски работник, който товари или работи на борда на който и да било американски кораб, независимо от товара или дестинацията му. Както и при други разследвания за лоялност във връзка със сигурността на страната, самоличността на обвинителите и дори характерът на обвиненията сасе пазенипазят в тайна от обвинения. Близо 3 000 моряци и докери губят работата си, единственосамо зарадипо тази програма.<ref>Schrecker (1998), p. 267.</ref>

От средата на [[1950-те]] години проявленията и институциите на маккартизма бавно започват да губят своето влияние. Променящото се [[обществено мнение]] допринася доста за това. Залезът на маккартизма може да бъде очертан чрез серия от съдебни решения.

== Влияние на маккартизма ==

Въпреки че маккартизмът може би представлява интерес само за историците, политическитепородените разделения,от които той поражданего в Съединените щати, политически разделения продължават да се проявяват открито и днес, а политиките и историята на антикомунизма в Щатите продължават да са спорни. Части от огромния апарат на сигурността, установен по времето на маккартизма, все още съществуват. Според Калифонийската конституция все още се изискват клетви за лоялност ({{lang-en|Loyalty oaths}}) от всички служители в управлението на Калифорния (което е изключителен проблем за Квакерите[[квакери]]те и [[Свидетелите на Йехова]], чиито вярвания не им позволяват да се вричат в абсолютна вярност към държавата) <ref>Paddock, Richard C. (May 11, 2008), „Loyalty oath poses ethical dilemmas“</ref>, а на федерално ниво няколко части от ''Закона на Маккарън за вътрешната сигурност'' са все още действащи на федерално ниво. Известен брой изследователи сравняват преследването на либерали и левичари по време на периода Маккарти със съвременните действия срещу заподозрени терористи, в по-голямата си част [[мюсюлмани]]. В книгата си The„The Age of Anxiety: McCarthyism to TerrorismTerrorism“, авторът Хейнс Джонсън сравнява „неправдата, понесена от чужденци, хвърлени във строго охранявани щатски затвори веднага след 11 септември“ с ексцесиите на ерата Маккарти. <ref>Johnson, Haynes (2005). The Age of Anxiety: McCarthyism to Terrorism. Harcourt. p. 471.</ref>

Маккартизмът предизвиква противоречия дори само като исторически въпрос. Чрез отварянето на класифицирани документи от Съветските архиви и декриптирането на кодирани съветски съобщения по време на проекта „Венона“ ({{lang-en|Venona project}}), става известно, че Съветският съюз наистина е въвлечен в сериозни шпионски дейности в Съединените щатиСАЩ през 40[[1940-те години]]. Също така е известно, че Американската комунистическа партия фактически е създадена от Съветския съюз, а политиките ѝ се контролирали от там. Освен това членовете ѝ често са вербувани за шпиони.<ref>Marshall, Joshua, „Exhuming McCarthy“, American Prospect 10, no. 43 (1999).</ref> Според някои съвременни коментатори, тези разкрития се явяват най-малко като частично оправдание на маккартизма. <ref>David Aaronovitch McCarthy: There Were Reds Under the Bed BBC Radio 4 airdate 9 Aug 2010</ref>

Противоположната позиция твърди, че въпреки всички съвременни разкрития, по времето, когато маккартизмът започва (в края на 40-те), американската Комунистическа партия е неефективна, периферна група, и вредите, нанесени от съветски шпиони на американските интереси след края на Втората световна войнавойн, а са минимални. <ref>Theoharis, Athan (2002). Chasing Spies: How the FBI Failed in Counter-Intelligence But Promoted the Politics of McCarthyism in the Cold War Years. Ivan R. Dee. </ref> Историкът. Елън Шрекър е написалапише: „в тази страна маккартизмът е причинил повече щети на Констиуцията, отколкото американската комунистическа партия някога е причинила някога.“ <ref>Schrecker, Ellen (Winter 2000). „Comments on John Earl Haynes' The Cold War Debate Continues“. Journal of Cold War Studies. Harvard University—Faculty of Arts and Sciences. Retrieved 2009-02-27. Emphasis in original.</ref>

От времето на Маккарти думата маккартизъм навлиза в американската реч като общ термин за редица практики: агресивно подлагане на съмнение в [[Патриотизъм|патриотизма]] на даден човек, отправяне на безпочвени или слабо подкрепени обвинения, използването на обвинения в нелоялност, за да се принуди човек да се придържа към комформистка политика или да се дискредитира опонент, нарушаване на гражданските права в името на националната сигурност, както и употребата на демагогия. Всичко това много често е отнасяно към маккартизма. <ref>N.Y. Times, 1986</ref> <ref>Commentary magazine, 2000</ref> <ref>History News Network, 2004</ref> Макартизмът често е използван и като синоним на термина [[лов на вещици]], и на двете се приписват масовимасова истерииистерия и морална паника.