|
'''Масоретите''' ({{lang-he| בעלי המסורה}}) се {{факт|преписвачи на [[Танах]]а, чиято дейност започнала от края на [[VI век]] и продължила до към началото на [[XI век]]. Масоретите били книжници, концетрирани в три центъра на [[юдаизъм|юдаизма]] - [[Йерусалим]], [[Тверия]] и [[Вавилон]] (виж и [[Йерусалимски талмуд|Йерусалимски]] и [[Вавилонски талмуд]]). Според равинската традиция, те се заели с изправянето на текстовете на Танаха по правилата на масората с цел възстановяване на традиционното произношение на текста и създаване на ''[[система]] от [[диакритичен знак|диакритични знаци]]'' за обозначение на липсващите [[гласна|гласни звуци]], посредством която да бъде предаван и възприеман с конотациите библейския текст. Масоретската маркировка на текста е на [[иврит]], и рядко на арамейските текстове на Светото писание.|2016|6|28}}
Числовата масора съдържала 5 845 стиха и 79 856 букви на Тората, т.е. без нито една да е загубена от [[античност]]та.<ref>{{cite book |last= Шураки |first= Андре |authorlink= Андре Шураки |title= История на юдаизма, Съхраняването на библейските текстове, стр. 33-34 |year= 1999 |publisher= ИК "Одри", ISBN 954-9904-08-3 }}</ref>
{{факт|Дейността на масоретите е [[спор]]на исторически (по това време [[интерполация|интерполациите]] в религиозната литература се считали за нормални), понеже те следвало да преписват текста на Светото писание по правилата на [[Масора]]та, откъдето идва и името им, а в действителност предвид текстовете на Светото писание от [[Септуагинта]]та, допринесли твърде много за разнопосочни лингвистични търкувания на библейския текст през [[средновековие]]то. През античността Светото писание се преписвало и четяло на още два езика - [[арамейски]] и [[койне]] ([[Септуагинта]]).|2016|5|25}}
{{факт|[[Древноеврейски език|Древноеврейският език]], като другите семитски езици в [[Близък изток|Близкия изток]] - [[арабски]], [[сирски език|сирски]] и [[халдейски език|халдейски]], нямал знаци за гласните и препинателните. Докато езикът бил жив и в употреба, и на него се говорело, за правилното четене и възприемане на текста помагали преданието, т.е. [[Масора]]та и навикът, но след като староеврейския бил изместен и заменен от арамейския и в ежедневието народът на Израиля започнал да си служи с друг език, възникнала необходимост с начертания за гласните и препинателните знаци да се запази смисълът на текста от Светото писания, така както някога по времето на [[Соферим]]а се изговарял на староеврейски. С тази задача се заели [[равин]]и - масорети (изяснители на текста). Те поставили над съгласните за всяка дума съответните гласни знаци, събрали и съгласували древните ръкописи, установили размера и пунктуацията на стиховете и на буквите. Съвкупността от тази обработка на текста е известна под името [[Голяма масора]], а извлеченията от нея се наричат [[Малка масора]]. През 1425 г. последователите на масоретите редактирали в окончателния му вид [[Танах]]а, станал известен като [[Окончателна масора]].|2016|5|25}}
{{факт|[[Числова масора|Числовата масора]] е съпроводена с критични бележки върху текста, посочващи приетите от традицията правописни и тълковни варианти на думите, [[екзегетика|екзегетична част]] и масоретска [[граматика]], която се състояла от огласовка и въвеждане на ударения, окончателно фиксиращи смисъла на консонантно изписания текст, както и добавка на интонационни знаци, спомагащи Библията да бъде рецитирана според някогашните традиции.|2016|5|25}} Числовата масора съдържала 5 845 стиха и 79 856 букви на Тората, т.е. без нито една да е загубена от [[античност]]та.<ref>{{cite book |last= Шураки |first= Андре |authorlink= Андре Шураки |title= История на юдаизма, Съхраняването на библейските текстове, стр. 33-34 |year= 1999 |publisher= ИК "Одри", ISBN 954-9904-08-3 }}</ref>
== Източници ==
|
