Злетово: Разлика между версии

'''Злетово''' ({{lang-mk|Злетово}}) е [[село]] в община [[Пробищип (община)|Пробищип]], [[Република Македония]]. Селото е известно с минното дело и се намира между градовете [[Щип]] и [[Кочани]]. Близо до Злетово се намира село [[Лесново (Община Пробищип)|Лесново]] и известният [[Лесновски манастир]].

Землището на Злетово е 10,4 км², от които земеделската площ е 915 хектара - – 331 хектари обработваема земя, 491 хектара пасища и 143 хектара гори.<ref name="obsht">[http://www.probistip.gov.mk/index.php?option=com_content&view=article&id=113&Itemid=222&lang=mk Сайт на Община Пробищип.]</ref>

Злетово е споменато за пръв път в 1019 година като част от [[Мородвис|Моровиздската]] епархия на [[Охридска архиепископия|Охридската архиепископия]].<ref>{{Снегаров-ИОА-1|175- – 176}}</ref> Селото се споменава с днешното си име ''Злетово'' в грамота на [[Иван Драгаш|Иван]] и [[Константин Драгаш]], датирана около 1378 година.<ref>Новаковић, Стојан. „Законски споменици српских држава средњега века“, Београд, 1912, стр.514.</ref>

Църквата „[[Успение Богородично (Злетово)|Успение Богородично]]“ е вероятно от първата половина на XVI век.<ref name="Брегалничка епархија">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bregalnickaeparhija.org.mk/index.php?option=com_content&view=article&id=53:2009-12-18-17-16-48&catid=35:2010-01-15-21-58&Itemid=55 | заглавие = Злетовска парохија | достъп_дата = 1 април 2014 г | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Брегалничка епархија | език = | цитат = }}</ref>

Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) към 1900 година в Злетово живеят 670 [[българи]]-[[християни]], 230 [[турци]] и 20 [[цигани]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_30.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 222.]</ref> Според секретен доклад на българското консулство в Скопие 13 къщи в селото през 1892 година признават [[Вселенска патриаршия|Цариградската патриаршия]].<ref>Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - – 1944 в документи, том 1 1878 - – 1912, част втора, стр. 297.</ref>

В началото на XX век Злетово е разделено в конфесионално отношение, като по-голямата част е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година в селото има 776 българи екзархисти и 184 [[Цариградска патриаршия|патриаршисти]] [[сърбомани]] и функционират българско и сръбско училище.<ref>Brancoff, D.M. "La„La Macédoine et sa Population Chrétienne"Chrétienne“. Paris, 1905, pp. 130- – 131.</ref>

По време на [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] сръбски четници изгарят Долна махала.<ref>Апостолов, Александар, Кондев, Тодор, Керамидчиев, Апостол, Василевски, Ангел, Арсениевски, Лазо и Стоимир Домазетовски. Злетовска област. Географско-историски осврт, Скопje 1974, с. 426- – 427, 429. (автор на раздела - – А. Апостолов)</ref> След войната Злетово попада в [[Сърбия]], а по-късно - – в [[Югославия]].

* {{BGR-флаг}} Георги Димитров (1893 - – 1922), деец на ВМРО, загинал в сражение със сръбски части на 8 юли 1922 година<ref>Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 - – 1924, Льовен, 1965, стр. 704.</ref>

* {{BGR-флаг}} Георги Леков (? - – 1922), деец на ВМРО, заловен в сражение и застрелян от сръбските власти<ref>Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 - – 1924, Льовен, 1965, стр. 704.</ref>

* {{BGR-флаг}} Димитър Антонов (1879 - – ?), капитан от Българската армия

* {{BGR-флаг}} [[Милан Генов]] (1877 - – 1928), фармацевт, жертва на сръбските власти във Вардарска Македония

* {{BGR-флаг}} [[Славчо Абазов]] (? - – 1928), кратовски войвода на ВМРО

* {{MKD-флаг}} [[Стоян Тарапуза]] (1933 - – ), писател от Република Македония

* {{BGR-флаг}} [[Тасе Милосов]] (1872 - – 1908), кратовски войвода на ВМОРО