Международна готика: Разлика между версии

В живописта и скулптурата, стилът в Германия понякога се означава като "красив стил" или "мек стил" (''"Schöne Stil" съответно "Weicher Stil" ''). Стилистичната характеристика се отличава с благородна елегантност, която заменя монументалността, както и с богато оцветени декоративни елементи, издължени фигури и плавни линии. Усъвършенстват се перспективата, моделирането и постановката. На фигурите започва да се отделя повече пространство, а интересът се насочва към реалистичното изобразяване на растенията и животните. В някои творби, най-добър пример от които е "[[Пребогатия часослов на херцог дьо Бери]]", се вижда зараждането на истинската пейзажна живопис. Декорацията става все по-богата с развитието на стила в Северна Европа, докато в Италия повишената изтънченост на фигуративната живопис се абсорбира в ранната ренесансова живопис.▼

В скулптурата водещите италиански артисти остават близо до класицизма и са повлияни от движението в сравнително по-малка степен; [[Лоренцо Гиберти]] в много отношения стои близо до стила, но всъщност той вече е повлиян от ранния ренесансов класицизъм. [[Клаус Слютер]] е водещия скулптор в Бургундия и използва стила за създаване на силен монументален ефект. Повечето скулптори от този период са неизвестни и стилът оцелява по-дълго време в северната скулптура, отколкото в живописта, където детайлният реализъм на [[Ранна недерландска живопис|Ранната нидерландска живопис]] е трудно да бъде претворен в скулптура. Малки боядисани дървени фигури, най-често изобразяващи Богородица, са много разпространени и тъй като са лесно преносими, вероятно спомагат за разпространението на стила в Европа.▼

[[Image:Folio 25v - The Garden of Eden.jpg|thumb|left|200px|"Райкста градина" от "[[Пребогатия часослов на херцог дьо Бери]]" от [[братя Лимбург]], 1410-те]]▼

Известни художници от този период са [[Теодорик от Прага]] и [[Майстора на требонския олтар]], [[Майстора на облицовките]], [[Жакмар дьо Есдин]] и [[братя Лимбург]] във Франция и [[Джентиле да Фабриано]], [[Лоренцо Монако]] и [[Пизанело]] в Италия (последният от които въвежда стила в Ранния ренесанс). В Бургундия [[Жан Малоуел]], [[Малкйор Бродерлам]] и [[Анри Белшоз]] са наследени от [[Робер Кампен]] и [[Ян ван Ейк]], които повеждат Ранната нидерландска живопис към по-голям илюзионизъм. [[Майстор Бетрам]] и [[Конрад фон Соест]] са водещи местни майстори в Германия, работещи предимно за градските бюргери. Оцелелите панелни картини в добро състояние от преди 1390 г., са изключително редки, с изключение на тези от италианския и пражкия двор. Много от изброените художници се местят в различни градове и страни по време на кариерите си, с което се излагат на влиянието на стиловете от другите центрове. Напимер, Бродерлам прекарва няколко години в Италия и се обсъжда, че Майстора на облицовката е също от Бохемия, тъй като познатите му френски творби са много малко и са много близки до бохемското изкуство.▼

[[Илюстрован ръкопис|Илюстрованите ръкописи]] остават една от основните движещи сили в стила и творби като Шербирнския мисал са основния английски принос, заедно със стъклописите на [[Джон Торнтън]] в [[Йоркска катедрала|Йоркската катедрала]] и на [[Томас Глейзиър]] в [[Оксфорд]] и на други места. [[Часослов на Джиан Галеацо Висконти|Часословът на Джиан Галеацо Висконти]] от Милано е ключово произведение, както "[[Венцелова библия|Венцеловата библия]]" (с текст на немски). Мисалът, Часословът и Библията се отличават с изключително декорирани наборни полета. [[Жан Берийски]], син и брат на френските крале, е сред най-екстравагантните възложители на ръкописи и главният работодател на братя Лимбург и Жакмар дьо Есдин, но използвал и много други творци. Големи колекции притежават и [[Вацлав IV]], син на Карл IV, [[Джон от Ланкастър, първи херцог на Бедфорд]], син на [[Хенри IV]], както и херцозите на Бургундия. През 15-ти век градовете във [[Фландрия]], най-вече [[Брюж]], изместват Париж като основен център за производство на илюстровани ръкописи и панелна живопис.▼