Отваря главното меню
Мария Магдалена (вероятно от 14 век) в катедралата „Св. Йоан“ в ханзейския град Торун, Полша.
Детайл от „Благовещение“ (1333) от Симоне Мартини, Уфици, Флоренция.

Международната готика е фаза в готическото изкуство, която се развива в Бургундия, Бохемия, Франция и Северна Италия в края на 14-ти и началото на 15 век. След това получава широко разпространение в Западна Европа, от където идва и името на периода, въведено от Луи Куражо в края на 19 век.

Първоначално това е стил на дворцова префиненост, но и по-грубовати версии се търсят от възложителите от търговската класа и дребната аристокрация. В Северна Европа, „Късната Готика“ продължава стила, особено по отношение на декоративните елементи, дори до началото на 16 век, тъй като до Ренесанса не възниква никаква алтернативна декорация, която да я замени. Употребата на термина от изкуствоведите варира, като някои го използват по-широко от други.

Съдържание

РазвитиеРедактиране

в БохемияРедактиране

Значимата бохемска версия на стила е развита в двора на Карл IV в Прага, която за кратък период става водеща сила в развитието на европейското изкуство. Карл IV произхожда от династията на Люксембургите и е наставляван от бъдещия папа Климент VI. Като младеж той прекарва седем години във френския двор и посещава два пъти Италия. Това и неговите семейни връзки му осигурява близки контакти с различни дворове във Франция, включително и в Авиньонското папство, а от 1363 и в отделеното Бургундско херцогство, управлявано от Филип II.

В бохемският стил първоначално липсват издължените фигури от предходните векове, но има пищността и сладостта на женските фигури, които са много популярни. Карл IV има поне една италианска олтарна творба, явно създадена в Италия и изпратена в Прага. За катедралата „Св. Вит“ той използва първоначално френски архитект, а след него германеца Петер Парлерж.

в Италия и ФранцияРедактиране

Голяма част от развитието на стила се осъществява в Италия и се разпространява на север от Алпите, като въздейства върху Франция от части чрез колонията италиански артисти, свързани с папския двор в Авиньон и творбите изложени в резиденцията през 1330-те и 1340-те години от сиенеца Симоне Мартини.

Република Сиена има голямо влияние върху развитието на стила, но се придържа към собствения си благороден готически стил през целия период, а дори и след него, докато пищния милански двор на Висконти, също свързан с френското кралско семейство, е най-важния италиански център на дворцовия стил. Когато стилът се разпространява в Северна Европа, италианските художници на свой ред са повлияни от него.

РазпространениеРедактиране

Този куртоазен стил се култивира при дворовете на практически всички европейски монарси в епохата на „златната есен на средновековието“, затова той е известен и като „придворна готика“. Във всяка европейска страна тя има свои особености, съхранявайки при това, повече или по-малко, общите, характерни черти. Културният обмен е толкова интензивен, че често не е възможно да се определи, от коя държава и регионална школа произлиза това или друго анонимно произведение. Мрежата на династичните бракове (напр.Ричард II и Анна Бохемска), обхваща Европа, разпространява се в множество дворове, превръщайки се в единно културно пространство, в което свободно се смесват и предметите на изкуството – като подаръци и ръкописи; и пътешестващи художници – в търсене на поръчки.

През този период артистите и преносимите им произведения като илюстрованите ръкописи пътуват из континента, с което се създава общо естетическо чувство в благородническите среди и значително се намалява вариативността в националните стилове.

Основно влияние има в: Дворовена император Карл IV (Прага), на краля на Германия и Бохемия Вацлав IV (Прага), на кралете на Франция Шарл V Мъдри и Шарл VI Безумни (Париж), на братята на Шарл V: Луи I Валоа-Анжуйски, Филип II Смели (Дижон) и Жан дьо Бери, херцог Берийски и Овернски; дворът на краля на Англия Ричард II и Анна Бохемска; папският двор (Авиньон), дворът на херцога на Милано Джан Галеацо Висконти (Милано), др.

От социологическа гледна точка, разпространението на стила на международната готика е не само с религиозна, но и със светска тематика (изготвят се голямо количество битови предмети, приложни изделия), е важен момент в развитието на историята на културата на Европа. наблюдава се увеличаване на количеството изделия, поръчвани по светски поводи. Не само придворни и аристократи, но увеличилите своето благосъстояние буржоа.

Кралски портретиРедактиране

Голяма част от презентативните произведения на Международната готика са портрети на монарси заедно с изображение на светец. В някои случаи монарсите са въведени в Рая от тези светци; като например в миниатюрата на Жан Берийски и някои от роднините му, които са посрещнати от св. Петър. От този период датират най-старите оцелели панели с портрети на монарси и кралските ръкописи показват значителния напредък в реалистичното изобразяване на донатора или възложителя.

Общ прегледРедактиране

 
Два ангела от Бохемия

Основните произведения са олтарни образи и миниатюри в манускрипти. Съхранили са се също гоблени.

Картините, като правило, се изпсват с темпера на дървена дъска. Разпространени са златния фон и украсата на фигурите със злато. Олтарните образи могат за имат няколко панели (от два до десет). Тези вертикални панели имат типични готически арки – стреловидни или триъгълни вимперг. Рамката може да е украсена с орнаментална резба и позлатена. На самата повърхност на дъската, служейки за фон, може да бъде изрязан или направен от гипс нисък релеф (например, клонки от дървета, шрифт). Тази резба се прави за да се създаде допълнителен живописен ефект на разкош.

АрхитектураРедактиране

В архитектурата стилът се оказва изключително траен. Известни местни вариации са Перпендикулярната готика в Англия, Зондер готиката в Германия, Огнената готика във Франция, а по-късно и Мануелин в Португалия и Испанската готика на Исабела Кастилска.

Живопис и скулптураРедактиране

 
Бюст на Вацлав Радек (свещеник в пражката метрополия) в катедралата „Св. Вит“ (ок. 1390)

В живописта и скулптурата, стилът в Германия понякога се означава като „красив стил“ или „мек стил“ („Schöne Stil“ съответно „Weicher Stil“ ).

  • Стилистичната характеристика на живописта се отличава с благородна елегантност, която заменя монументалността, както и с богато оцветени декоративни елементи, издължени фигури и плавни линии. Усъвършенстват се перспективата, моделирането и постановката. На фигурите започва да се отделя повече пространство, а интересът се насочва към реалистичното изобразяване на растенията и животните. В някои творби, най-добър пример от които е „Пребогатия часослов на херцог дьо Бери“, се вижда зараждането на истинската пейзажна живопис. Декорацията става все по-богата с развитието на стила в Северна Европа, докато в Италия повишената изтънченост на фигуративната живопис се абсорбира в ранната ренесансова живопис.
  • В скулптурата водещите италиански артисти остават близо до класицизма и са повлияни от движението в сравнително по-малка степен; Лоренцо Гиберти в много отношения стои близо до стила, но всъщност той вече е повлиян от ранния ренесансов класицизъм. Клаус Слютер е водещия скулптор в Бургундия и използва стила за създаване на силен монументален ефект.

Повечето скулптори от този период са неизвестни и стилът оцелява по-дълго време в северната скулптура, отколкото в живописта, където детайлният реализъм на Ранната нидерландска живопис е трудно да бъде претворен в скулптура. Малки боядисани дървени фигури, най-често изобразяващи Богородица, са много разпространени и тъй като са лесно преносими, вероятно спомагат за разпространението на стила в Европа.

Илюстрации на манускрипти и притежателиРедактиране

Илюстрованите ръкописи остават една от основните движещи сили в стила.

  • Творби като Шербирнския мисал са основния английски принос, заедно със стъклописите на Джон Торнтън в Йоркската катедрала и на Томас Глейзиър в Оксфорд и на други места.
  • Часословът на Джиан Галеацо Висконти от Милано е ключово произведение.
  • Венцелова библия или Библия на крал Вацлав IV е шест томно ръкописно илюстровано издание на Стария завет (от книгите на Битие до книга на пророка Йезекиил) на немски език, изпълнено през 1389 – 1400 г. по негова поръчка. Изданието е съдържа богато изпълнени цветни илюстрации и украсени текстове. Намира се в колекцията на Австрийската национална библиотека във Виена.

Мисалът, Часословът и Библията се отличават с изключително декорирани наборни полета.

  • Жан Берийски, син и брат на френските крале, е сред най-екстравагантните възложители на ръкописи и главният работодател на братя Лимбург и Жакмар дьо Есдин, но ползвал и много други творци.

През 15 век градовете във Фландрия, най-вече Брюж, изместват Париж като основен център за производство на илюстровани ръкописи и панелна живопис.

ГобленРедактиране

 
Гоблен от Арас (ок. 1410) (кучето и заека символизират похотта)

Друга движеща сила на Международната готика е осигурена от центровете за производство на гоблени – Арас, Турне и Париж (тук производството на гоблени запада по време на английската окупация от 1418 – 36). Поради постоянния патронаж на херцозите на Бургундия, техният местен стил на Международната готика, съдържащ издължени фигури, детайлни одежди, гъсто населени композиции дължат вдъхновението си на илюстраторите на ръкописи и пряко на художника Бодуин дьо Делиу, установил се в Арас, който създава картини за цеховете за гоблени, в които елементите на местния стил трудно се различават. Чатсуъртските ловни гоблени са вдъхновени от книгата на Гастон Фоа за лова и от многото цикли за Троянската война, които са популярни по това време. Религиозни и светски теми се съревновават в това по същината си светско изкуство.

Гоблените също са лесни за транспортиране, а производителите им могат да се оборудват с подвижни работилници, въпреки че остават обвързани от достъпа до градове с английска вълна.

Разцвет на стилаРедактиране

В годините между 1390 и 1420 съществува изключително тясна връзка между произведения, създадени в отдалечени едно от друго места в Европа. На север миниатюрите в „Пребогатите часослови“ на братя Лимбург, в Италия „Поклонението на влъхвите“ и в скуптурите и миниатюрите в много други страни се открояват изключително стилизирани издължени фигури, старци с величествено дълги бради и властни фигури.

Фигурите в библейските сцени носят екзотични дрехи, като тези на съвременници от Близкия изток и Византия. Много от фигурите изглежда са включени единствено, за да се покажат тези костюми. Броят на фигурите е увеличен многократно в стандартните религиозни сцени; Влъхвите се сдобиват с богати многобройни свити, а Разпятието често се превръща в пренаселено събитие. Тези нововъведения надживяват стила.

УпадъкРедактиране

Създаването на „Поклонението на влъхвите“ от Джентиле да Фабриано във Флоренция през 1423, кулминацията на Международната готика, е последвано почти моментално от изписването на капела Бранкачи от Мазолино и Мазачо (1424 – 26), която се определя като въведение в нов ренесансов стил.

По подобен начин шедьовърът на братя Лимбург „Пребогатия часослов на херцог дьо Бери“ е последван след няколко години от Торино-Миланския часослов, който въпреки готическите си рамки въвежда изключително различен стил на рисуване. Но извън Флоренция, в големите кралски дворове стилът все още има силно влияние, като периодично се развива в нови насоки и се разклонява в различни течения – едно в Италия и едно в Северна Европа.

Отношение с РенесансаРедактиране

 
Пизанело, Мадона с младенеца, Музей Кастелекио. Фрагмент

Хронологически този стил предшества ранния Проторенесанс, времево се пресича с него, безусловно, оказвайки влияние на първите творци от новото изкуство. Особено силно влияние готиката оказва на териториите на Северния ренесанс: на произведенията на нидерландските и немски художници нейните достижения остават много важни, в това време, Италия ще бъде обхваната от стремежа на опознаване и изучаване на античното класическо наследство.

Макар преди куатроченто италианците все още се намират под впечатлението на международната готика – нейното влияние може да се забележи в произведенията на Виторе Карпачо, Паоло Учело, Карло Кривели и Ботичели.

ИталияРедактиране

Някои италиански майстори работили в готически стил, преходен към Ренесанса.

Известни художници от стил готикаРедактиране

В Бургундия Жан Малоуел, Малкйор Бродерлам и Анри Белшоз са наследени от Робер Кампен и Ян ван Ейк, които повеждат Ранната нидерландска живопис към по-голям илюзионизъм.

Майстор Бетрам и Конрад фон Соест са водещи местни майстори в Германия, работещи предимно за градските бюргери.

Много от изброените художници се местят в различни градове и страни по време на кариерите си, с което се излагат на влиянието на стиловете от другите центрове. Например, Бродерлам прекарва няколко години в Италия и се обсъжда, че Майстора на облицовката е също от Бохемия, тъй като познатите му френски творби са много малко и са много близки до бохемското изкуство.

Оцелелите панелни картини в добро състояние от преди 1390 г., са изключително редки, с изключение на тези от италианския и пражкия двор.

ГалерияРедактиране

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „International Gothic“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.