|
По предание Брестовица съществува отпреди 13 века. В землището на с. Брестовица са открити следи от праисторическо селище, обитавано през [[халколит]]а. Намерени са каменни оброчни плочи с изображение на [[тракийски конник|тракийския конник]], [[сребро|сребърни]] [[монета|монети]] и др.
Сведения за селото, под името "Брестовче"„Брестовче“ има в регистъра на акънджиите от 1472г1472 г.(НБКМ-Сф, ОО - – ОАК 94/73,л.67б) и под името "Прастовча"„Прастовча“ в регистъра на доганджиите-соколари от 1477г1477 г.(Извори за българската история, том 10,Сф, БАН,1964г1964 г.,стр.161).Селото е старо, съществувало е през Средновековието.
Запазени са останки от [[манастир]]а ''Св. Никола'', строен по време на [[Второ Българско царство|Търновското царство]] и опожарен при голямото [[ислямизация|помохамеданчване]] през [[1666]] г. В Пловдивската митрополитска библиотека се съхранява ръкописно ''[[Четвероевангелие]]'' от в [[17 век]], ''Месецеслов'' с избрани [[тропар]]и от [[15 век]] и др., които дават основание да се предполага, че в манастира ''Свети Никола'' са се трудили книгописци.
Името на селището се споменава за първи път в [[Османска империя|турски]] регистър от [[1576]] г., където е отбелязано с българското име ''Бирестувиче'', а по-късно носи и турското име ''Дереджикьой''.
Според свидетелства на посетили селото през 1861 година американски мисионери, в него има две църкви и училище със 150 ученици.<ref name="шашко">{{cite book | last = Шашко | first = Филип | coauthors = Бети Гринберг, Румен Генов (съст.) | year = 2001 | title = Американски пътеписи за България през XIX век | publisher = „Планета – 3“ | pages = 44 | isbn = 9549926583}}</ref>
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година един човек от Брестовица е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.831.</ref> ▼
▲При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година един човек от Брестовица е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912 - – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.831.</ref>
== Религии ==
[[Image:Brestovitsa-church.jpg|right|thumb|200px|Църквата "Свети„Свети Тодор Тирон"Тирон“]]
Върху основите на старата, разрушена от придошлото дере [[църква]], през [[1848]] г. е поставен първият камък на новата - – ''[[Тодор Тирон|Свети Тодор Тирон]]'', осветена на [[25 август]] [[1851]] г. Църквата е изградена от дялан камък и е достатъчно голяма да приеме при богослужение цялото тогавашно население на селото. [[икона|Иконите]] са изографисани от иконописците [[Димитър Зограф]] и [[Никола Зограф]] — – баща и син от [[Самоков]].
== Обществени институции ==
=== Читалище ===
[[Image:Brestovitsa-community-centre.jpg|right|thumb|200px|Читалището на Брестовица]]
Читалище „Съзнание“ в с.Брестовица е създадено през [[1873]] г. През своята история то е съхранило авторитета и спецификата си на културен център в селото. Фолклорните състави към читалището са с траен интерес и познания в областта на фолклора. [[песен|Песните]] и [[танц]]ите, които се разработват и поставят, са от всички фолклорни области на България и основно от тракийската. Наред с обработения фолклор, съставите вземат участие в представянето на автентичени ритуали и обичаи от бита и поминъка на село Брестовица — – [[коледуване]], [[бъднуване]], [[къпънки]], [[туйкане]]. Особено място заема представянето на ритуала [[зарязване]], свързан с празника на селото — – [[Трифон Зарезан]] — – обвързан с основния поминък на населението — – [[лозарство]]то.
Към читалището функционират:
== Редовни събития ==
* [[1 януари]] — – [[Сурвакане]]. Децата обикалят селото и сурвакат, наричайки за здраве и берикет. Сурвачките са направени от [[дрян]], окрасени с [[пуканки]], [[люта чушка]], [[чесън]], [[вълна (материя)|вълна]]. Стопаните даряват децата с пари, орехи, плодове, потки и др.
* [[6 януари]] — – [[Богоявление]] (Йордановден) — – [[водосвет]] и хвърляне на кръста в ритуална чешма „Двете реки“. На този ден [[кумец|кумците]] ходят на гости у [[кум]]овете и искат прошка.
* [[7 януари]] — – [[Ивановден]] — – „Къпънки“ – на този ден всички младоженци се къпят за здраве в коритата на ритуалната чешма „Двете реки“.
* [[21 януари]] — – [[Бабинден]] (ден на родилната помощ). Общоселски женски празник. Акушерките и лекарите, придружени от жените на Брестовица и музика се отправят към ритуалната чешма „Двете реки“, където се извършва ритуалното къпане на акушерките от млади родилки. Тържеството продължава с общоселско женско веселие.
* [[13 февруари]] — – Тържествен концерт, организиран от читалище „Съзнание“, посветен на празника на селото – Трифон Зарезан.
* [[14 февруари]] — – [[Трифон Зарезан]] – празник на селото. Основният обред – [[зарязване]] на [[лозе|лозята]] в Брестовица се извършва от години на 14 февруари с шествие. След църковните хоругви тръгва цялото село, начело с кмета, свещениците и водят със себе си свирачи. Всеки носи пита, варена кокошка или наденица, бъклица с вино и светена вода. Всеки лозар отрязва няколко пръчки или три корена и полива отрязаното място с вино. Зарязването се придружава с изричане на богословии за богата реколта. Празникът завършва с общо веселие. И така – ножиците са наострени, бъклиците са пълни, лозето очаква своите стопани.
* [[13 март]] (датата се мени по църковния календар) — – [[Сирни заговезни]] — – обичай „Туйкане“. Обичаят „Туйкане“ се провежда в деня на Сирни заговезни. Според етнографски проучвания другаде в България подобен обичай на начеваща любов, изпълняван с толкова последователност, че да се превърне в традиция, няма. Свидетели сме на оригинален обичай-изява на езическа непосредственост и еротична чувственост на младите сърца, сред романтичния декор на нощните огньове.
* [[1 май]] (датата се мени по църковния календар) — – [[Великден]] — – семеен празник. На този ден във всяка къща се приготвя печено агне. Селото усъмва с аромат на печено агне по брестовишки. Младоженците ходят на каниска в домовете на кумовете.
* [[24 май]] — – Ден на българската писменост и култура. Общоселско тържество организирано от читалище „Съзнание“.
* [[15 август]] — – [[Голяма Богородица]] – общоселски [[събор]] в местостта „Бряновщица“, „Празник на родовата памет“, Празник на параклис "Света„Света Богородица"Богородица“, във връзка с неговото освещаване от негово Високо Преосвещенство Метрополит Арсений.
* [[14 септември]] — – [[Кръстовден]] – ритуално откриване на [[гроздобер]]а.
* [[1 ноември]] — – Ден на народните будители – тържество.
* [[23 декември|23]] — – [[25 декември]] — – Коледни тържества
* [[31 декември]] — – Тържественно посрещане на Нова година на площада
== Личности ==
* [[Ганю Атанасов]] (1860 – 1935) - – български военен деец, полковник
* [[Павел Джингаров]] (1912 – 1945) – български офицер, капитан, разстрелян от Народния съд.
* [[Петър Петров (изобретател)|Петър Петров]] (1919 – 2003) – инженер, изобретил първия дигитален ръчен часовник.
Всестранна [[кооперация]] „Нов живот“ е създадена през [[1908]] г. Собственик е на [[винарска изба]], пострена през [[1943]] г. със средства на брестовичани и е с капацитет 3 500 000 [[литър|литра]] [[вино]]. За добрите вкусови качества на виното съществена роля играят благоприятните за отглеждане на лозя условия в района.
Най-старата винарска изба в с. Брестовица — – „Мискет“ е създадена през [[1936]] г. като семейната изба от търговеца на вино [[Методи Хаджиянков]]. През 1998 г. е възстановена от Росица Кючукова по името „Вила Винифера“ (Villa Vinifera). Работи само в дървени бадеми от 25 тона и съхранява виното в дълбоко подземие.
В с. Брестовица се намира и винарска изба „Тодоров“, специализирана в производството само на червени вина, в бутикови серии, с ограничени количества.
[[Image:Brestovitsa-mayor.jpg|right|thumb|270px|Кметството на с. Брестовица. В сградата се помещава и ловно-рибарската дружинка]]
[[Земеделска кооперация]] „Брестовица“, създадена през 1992 г. с 462 член-кооператори. Собственик е на почивна база „Бряновщица“ — – с 768 кв.м. застроена площ и 7 дка земя; с леглова база за 100 човека и оборудвана кухня. Почивната база не се използва ефективно и дава възможност за включването ѝ при евентуално развитие на [[туризъм]] в селището.
Ловно-рибарска дружинка „Глиган“ — – с. Брестовица е организация с традиции основана през [[1897]] г. Днес тя наброява 116 организирани ловци, разполага с 58 000 дка ловна площ, изключително благоприятна за [[лов]]уване в полски райони на местен и прелетен полезен пернат и космат дивеч като: [[пъдпъдък]], [[гривек]], [[гургулица]], [[яребица]], [[фазан]], [[заек]]. В горския район се ловува предимно заек, [[сърна]], [[дива свиня]], [[лисица]], [[чакал]], [[дива котка]]. Благоприятни условия за лов предоставя ловната хижа, разположена в изключително живописна местност в Чернатишкия клон на средните Родопи, заобиколен с всички широколистни видове растителност, както и представители на иглолистни видове — – бял и черен [[бор (рстение)|бор]], [[ела]].
== Бележки ==
| 