Уикипедия

Кричим: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
BotNinja (беседа | приноси)
Ботове
562 695 редакции
м Шаблон:Decrease → Шаблон:Понижение
добавки; форматиране: 9x кавички, 4x тире, 5 интервала, нов ред, тире-числа (ползвайки Advisor)
Ред 19:
 
== География ==
Община Кричим се намира в югозападната част на Област Пловдив в така наречената Северна родопска яка. Заема част от Пазарджишко-Пловдивското поле и е разположена в подножието на северните склонове на Родопите. Граничи с общините: [[Община Стамболийски|Стамболийски]], [[Община Перущица|Перущица]], “„[[Община Родопи|Родопи]]”“, [[Община Девин|Девин]] и [[Община Брацигово|Брацигово]]. Заема обща площ около 50 хил. декара. На територията на общината освен град Кричим няма други населени места.
 
Град Кричим е разположен на около 20 км. югозападно от областния център град Пловдив. Градът е разположен върху площ от 54,9 хектара. Община Кричим по брой на населението, което живее на територията ѝ, е сред най-малките в Област Пловдив. По данни на Областното статистическо бюро към 31.12.2003 г. в общината са живели 8 698 души. При територия на общината от 54 895 дка площ средната гъстота на населението е 158,44 души/кв. км. Населението на град Кричим при преброяването на 01.02.2011 е 8 409 жители, което дава плътност от 153,18 души/кв. км.
 
Общината е разположена в прехода, където Пазарджишко-Пловдивското поле допира до северните склонове на Родопите. Това изцяло предопределя нейния релеф – хълмист с преход към склоновете на планината. Тя има благоприятно географско положение с отдавна формирани икономически и административни връзки със съседните общини Родопи, Стамболийски и Перущица и с областния център гр. Пловдив.
 
Исторически формирана, Община Кричим заема важно място във връзката Централни Родопи – вътрешност на страната. През нейна територия протича река Въча, която е оформила естествен пролом за изграждане на пътната артерия за родопския град [[Девин]]. Тази артерия свързва 3 области – Смолянска, Пловдивска и Пазарджишка.
Ред 31:
[[File:Krichim-soil-monument.jpg|right|thumb|Пръст от паметните места от боевете на Първа българска армия през Отечествената война]]
 
Кричим е древно селище от [[Византийска империя|ранновизантийско]] време. В началото на дефилето на река Въча, на високи и непристъпни скали от двете страни се намират останките от двете средновековни крепости играли ключова роля в охраната на този важен планински проход. Особено интересна е Асенова крепост, от която са останали запазени крепостна стена, водохранилище, жилищни сгради. Голямата забележителност там е Асеновия камък, на който е изсечен един изключително ценен [[Кричимски надпис|надпис]], отлично запазен и днес. Той гласи: ”На този камък седя цар Асен, когато превзе Кричим”Кричим“. Смята се, че става въпрос за Цар Иван Асен II, който е завладял крепостта през 1230 г. и е имал обичай да ознаменува своите победоносни походи срещу византийците с надписи върху камък за вечни времена.
 
След победата от 1235 г. царят дарява щедро монашеските обители на Света гора, за което свидетелства патриарх Евтимий в „Житие на Петка Търновска“. От златопечатните грамоти, издадени от името на Иван Асен II за тези манастири, е запазена само този за Ватопед („Ватопедска грамота“). Съхранена е и грамотата, даваща право на дубровнишките търговци за свободна търговия в земите на Българското царство („Дубровнишка грамота“). Особен интерес в нея представлява изброяването на подвластните на царя области: Видинска, Браничевска, Белградска, Търновска, Загорска, Преславска, Карвунска, Крънска, Одринска, Скопска, Прилепска, Деволска и Арбанашка.
Ред 38:
[[Image:JoanAsenDeed.jpg|дясно|thumb|300px|[[Дубровнишка грамота|Дубровнишката грамота]] на цар Иван Асен II]]
 
{{факт|През 1451 г. Кричим е записан като село в регистрацията на Филибе санджак (Пловдив). По заповед на Мехмед II на Чандарлъзаде Халил Хаѝреттин паша внукът му Халил паша очертал границите на селото. Границата била определена по имена на дървета и околни пътища. Споменават се имената Ески Хисар (Стар хисар), Кова (кофа) юзу или юзлу. Хиуджетът (документът) е написан от Мустафа бени Али (Хасковски [[кадия]]), Хаджъ Мухаммет Сарухан бени Абдуллах, Искендер Мюслахаддин.(Източник?Къде е публикуван въпросния хюджет или пък коя му е архивната сигнатура?Моля цитирайте точни източници и страници)|2016|7|2}}▼
Кричим е сред няколкото селища в Пловдивския край, които още в ранното [[Възраждане]] (1396 – 1762) са имали килийни училища. Манастирите “Св. Богородица” и “Св. Врач” са поддържали църковно-славянското и българското книжовно предание и са служили за училища. Те са съхранявали най-скъпото нещо за народа - писмеността.▼
 
▲Кричим е сред няколкото селища в Пловдивския край, които още в ранното [[Възраждане]] (1396 – 1762) са имали килийни училища. Манастирите “Св„Св. Богородица”Богородица“ и “Св„Св. Врач”Врач“ са поддържали църковно-славянското и българското книжовно предание и са служили за училища. Те са съхранявали най-скъпото нещо за народа - – писмеността. Според свидетелства на посетили селото през 1861 година американски мисионери, то има 1000 жители турци.<ref name="шашко">{{cite book | last = Шашко | first = Филип | coauthors = Бети Гринберг, Румен Генов (съст.) | year = 2001 | title = Американски пътеписи за България през XIX век | publisher = „Планета – 3“ | pages = 45 | isbn = 9549926583}}</ref>
▲През 1451 г. Кричим е записан като село в регистрацията на Филибе санджак (Пловдив). По заповед на Мехмед II на Чандарлъзаде Халил Хаѝреттин паша внукът му Халил паша очертал границите на селото. Границата била определена по имена на дървета и околни пътища. Споменават се имената Ески Хисар (Стар хисар), Кова (кофа) юзу или юзлу. Хиуджетът (документът) е написан от Мустафа бени Али (Хасковски [[кадия]]), Хаджъ Мухаммет Сарухан бени Абдуллах, Искендер Мюслахаддин.(Източник?Къде е публикуван въпросния хюджет или пък коя му е архивната сигнатура?Моля цитирайте точни източници и страници)
 
== Религии ==
Ред 49:
 
== Икономика ==
Икономиката в община Кричим е слабо развита. Промишлеността в Общината е представена от значителен брой микро-, малки и средни фирми. В близост до града са разположени язовир [[Кричим (язовир)|„Кричим“]] и [[ВЕЦ Кричим|ВЕЦ „Кричим“]].
 
Община Кричим има по-високо равнище на безработица в сравнение със средното равнище на безработица в страната към 21.12.2001 г., отчита се ръст 15,96 пункта. Общината няма изградена система за професионално обучение. В основни линии разчита на областния център Пловдив и другите съседни общини, където има създадени професионални училища.
Ред 60:
 
== Забележителности ==
От покрайнините на града започва територията на [[резерват]] „[[Изгорялото гюне]]“. В близост се намират останки от стената на древната [[крепост]] Кричим. Местността е известна под името Калето.
 
В околността е разположен и камъкът на цар [[Иван Асен II]], на който е изсечен надписът: ''На този камък седя цар Иван Асен, когато превзе Кричим''.
Ред 66:
Забележителност в Кричим е [[мост]]ът над р. Въча с изцяло западна [[метална конструкция]], който е преместен от [[Сърбия]] по време на [[Първата световна война]].
 
За величието на Кричим, за будно население и силни хора със запазена вяра и традиция, говорят и 2-та манастира – - “Св„Св.Богородица”Богородица“ и “Св„Св.Врач”Врач“, основани през Средновековието в долината на р. Въча при Кричим в подножието на родопския връх Клисура. Кричимските манастири са стари духовни, културно-народностни и просветителски средища. В тях са създавани и съхранявани културни ценности, опазвани са вяра, духовност и народност. Разрушавани в размирни времена и въздигани отново, светите кричимски обители са били не само божи храмове, но и училища на народа за богоугоден и християнски живот, за опазване на българския дух. На по малко от 5 км се намира <em><strong>Кричимски манастир „Успение Богородично”Богородично“</strong></em>, на брега на река Въча. По времето на Априлското въстание манастира е разрушен, но в края на 19в. е реставриран. На територията общината се намира <em><strong>резервата</strong> <strong>„Изгорялото гюне”гюне“</strong></em>, както и останки от стените на древната <strong><em>крепост „Кричим</em></strong><em>”“, </em>'''двореца на цар Фердинанд''' който ще бъде открит за посещения и др.
 
== Редовни събития ==
* 24- – 27 август 2006 г. - – празник на община Кричим
* От 2006 г. в Кричим се организира пленер, който събира ентусиасти, отдадени на изкуството. Спонсори и любители помагат пленерът да се проведе.
 
== Личности ==
Ред 78:
* Мариета Димитрова, съпруга на естрадния певец [[Емил Димитров]]
* Величка Маркова, съпруга на футболиста [[Георги Аспарухов]] (Гунди)
* Ерджан Бирол - – музикант
<!-- == Литература == -->
 
== Други ==
 
== Кухня ==
''Дроб сарма по кричимски''
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Кричим“.