Отваря главното меню

Промени

м
форматиране: 6x заглавие-стил (ползвайки Advisor)
Въпреки че обикновено е наричана просто „Света София“, църквата не е посветена на римската мъченица [[София (светица)|София]], а на светата [[Премъдрост Божия]] ({{lang-el|Ναός τῆς Ἁγίας τοῦ Θεοῦ Σοφίας}}), божествената страна на [[Исус Христос]], която е и един от [[Ипостас|ипостасите]] на [[Света Троица|Светата Троица]].{{hrf|McKenzie|1998|149}}{{hrf|Binns|2002|57}} По тази причина храмовият празник на църквата е 25 декември, годишнината от въплъщението на Премъдростта Божия в тялото на Христос.{{hrf|Janin|1953|471}}
 
== История ==
=== Първа църква (360 – 404) ===
Първата църква на мястото на днешната „Света София“ е известна като Голямата църква (''Μεγάλη Ἐκκλησία''),{{hrf|Müller-Wiener|1977|84}}{{hrf|Foni|2007}} тъй като е по-голяма от всички дотогавашни църкви в града.{{hrf|Janin|1953|471}} Осветена е на 15 февруари 360 година, при управлението на император [[Констанций II]], от арианския патриарх [[Евдоксий Антиохийски]].{{hrf|Janin|1953|472}} Църквата е изградена в близост до изграждания по това време императорски дворец и става патриаршеска катедрала на Константинопол, като дотогава тази функция е изпълнявана от разположената в съседство църква „[[Света Ирина (Константинопол)|Света Ирина]]“. През по-голямата част от историята на [[Византийска империя|Византийската империя]] тези 2 храма заемат централно място в нейния церемониал.
Императорът си поставя много амбициозна задача – да се създаде най-големия и велик храм в историята. За целта не са пестени никакви средства и църквата е завършена в изключително кратък период от 5 г. под зоркия контрол на самия Юстиниан. На строежа работят над 10 хиляди души. Цялата вътрешност на църквата е облицована със златни [[мозайка|мозайки]] и скъпи видове [[мрамор]]. Строежът ѝ изпразва имперската хазна.
 
При осветяването на църквата на 27 декември 537 година, извършено от императора и патриарх [[Мина I Константинополски|Мина]],{{hrf|Müller-Wiener|1977|86}} според преданието Юстиниан изрича думите „[[Соломоне, аз те надминах!]]“, имайки предвид [[Соломонов храм|Храма на Соломон]] в [[Йерусалим]].{{hrf|Ангелов|2009|}} В продължение на почти хиляда години „Света София“ е най-голямата църква в света и все още е четвъртата по площ в света, като още съвременниците на строежа я признават за изключителен паметник на архитектурата.
 
[[Земетресение|Земетресения]] през август 553 година и декември 557 година предизвикват напукване на главния купол и източния полукупол, а главният купол е напълно разрушен от земетресение на 7 май 558 година,{{hrf|Janin|1950|41}} като при падането си унищожава [[амвон]]а, [[олтар]]а и [[Киворий|кивория]]. Колапсът се дължи главно на голямото тегло на купола и огромните напречни сили, заради твърде плоската му форма, които предизвикват деформации на поддържащите купола колони.{{hrf|Müller-Wiener|1977|86}} Възстановяването на църквата започва веднага след земетресението и е ръководено от Исидор Млади, племенник на Исидор Милетски, който използва по-леки материали и увеличава височината на купола,{{hrf|Müller-Wiener|1977|86}} с което сградата получа съвременната си вътрешна височина от 55,6 метра.{{hrf|Emporis|2011}} Освен това Исидор Млади променя конструкцията на купола, добавяйки му ребра и [[пендантив]]и с диаметър между 32,7 и 33,5 метра.{{hrf|Müller-Wiener|1977|86}} Към 560 година по заповед на Юстиниан осем коринтски колони са пренесени от [[Баалбек]] за реконструкцията на „Света София“,{{hrf|stoneworld.com|2016}} която завършва през 562 година.
През 1934 г. [[Мустафа Кемал Ататюрк]] обявява сградата за музей. Доста от съществуващите мозайки са разкрити наново, но са запазени и [[ислям]]ските промени. В днешни дни храмът е музей и се посещава от туристи от целия свят.
 
== Архитектура ==
[[Картинка:Hagia-Sophia-Laengsschnitt.jpg|мини|дясно|Надлъжен разрез на Света София в оригиналния ѝ вид като църква]]
[[Картинка:Hagia-Sophia-Grundriss.jpg|мини|дясно|Света София в план. Долу – приземен етаж. Горе – балкон]]
„Св. София“ е първият типичен пример за [[византийска архитектура]] и се счита от много хора за архитектурно чудо.
 
=== Централен кораб и купол ===
[[Картинка:576IstanbulSSofia.JPG|мини|Света София: южната стена тимпан и югозападният носещ стълб]]
Църквата не е стриктна [[базилика]], като централният ѝ [[Неф|кораб]], дълъг 76.2 м, е доминиран от [[купол]] с диаметър около 31 м и височина над пода от 56 м. Куполът лежи на квадратна основа, като преминаването от кръг към квадрат е постигнато, чрез 4 [[пандантив]]а. Счита се, че това е първата църква, която ползва това архитектурно решение. В дължина (запад-изток) тежестта на купола се носи от две гигантски арки, които преминават в полукуполи. Източният полукупол се преразпределя в три по-малки полукупола, двата странични – над [[Екседра|екседри]] с колонади, а средният – над [[апсида]]та. Западният преминава в два по-малки полукупола над симетрични екседри. Между тях, огледално на апсидата и над [[Емпория (архитектура)|емпорията]], се намира огромен прозорец.
Стените, до височината на [[Корниз|корниза]] над балкона са покрити от плочи от различни видове мрамори с разнообразни разцветки. Над корниза, до върха на купола, повърхностите са покрити със златна мозайка, на места заместена от Фосати с мазилка със същия цвят и шарка.
 
=== Странични кораби ===
Южният и северният кораб са огледални и отделени от централния чрез колонадите под тимпаните и четирите екседри, както и четирите основни носещи стълба. В план изток-запад са разделени на три основни пространства от арките, които свързват централните (първични) носещи стълбове с [[контрафорс]]ните (вторични) стълбове в посока юг и север.
 
Стените също са покрити с мраморни плочи, а таваните със златни мозайки с декоративни елементи.
 
=== Балкони (Галерии) ===
До балконите, които се простират над целите два странични кораба, както и втория [[притвор]], се достига чрез [[Рампа|рампи]] разположени в ъглите на сградата. Запазени до днес са 3 от тези рампи. Подобно на приземния етаж, страничните части на балкона са разделени от централното помещение чрез колонади и са разделени на съответно три обособени пространтва от арките свързващи първичните и вторичните носещи стълбове. Опасани са от два реда парапети, отпред дървен – декоративен, а отзад масивен – мраморен. Таваните са украсени от декоративни мозайки, като – особено в южната част – има множество запазени ценни мозайки-икони. В централната част на балкона над притвора ([[Емпория (архитектура)|емпория]]) се е намирала ложата на императрицата.
 
== Значение ==
След нейното построяване „Св. София“ оказва сериозно влияние в развитието на архитектурата. Това важи особено за православните храмове до ден днешен (виж [[Храм Свети Сава]] в [[Белград]]). Много от джамиите в Истанбул и цялата Османска империя, построени от [[Синан]] и негови ученици, следват основния план на „Св. София“ – [[Шехзаде джамия]], [[Сюлейман джамия]], [[Султан Ахмед джамия]] (Синята джамия) и др.