Шомошка: Разлика между версии

'''Шомошка''' ({{lang-sk|Šomoška}}) е природна и туристическа забележителност на границата между [[Словакия]] и [[Унгария]], представляваща внушително скално образувание подобно на каменен „водопад“, дало материал за построяването в непосредствена близост над него на красива средновековна [[крепост]]. През 1954 година околната местност с площ от 36,62 хектара е обявена за национален природен [[резерват]]. През 1987 година в парка е изградена [[екопътека]] от словашкото село ШяторскаШаторска Буковинка (край [[Филяково]]) до крепостта, която е целогодишно достъпна за туристически и образователни посещения. Другият подстъп към крепостта е от страната на унгарското село Шомошко (край [[Шалготарян]]).

Каменният „водопад“ Шомошка представлява [[базалт]]ов блок с височина над 10 метра и специфичната форма на изливаща се на тънки струи вода. Образуванието се е формирало при бавното изстиване на [[лава]], изтекла от кратера на активен в миналото [[вулкан]]. Подобни базалтови колони са намирани на много малко места в света: Чехия, Унгария, Италия, Северна Ирландия, Калифорния и Уайоминг, Британска Колумбия.

Скалната формация е открита през Средновековието, когато е търсен материал за построяването на крепостта над нея. В резултат, голямата част от видимите на повърхността ѝ базалтови „струи“ са били отсечени и използвани за направата на стените, настилката и стълбищата на крепостта. Сечението на много от тях е почти правилен по форма [[петоъгълник]] или [[шестоъгълник]].

Между 1573 и 1596 година е владяна от турски войски, водени от Али от Филяково, а през следващите два века е била допълнително снабдена с [[фортификация|фортификационни]] съоръжения. През 18 век обаче, след потушаването на въстанието, което принц [[Ференц II Ракоци]] (Ferenc II Rákóczi) вдига срещу [[Хабсбурги|Хабсбургската династия]], крепостта бива срината и днес не е известно как е изглеждала оригинално. Предполага се, че е имала вид на малка военна диспозиция без кули, с форма на триъгълник. Впоследствие крепостта е напълно възстановена и разширена. Построени са трите кръгли кули, от които северната, защитавана от [[барбакан]], служи за вход, а другите две — – на запад и юг — – за [[бастион]]и с бойници. Зад крепостните стени е вдигнат малък [[готика|готически]] дворец и 2 други сгради на север и юг, охранявани през северен и южен защитни коридори. Смята се, че най-късно е пристроен третият бастион с многоъгълна форма, но връзката между него и крепостта липсва.

Горите в резервата са основно [[широколистна гора|широколистни]] от [[обикновен бук]] (Fagus sylvatica), [[скален дъб]] (Quercus petraea), [[цер]] (Quercus cerris), [[обикновен габър]] (Carpinus betulus), като някои екземпляри на възраст достигат до 100- – 150 години. Вирее защитеният вид цвете [[свиларка]] (Lychnis coronaria).

Каменното море на територията на резервата представлява естествен [[биотоп]] за различни видове влечуги като [[смок мишкар|смока мишкар]] (Elaphe longissima), [[дъждовник|дъждовника]]а (Salamandra salamandra) и [[Зелен гущер|зеления гущер]] (Lacerta viridis).