Пирин: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→Климат и води: снимка от уоз |
|||
Ред 53:
=== Геоложки строеж, геоморфоложки особености, релеф ===
[[Картинка:Pirin-Relief1.jpg|thumb|350px|ляво|Карта на релефа на Северен Пирин]]
В структурно-геоложко отношение Пирин е [[хорст]] с гранитно ядро (гранитната повърхност е 62%), покрито главно от стари [[метаморфни скали]] – гнайси, шисти, мрамори и гранити. Като планина се оформя в средата на стария [[терциер]], но се издига като мощна планина праз младия терциер и кватернера в резултат на вертикални движения по периферни разседи. Издигането е прекъсвано от продължителни спокойни периоди. В началото на [[кватернер]]а едновременно с издигането настъпва заледяване на Пирин. Според някои изследователи има дори две заледявания, при които границата на вечният лед е достигала до 2200 – 2300 м височина. Именно тези заледявания са оформили окончателно релефа на Пирин преди 18 000 години и са довели до начупването на много от гранитните върхове и оформянето на красиви гребени ([[Стражите]], [[Дончови караули|Дончовите караули]], [[Дебели рид|Малкото конче]]), полета от морени и отвесни пропастни стени. Може да се каже, че именно тогава повечето гранитни върхове са понижили своята височина и са отстъпили водещото място на днешните мраморни първенци, които поради особеностите на мрамора остават много по-слабо засегнати от този процес. Резултат на заледяванията е и наличието на 35 [[циркус]]а, в които днес са останали красиви езера с ледников произход. Най-големи и ясно изразени са циркусите Василашки, Валявишки, Поповоезерен и
Ясно различимо е главното пиринско било, идващо от Рила, минаващо през Предела и през всички седловини чак до Парилската. То свързва отделните дялове на Пирин в едно цяло и придава логика на приетото разделение. На него са разположени някои от най-високите върхове. С доста завои то държи посока от северозапад на югоизток и освен това играе ролята на главен вододел между долините на [[Струма]] и [[Места]]. От него се отделят множество разклонения, но четири от тях са толкова големи, че дават лицето на планината – [[Синанишко странично било|Синаншкото]], [[Тодорино странично било|Тодориното]], [[Полежанско странично било|Полежанското]] и [[Каменишко странично било|Каменишкото]]. Синанишкото странично било се отделя при [[Муратов връх]] в посока югозапад; Тодориното – от връх [[Възела]] на север; Полежанското странично било от връх [[Момин двор]] също на север, а Каменишкото – от връх [[Кралев двор]] на юг.
| |||