Железница (област Благоевград): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
LordBumbury (беседа | приноси) м m² |
м точка; форматиране: 11x тире-числа, 5x кавички, 5x тире, 2x нов ред, 5 интервала, URL, заглавие-стил (ползвайки Advisor) |
||
Ред 14:
'''Желѐзница''' е [[село]] в Югозападна [[България]]. То се намира в [[община Симитли]], [[област Благоевград]].
== География ==
Село Железница се намира северно от Симитлийската котловина. Отстои на 4 км от общинския център град Симитли и на 10 км от областния център гр. Благоевград. На север граничи със землището на с. Мощанец и с. Покровник. На изток пресича река Струма при [[Долно Церово]] и граничи със землището на с. Градево и Горно Ораново. На юг селото граничи със землището на град Симитли, с. Докатичево и с. Тросково. Западната му граница е до с. Дебочица и село Падеж. През Железнишкия пролом преминава международната железопътна линия София-Кулата и международен път Е-79. Железница има умерено-континентален климат. По поречието на река Струма прониква средиземноморско течение.
Средномесечните температури са между 18
== История ==
Веществените доказателства за далечното минало на Железница са малко. Като старо селище по средното течение на река Стримон (Струма) върху него е оказало влияние тракийското племе Меди и оживения по това време център Баня или Изворите (сега Симитли). От това време в землището на селото се намира малка могила на запад от р. Струма, наречена
В края на 18 и началото на 19 век дружини от селото повеждат войводите Ангел и дъщеря му [[Румена войвода]]. След Руско-турската освободителна война през 1878 година радостта на жителите е помрачена, заради откъсването на Македония и Тракия от България. През 1880 година тридесет железничани участват в Кресненско-Разложкото въстание, водени от Георги Костов. Чест гост на Железница е и Яне Сандански, който подготвя комитет на ВМРО.
Ред 26:
В 1891 година [[Георги Стрезов]] пише за селото:
{{цитат|Железница, лежи на З от [[Благоевград|Джумая]] на разстояние от 3 часа. Църква, в която се чете по български, и 1 попско училище с 13 ученика. Тук се ражда първо качество тютюн. Къщите са на брой до 200, чисти българе.<ref>[http://www.scribd.com/doc/80796428/1889-
В село Железница на [[23 септември]] [[1902]] година пуква първата пушка на [[Горноджумайско въстание|Горноджумайското въстание]]. Водят се кървави боеве. Всичко е отразено достоверно във вестник Свобода или Смърт в брой 7 от 24-03-1903 година. Тогава Железница преживява второто си разселване. От 300 къщи остават по-малко от 150. Освобождението идва през 1912 г. През 1941
== Религии ==
Жителите на селото са православни християни.В селото има 2 черкви.
== Обществени институции ==
* Народно читалище
* Кметство;
* Целодневна детска градина;
== Културни и природни забележителности ==
Природна забележителност е река Вранещица или Стара река, която пресича от запад на изток цялата територия на селото и се влива в р. Струма. Най-високите места са 5-те чуки
▲Природна забележителност е река Вранещица или Стара река, която пресича от запад на изток цялата територия на селото и се влива в р. Струма. Най-високите места са 5-те чуки - Лунджовска с 1050 м. надморска височина, Мурджовска със 750 м. надморска височина, Бурча със 700 м. надморска височина, Тупарска (с Куклите), Камено и Лазаровска чука по 650 м. надморска височина. Една от най-интересните природни забележителности е "Момина скала", надвиснала над р. Вранещица на 1 км от р. Струма. Местността е свързана с историята на селото. По време на османската власт тук се водили битки с поробителите. Един от тях харесал местна мома, която не отговаряла на щенията му. Тръгнал турчинът да я преследва, а тя побягнала и се изкачила на скалата. Като видяла, че турчинът ще я настигне, момичето скочило от високата скала и загинало, запазвайки своето достойнство.
== Редовни събития ==
Провежда се събор-земляческа среща с жителите на с. Железница, обл. Софийска, преселници в миналото от с. Железница, обл. Благоевград. Фолклорната група на селото редовно взема участие в събора
▲Провежда се събор-земляческа среща с жителите на с. Железница, обл. Софийска, преселници в миналото от с. Железница, обл. Благоевград. Фолклорната група на селото редовно взема участие в събора "Пирин пее", провеждан в местността Предела. На празника Свети Дух се провежда събор и курбан за здраве на жителите на селото, подобни събирания има и на други религиозни значими празници.
== Личности ==
;Родени в Железница
* {{BGR-флаг}} [[Александър Богданов]] (1880
* {{BGR-флаг}} [[Доброта войвода]], български хайдутин от 16 век;
* {{BGR-флаг}} Иван Ангелов, македоно-одрински опълченец, 26-годишен, 3 рота на 5 одринска дружина, носител на орден „[[За храброст]]“ IV степен<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912
* {{BGR-флаг}} [[Симеон Ангелов]] (?
* {{BGR-флаг}} {{MKD-флаг}} [[Славе Македонски]] (1931
* {{BGR-флаг}} [[Стоимен Карадаев]], български революционер
* {{BGR-флаг}} Стойне Ангелов, македоно-одрински опълченец, 29-годишен, четата на [[Дончо Златков]], 1 рота на 15 щипска дружина<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912
;Свързани с Железница
* {{BGR-флаг}} Иван Поппанайотов Илиев (Панайотов Попилиев) е български учител в Железница, Бачево и Добринище, син на свещеника Панайот Илиев от Разлог и брат на Филип Илиев, чичовците му Стоян и Петър са свещеници в Добринище<ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.288
== Литература ==
Узунов, Борис. „Железница
== Бележки ==
|