Железница (област Благоевград): Разлика между версии

== География ==

Средномесечните температури са между 18- – 20 градуса. Най-високите летни температури достигат 39- – 40 градуса, а най-ниските до минус 10- – 12 градуса. Валежите средногодишно са около 60- – 80(?) литра на m². Преобладават пролетно-летните дъждове.

Веществените доказателства за далечното минало на Железница са малко. Като старо селище по средното течение на река Стримон (Струма) върху него е оказало влияние тракийското племе Меди и оживения по това време център Баня или Изворите (сега Симитли). От това време в землището на селото се намира малка могила на запад от р. Струма, наречена "градището"„градището“. Срещу него, източно от Струма се намира стара римска крепост със същото име в Долно Церово, която е била наблюдателница на пътя край Струма. "Градището"„Градището“ е играело помощна роля, тъй като според преданията е имало стражи. Говори се, че двете крепости са били свързани с мост и подземен тунел под нивото на Струма. Имало е тракийско население. През 6 век от северозапад нахлуват славяните, които се смесват с траките. По-късно към двата етноса се присъединяват и прабългарите през 7 век. Така смесеното население по поречието на средна Струма влиза в Българската държава през 809- – 810 година под управлението на хан Крум. По-късно то приема управлението на Самуил, след което преживява двувековно византийско робство. През 1187 след успешното въстание на Търновските боляри Асен и Петър България се освобождава от робството. През 1218 година царските синове Иван и Александър, завърнали се от Русия сядат на Българския трон под името Иван-Асен ΙΙ. Създава се Второто Българско Царство. Има предание, че по тяхно време Железница си е извоювала привилегията на свободно село, което е изпълнявало оръжейни и други задачи на държавата. Тук, поради наличието на желязна руда започва да се развива рудодобив и обработка на желязо. Железната руда се добивала и преработвала в района на местност, която сега се нарича Леярната. Останки от тази дейност и сега се срещат в тези местности. Създавани са и ковачници, в които се обработвало добитото желязо. Освен селскостопански сечива се правели и саби, щитове и остриета за стрели и копия. С приемането на православната вяра в селото се построяват няколко църкви: „[[Свети Илия (Железница)|Св. Пророк Илия]]“ (1874), Успение Богородично (Бялата Църква), Атанасова Църква и Свети Дух. Село Железница участва и в изграждането на Рилския Манастир, което е отбелязано в летописната книга на манастира. След падането под османска власт през втората половина на 17 век, по време на султан Мохамед Втори (завоевателят на Симитли) за първи път в Симитли се заселват турци от Мала Азия. Техните наследници живеят в земите ни до 1912- – 1913 година. Те решили да потурчат християнското население, пострадало населението на Долно Осеново, Симитли, Крупник и Церово. Турците направили опит да помохамеданчат и населението на Железница, което тогава наброява около 400 къщи и има църква и килийно училище, на Великден 1625 година. На втория ден от Великден имало събор, провеждан в местността Попадиин Рид, на който идвали както хора от селото, така и жители на околните села. На този ден било нарочено и ислямизирането, но Доброта войвода и неговата дружина, живял през първата половина на 17 век, както и чети от останалите села, обградили къщата на чорбаджията Лазар, където отсядали бейовете и след жестока битка между хайдути и турци българите надделяват и не предават вярата си. За да не пострадат от отмъщението на турците, Доброта войвода извежда селяните и добитъка извън селото и запалват къщите си, повеждайки 300- – 400 железничани да търсят ново землище за по-добър живот. Някои се заселват в земите около Дупница, но по-голямата част се заселват в източните поли на Витоша, където създават малкото си село, наречено Железница. Към средата на 19 век обучението от килийно става светско. В летописната книга на църквата Свети Пророк Илия са записани имената на учителите, преподавали в Железнишкото училище, сред тях е и името на Ангел Кънчев, съратник на Левски.

{{цитат|Железница, лежи на З от [[Благоевград|Джумая]] на разстояние от 3 часа. Църква, в която се чете по български, и 1 попско училище с 13 ученика. Тук се ражда първо качество тютюн. Къщите са на брой до 200, чисти българе.<ref>[http://www.scribd.com/doc/80796428/1889-%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4ИзтМакед Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 21.]</ref>}}

В село Железница на [[23 септември]] [[1902]] година пуква първата пушка на [[Горноджумайско въстание|Горноджумайското въстание]]. Водят се кървави боеве. Всичко е отразено достоверно във вестник Свобода или Смърт в брой 7 от 24-03-1903 година. Тогава Железница преживява второто си разселване. От 300 къщи остават по-малко от 150. Освобождението идва през 1912 г. През 1941- – 43 година се построява ново училище с ентусиазираното участие на всички селяни. В двете световни войни вземат участие и са загинали много железничани.

== Религии ==

* Народно читалище "Васил„Васил Коларов"Коларов“;

* {{BGR-флаг}} [[Александър Богданов]] (1880 - – 1962), български политик и [[Кметове на Дупница|кмет на Дупница]]

* {{BGR-флаг}} Иван Ангелов, македоно-одрински опълченец, 26-годишен, 3 рота на 5 одринска дружина, носител на орден „[[За храброст]]“ IV степен<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912- – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 27.</ref>

* {{BGR-флаг}} [[Симеон Ангелов]] (? - – 1902), български революционер

* {{BGR-флаг}} {{MKD-флаг}} [[Славе Македонски]] (1931 - – 2002), български писател, македонист;

* {{BGR-флаг}} Стойне Ангелов, македоно-одрински опълченец, 29-годишен, четата на [[Дончо Златков]], 1 рота на 15 щипска дружина<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912- – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 33.</ref>

* {{BGR-флаг}} Иван Поппанайотов Илиев (Панайотов Попилиев) е български учител в Железница, Бачево и Добринище, син на свещеника Панайот Илиев от Разлог и брат на Филип Илиев, чичовците му Стоян и Петър са свещеници в Добринище<ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.288- – 289.</ref>

== Литература ==

Узунов, Борис. „Железница - – Слънчева земя“.