Разлика между версии на „Превземане на Белград (1521)“

махам твърдения без източник; факт
(махам твърдения без източник; факт)
(махам твърдения без източник; факт)
Унгарските контраофанзивни мерки в помощ на обсадената Белградска крепост не дават резултат и са ненавременни. Едва на [[28 август]] 1521 тръгва унгарска военна помощ в жива сила към обсадените. Трансилванският войвода Ян Заполски отказва подкрепления изчаквайки развоя на събитията. След превземането на Белградската крепост унгарците обвиняват [[Венецианска република|Венеция]], че не само не подпомага [[Кралство Унгария|кралството]], но дори доставя на османците артилерийски боеприпаси. Останалите [[християни|християнски]] съседи на Унгарското кралство (Свещената Римска империя, Полското кралство и [[Моравия]]) събират общо към 12 000 [[пехота]] и 1000 души [[кавалерия]] с 18 топа, но армията в подкрепа на обсадения Белград е готова твърде късно, поради което помощта ѝ е безсмислена и тя е разпусната.
 
{{факт|[[Хронология]]та на обсадата и превземането на Белградската крепост са известни и подробно описани в дневника на военния поход на ''[[султан]] Сюлейман I''. За разлика от предходните два пъти, при този защитниците на укреплението са стегнати отвсякъде в примка. От сремската страна /откъм река Сава/ крепостната стена е единична, а не двойна както от другите страни. Османската [[бомбардиране|бомбардировка]] на Белградската крепост започва през [[юли]] и продължава с ненамаляващ интензитет до [[август]] 1521. В началото на август крепостните стени започват да се рушат, което дава повод за първата османска атака срещу крепостта на [[2 август]] 1521. Атаката е отблъсната, като цената която заплащат нападателите е висока — оставят труповете на 500-600 убити на бойното поле. На следващия ден - [[3 август]], османците предприемат нова фронтална атака срещу крепостта в най-слабата точка на защитата в т.нар. ''Долен град''. И тази атака е отблъсната, което принуждава Сюлейман I да промени тактиката и да прегрупира силите си. Султанът заповядва да се стовари войска на т.нар. [[Голям военен остров]] на Дунава срещу крепостта, като същевременно нарежда изграждането на понтонен мост за атака на укреплението от най-слабо защитената му страна — откъм ''[[Дунав]]ския [[остров]]''. Подготовката за окончателния щурм на крепостта започва на [[7 август]], а на [[8 август]] османците успяват да проникнат във вътрешността на крепостта, въпреки храбростта на защитниците ѝ, които са малобройни и не могат да покрият огромния периметър на крепостната стена. В крайна сметка еничарите овладяват Долния град, след което вкарват в току-що превзетия ''Долен град'' артилерия за обстрел на [[цитадела]]та. Подложена на жесток артилерийски обстрел, вътрешността на крепостта се подпалва, а защитниците ѝ са ангажирани в гасене на [[пожар]]и.|2016|7|24}}
 
{{факт|На [[16 август]] започва атаката на ''Вътрешния град''. След неуспеха на начинанието, османците започват подкопаване стените на цитаделата. На [[17 август]] завършва изграждането на понтонния мост срещу крепостта, с което безнадеждността у защитниците ѝ започва да взима връх, и на [[24 август]] се отбелязва първото бягство сред бранителите ѝ. На [[25 август]] стартират първите преговори между защитници и нападатели за условията за предаване на крепостта, но те завършват безрезултатно, и на [[26 август|26]] и [[27 август]] започва новата втора и последна атака срещу [[цитадела]]та. Осъзнавайки, че не могат да получат бърза помощ от [[Крал на Унгария|унгарския крал]], защитниците договарят на [[28 август]] 1521 година условията за предаване на Белградската крепост.|2016|7|24}}
 
== Предаване на крепостта ==
{{факт|След предаването на крепостта, унгарският крал обвинява командващите защитата ''[[Бан (титла)|бан]] Франьо Хадервария'' и ''Щефан Шульока'' в издайничество. От своя страна ''Франьо Хадервария'' хвърля вината за падането на Белградската крепост върху ''Михаил Мору''. Унгарските власти държат в тайна падането на крепостта в ръцете на османците, а на командващите отбраната ѝ белградски банове ''Франьо Хадервария'' и ''Валентин Терек'' е наложено сурово [[наказание]] - [[конфискация]] на цялото [[имущество]].|2016|7|24}}
 
{{факт|Условията по предаването на крепостта са договорени с османците от унгарските командири, като единственото твърдо условие е запазване живота на защитниците и&#768;, чрез свободно напускане на укреплението.|2016|4|9}} След сдаването и&#768;, [[унгарци|унгарски]]те защитници са пуснати да си ходят към [[Кралство Унгария]], а [[българи]]те от крепостта и околността <ref>{{cite book |last= Занетов |first= Гаврил |authorlink= Гаврил Занетов |title= Западни български земи и Сърбия |year= 1917 |publisher= История и етнография }}</ref> {{факт|депортирани и изселени по Виа Милитарис в [[Източна Тракия]] и [[Цариград]] - отведени от еничарите (османската армия) на връщане към [[столица]]та на [[империя]]та|2016|4|9}}.
 
{{факт|Относно точния ден и дата на предаване на Белградската крепост на османците има разминаване между унгарските и османските източници. Унгарските сочат датата 28 август 1521, а османските - [[29 август]] с.г. В действителност предаването на крепостта трае два дни&nbsp;— на първия ден е подписан протокола за предаване на крепостта, а на втория в нея влизат първо еничарите, а след тях на [[30 август]] и султан Сюлейман I. По някои сведения част от оттеглящите се през Дунава унгарски защитници на крепостта са избити при последвали самоволни действия от страна на османски командири и войници. На българските защитници на крепостта е възбранено заселването и оставането им в нея, поради което султан Сюлейман Великолепни нарежда на [[9 септември]] 1521 година изселването им от, и заедно с, войската към Цариград. След откупуване от [[Цариградска патриаршия|Цариградския патриарх]] на пленените християнски светини от султана, на българите е разрешено да вземат със себе си [[християни|християнски]]те [[реликва|реликви]] от [[Белград]] - [[мощи]]те на [[Света Петка Българска]] и на императрица [[Теофания|Теофано]], както и [[икона]]та на [[Света Богородица (икона)|Света Богородица]], и на [[10 септември]] с.г. започва преселението им. Няма точни сведения за броя на депортираните българи, но във всички случаи те не са били малко. Една порта на Теодосиевата стена в [[Константинопол]] е наречена по тяхно име Белградска, както и една градска капия станала известна като Белградска. Тъй като българите били прочути [[дюлгер]]и в Османската империя, една цариградска легенда говори, че султан Сюлейман Великолепни посредством [[Синан]], използвал белградчани за изправата на занемарената столична водоснабдителна мрежа за питейна вода по подобие тази на превзетия Белград.|2016|4|9}}
 
== Източници ==