Максимилиан I: Разлика между версии

{{монарх

| име = Максимилиан I

| изображение за личността = Albrecht Dürer - Portrait of Maximilian I (1519) - Google Art Project.jpg

| описание на изображението = <small>портрет от [[Албрехт Дюрер]] (1519)<small/>

| коронация =

| пълно име =

| баща = [[Фридрих III (Свещена Римска империя)|Фридрих III]]

| майка = [[Елеонора-Елена Португалска]]

|общомедия=

}}

 

 

 

След трагичната смърт на [[Мария Бургундска]] през 1482 г. за наследник на нейните наследствени владения е обявен малолетният им син [[Филип I (Кастилия)|Филип Хубави]], от чието име като регент в тези области продължава да управлява Максимилиан. Смъртта на Мария и отказът на бюргерите в Нидерландия да признаят регентството на Максимилиан отново активизира френските претенции за Бургундкото наследство. [[Луи XI]] успява да завладее териториите на [[Франш Конте]] и предявява претенции за останалите земи на покойната Мария. Това принуждава Максимилиан да направи някои отстъпки и с договора от Арас през 1482 отстъпва [[Бургундия]] и [[Пикардия]] на [[Франция]], а [[Нидерландия]], [[Люксембург]] и [[Франш Конте]] остават за Хабсбургите. Освен това френският дофин бил сгоден за дъщерята на Максимилиан Маргарита, чиято зестра била [[Франш Конте]] и [[Графство Артоа|Артоа]].

 

През 1490 г. управлението на [[Бургундия]] преминава в ръцете на Филип, който навършва пълнолетие. През 1496 г. Максимилиан жени сина си за кастилската инфанта [[Хуана Кастилска]], която по-късно наследява короните на [[Кастилска корона|Кастилия]] и [[Кралство Арагон|Арагон]]. Бракът бележи съюза между империята, [[Кастилия]] и [[Арагон]], като по този начин Максимилиан стяга обръча около [[Франция]]. През [[1506]] обаче Филип умира, оставяйки за свой наследник малолетния си син [[Карл V|Карл]], който временно остава под опеката на Максимилиан във [[Фландрия]].

 

През [[1491]] г. Максимилиан получава [[Тирол]] и [[Предна Австрия]] от братовчед си граф Сигизмунд Австрийски. След смъртта на император Фридрих III през 1493 г. Максимилиан наследява и [[Щирия]], [[Каринтия]] и [[Крайна]] и окончателно обединява австрийските владения на Хабсбургите в Австрия, като неин единствен Ерцхерцог.

 

Управлението на Максимилиан в Австрия е важен етап от развитието на австрийската държава. Ерцхерцогът предприема широк кръг от реформи в системата на управление на Австрия. През 1493 той разделя страната на две области [[Горна Австрия]] ([[Тирол]] и [[Предна Австрия]]) и [[Долна Австрия]] ([[Австрия]], [[Щирия]], [[Каринтия]] и [[Крайна]]). Във всяка от двете области е организирано самостоятелно управление, съставено от наместник на ерцхерцога и негов съвет. Във Виена е учредено обща за двете части на страната хазна, чието седалище по-късно е преместено в Инсбрук. През 1498 г. Максимилиан създава окончателния облик на висшето държавно управление: Придворен съвет (висш административен и съдебен орган), Придворна палата (висш финансов и фискален орган), Придворна канцелария (орган, подготвящ законопроекти). В резултат на реформите на Маскимилиан е организирана нова по-централизирана система на управление на Австрия, което създава условия за по-тясно обединение на родовите имения на Хабсбургите в Австрия в единна Хабсбургска монархия. Цетнтрализаторската политика на Максимилиан I предизвиква остра съпротива от страна местните феодали. През 1502 г. в един от [[ландтаг|ландтазите]] в [[Долна Австрия]] местните аристократи въстават срещу централизаторските стремежи на ерцхерцога. Максимилиан, притиснат от финансовите нужди на войната срещу турците и тази в Италия, е принуден да направи някои отстъпки и оставя съдебните привилегии на първото съсловие. През 1518 в придворния съвет са включени и представители на ландтазите.

 

От 1486 г., когато е избран за курфюрст и крал на Германия, Максимилиан I активно участва в управлението на Свещената Римска империя. След смъртта на Фридрих III през 1493 г. властта в империята преминава изцяло в ръцете на Максимилиан. По това време системата на управление на Свещената Римска империя се намира в дълбока криза: в Германия съществуват няколко стотин малки държавни формирования с различна степен на независимост, финансов и военен потенциал, а лостовете за въздействие на императора върху местните князе се оказват остарели и неефективни. По-големите княжества водят самостоятелна политика и се опитват да наложат властта си над съседните рицарски владения и над имперските градове, които съставляват основната военна и финансова сила на империята.

[[Картинка:Peter Paul Rubens 120b.jpg|260px|thumb|Максимилиан I. Портрет от [[Рубенс]] (1618)]]

 

 

Голямо значение придобива и скъсването с традицията свещеният римски император да бъде коронован лично от Римския папа, за да бъдат легитимирани правата му над имперската корона. През 1508 г. Максимилиан предприема експедиция в Италия за помазването си от папата, но венецианците, контролиращи пътищата, не го пропускат. Папата, на когото Максимилиан I е нужен за създаване на широка коалиция срещу Венеция, официално разрешава на Максимилиан да използва императорската титла. Приемника на Максимилиан I [[Карл V]] вече дори не се стреми към официална коронация, а в имперското право е възприет принципът, че изборът на германския крал от курфюрстите го прави император.

 

През 1493 г. Максимилиан се жени повторно за миланската принцеса [[Бианка-Мария Сфорца]], дъщеря на миланския херцог [[Галеацо Мария Сфорца]]. С този брак се откриват възможности за насочване на Хабсбургските териториялни претенция по посока на Италия. През 1495 г. обаче войските на френския крал [[Шарл VIII]] навлизат в Италия и безпрепятствено превземат [[Неаполитанско кралство|Неаполитанското кралство]]. Това полага началото на продължителните Италиански войни. Максимилиан I се присъединява към антифренската коалиция на [[Кралство Арагон|Арагон]], [[Венеция]] и [[Милано]], които успяват да прогонят французите.

 

През 1499 г. французите отново нахлуват в Италия и превземат [[Милано]]. По това време Максимилиан I е зает с войната срещу Швейцарския съюз, която завършва злополучно за император: в битката при [[Дорнах]] на [[22 юли]] [[1499]] г. войските на германския император са разбити и със подписания [[Базелски мир]] от същата година Максимилиан I признава независимостта на Швейцария от Хабсбургите и от империята. След края на швейцарската война Максимилиан I изпраща войски в помощ на миланския херцог Лудовико Моро, който през 1500 г. успява да си върне Милано. Скоро обаче французите разбиват миланската войска, пленяват Лудовико и трайно се настаняват в Ломбардия. Крал [[Луи XII]] успява да отклони Максимилиан от нова намеса в Италия, договаряйки брак между внука на Максимилиан [[Карл V|Карл]] и дъщеря си [[Клод Френска|Клод]] и обещавайки Бургундия и Милано като зестра на принцесата. През април 1505 г. Максимилиан I признава Луи XII за херцог на Милано.

 

Военните кампании на Максимилиан I в последните години на управлението му са крайно неуспешни: през 1511 г. той се опитва неуспешно да спре френското настъпление в [[Артоа]], а през 1515 г. предприема поход към Милано, който претърпява провал още в самото начало. В резултат в Северна Италия се установява френска хегемония, а Максимилиан I губи възможността да се меси в италианските работи.

 

Максимилиан I се жени три пъти, като само първият му брак с [[Мария Бургундска]] оставя наследници:

 

От другите два брака на Максимилиан за [[Анна Бретанска]] и [[Бианка-Мария Сфорца]] не се раждат деца.

 

Той има незаконен син от Маргарета фон Еделсхайм:

 

* Thomas Schauerte. Die Ehrenpforte für Kaiser Maximilian I. Dürer und Altdorfer im Dienst des Herrschers (= Kunstwissenschaftliche Studien; 95), München / Berlin 2001.

* Larry Silver. Marketing Maximilian. The Visual Ideology of a Holy Roman Emperor, Princeton / Oxford: Princeton University Press 2008.

* Hermann Wiesflecker: ''Maximilian I. Die Fundamente des habsburgischen Weltreiches''. Verlag für Geschichte und Politik, Wien, München 1991, ISBN 3-7028-0308-4.

 

== Външни препратки ==

{{Commons|Maximilianus I, Imperator Romanus Sacer}}

* {{DNB-Portal|118579371|NAME=Maximilian I.}}

 

{{Императори на Свещената Римска империя}}