Разлика между версии на „Максимилиан I“

м
{{Друго значение|императора на Свещената Римска империя|императора на Мексико|Максимилиан I (Мексико)}}; форматиране: 11x тире-числа, 7x загла...
м (Nk премести страница „Максимилиан I (Свещена Римска империя)“ като „Максимилиан I“: основно значение)
м ({{Друго значение|императора на Свещената Римска империя|императора на Мексико|Максимилиан I (Мексико)}}; форматиране: 11x тире-числа, 7x загла...)
{{Друго значение|императора на Свещената Римска империя|императора на Мексико|Максимилиан I (Мексико)}}
{{монарх
| име = Максимилиан I
| описание = Император на {{Br}}Свещената Римска империя{{Br}} Ерцхерцог на Австрия
| изображение за личността = Albrecht Dürer - Portrait of Maximilian I (1519) - Google Art Project.jpg
| описание на изображението = <small>портрет от [[Албрехт Дюрер]] (1519)<small/>
| управление = 1509- – 1517
| коронация =
| пълно име =
| баща = [[Фридрих III (Свещена Римска империя)|Фридрих III]]
| майка = [[Елеонора-Елена Португалска]]
| герб = Max I wapp.svg
|общомедия=
}}
 
'''Максимилиан I''' ({{lang-de|Maximilian I, „der letzte Ritter“}}, * [[22 март]] [[1459]], † [[12 януари]] [[1519]], във [[Велс]], [[Горна Австрия]]) е от 1477 г. [[Бургундско херцогство|херцог на Бургундия]], от 1486 г. [[римско-немски крал]], [[Ерцхерцогство Австрия|ерцхерцог на Австрия]] (1493- – 1519) и [[император]] на [[Свещената Римска империя]] от (1508- – 1519) от династията на [[Хабсбурги]]те. Управлението му се отличава с активна и последователна политика, насочена към разширяване владенията на [[Хабсбурги]]те посредством войни и изгодни династични бракове. Максимилиан I извършва важни реформи в системата на управление на Свещената империя и Австрия. По-голямата част от управлението му преминава в усилия за ограничаване на френската експанзия в хабсбургските владения и Италия. Най-сериозен неуспех в царуването му е загубата на австрийските територии в Швейцария след битката при [[Дорнах]] на [[22 юли]] [[1499]] г.
 
== Ранни години ==
Максимилиан е роден на [[22 март]] [[1459]] г. във [[Винер Нойщат]], днешна [[Австрия]]. Той е син на свещения римски император [[Фридрих III (Свещена Римска империя)|Фридрих III]] и на португалската инфанта [[Елеонора-Елена Португалска|Елеонора]] (1436–14671436 – 1467), дъщеря на португалския крал [[Дуарте]]. През 1477 г. се жени за [[Мария Бургундска]], херцогиня на [[Бургундия]], чрез която разширява домена ма Хабсбургите с наследствените и&#768; земи в [[Бургундско херцогство|Херцогство Бургундия]], Независима провинция Бургундия и по-голямата част от Нидерландия. Това активизира старото съперничество с Франция за контрола на тези области, за което Максимилиан започва война срещу крал [[Луи XI]], чиито войски са разбити в битката при Enguinegatte през 1479 г. Това затвърждава властта на Максимилиан над богатите нидерландски провинции [[Фландрия]], [[Ено]], [[Брабант]], [[Лимбург]], [[Люксембург]], [[Холандия]] и [[Зеландия]], а също и във [[Франш Конте]] и в други граничещи с Франция области. Победите на Максимилиан издигат престижа на Хабсбургите в цяла Европа. Така още на млади години Максимилиан се проявява като енергичен владетел, способен да укрепи властта на династията и да извърши неотложни преобразувания в остарялата система на управление в Германия и Австрия. Същевременно Фридрих III започва да интегрира сина си в управлението на империята, отстъпвайки фактически реалната власт в ръцето му. Така през [[1486]] г. Максимилиан е избран за [[курфюрст]] и крал на Германия.
 
== Хабсбургска Нидерландия ==
След трагичната смърт на [[Мария Бургундска]] през 1482 г. за наследник на нейните наследствени владения е обявен малолетният им син [[Филип I (Кастилия)|Филип Хубави]], от чието име като регент в тези области продължава да управлява Максимилиан. Смъртта на Мария и отказът на бюргерите в Нидерландия да признаят регентството на Максимилиан отново активизира френските претенции за Бургундкото наследство. [[Луи XI]] успява да завладее териториите на [[Франш Конте]] и предявява претенции за останалите земи на покойната Мария. Това принуждава Максимилиан да направи някои отстъпки и с договора от Арас през 1482 отстъпва [[Бургундия]] и [[Пикардия]] на [[Франция]], а [[Нидерландия]], [[Люксембург]] и [[Франш Конте]] остават за Хабсбургите. Освен това френският дофин бил сгоден за дъщерята на Максимилиан Маргарита, чиято зестра била [[Франш Конте]] и [[Графство Артоа|Артоа]].
 
През 1490 г. управлението на [[Бургундия]] преминава в ръцете на Филип, който навършва пълнолетие. През 1496 г. Максимилиан жени сина си за кастилската инфанта [[Хуана Кастилска]], която по-късно наследява короните на [[Кастилска корона|Кастилия]] и [[Кралство Арагон|Арагон]]. Бракът бележи съюза между империята, [[Кастилия]] и [[Арагон]], като по този начин Максимилиан стяга обръча около [[Франция]]. През [[1506]] обаче Филип умира, оставяйки за свой наследник малолетния си син [[Карл V|Карл]], който временно остава под опеката на Максимилиан във [[Фландрия]].
 
== Управление в Австрия ==
През [[1491]] г. Максимилиан получава [[Тирол]] и [[Предна Австрия]] от братовчед си граф Сигизмунд Австрийски. След смъртта на император Фридрих III през 1493 г. Максимилиан наследява и [[Щирия]], [[Каринтия]] и [[Крайна]] и окончателно обединява австрийските владения на Хабсбургите в Австрия, като неин единствен Ерцхерцог.
 
Управлението на Максимилиан в Австрия е важен етап от развитието на австрийската държава. Ерцхерцогът предприема широк кръг от реформи в системата на управление на Австрия. През 1493 той разделя страната на две области [[Горна Австрия]] ([[Тирол]] и [[Предна Австрия]]) и [[Долна Австрия]] ([[Австрия]], [[Щирия]], [[Каринтия]] и [[Крайна]]). Във всяка от двете области е организирано самостоятелно управление, съставено от наместник на ерцхерцога и негов съвет. Във Виена е учредено обща за двете части на страната хазна, чието седалище по-късно е преместено в Инсбрук. През 1498 г. Максимилиан създава окончателния облик на висшето държавно управление: Придворен съвет (висш административен и съдебен орган), Придворна палата (висш финансов и фискален орган), Придворна канцелария (орган, подготвящ законопроекти). В резултат на реформите на Маскимилиан е организирана нова по-централизирана система на управление на Австрия, което създава условия за по-тясно обединение на родовите имения на Хабсбургите в Австрия в единна Хабсбургска монархия. Цетнтрализаторската политика на Максимилиан I предизвиква остра съпротива от страна местните феодали. През 1502 г. в един от [[ландтаг|ландтазите]] в [[Долна Австрия]] местните аристократи въстават срещу централизаторските стремежи на ерцхерцога. Максимилиан, притиснат от финансовите нужди на войната срещу турците и тази в Италия, е принуден да направи някои отстъпки и оставя съдебните привилегии на първото съсловие. През 1518 в придворния съвет са включени и представители на ландтазите.
 
== Управление в Германия ==
От 1486 г., когато е избран за курфюрст и крал на Германия, Максимилиан I активно участва в управлението на Свещената Римска империя. След смъртта на Фридрих III през 1493 г. властта в империята преминава изцяло в ръцете на Максимилиан. По това време системата на управление на Свещената Римска империя се намира в дълбока криза: в Германия съществуват няколко стотин малки държавни формирования с различна степен на независимост, финансов и военен потенциал, а лостовете за въздействие на императора върху местните князе се оказват остарели и неефективни. По-големите княжества водят самостоятелна политика и се опитват да наложат властта си над съседните рицарски владения и над имперските градове, които съставляват основната военна и финансова сила на империята.
[[Картинка:Peter Paul Rubens 120b.jpg|260px|thumb|Максимилиан I. Портрет от [[Рубенс]] (1618)]]
През 1495 г. Максимилиан I свиква във [[Вормс]] [[райхстаг]]а на Свещената Римска империя, пред който той представил проект за спешни реформи в системата на управление. В резултат [[Райхстаг]]ът приема т.н. "Имперска„Имперска реформа"реформа“. Германия е разделена на 6 имперски окръга (Reichkreis), а през 1512 са учредени още 4. Орган на управление в имоерския окръг става окръжното събрание&nbsp;— – Крайстаг (Kreistag), в което са представени всички държавни формирования на територията на окръга: светски и духовни княжества, имперските рицари и независимите градове. Всеки член на Крайстага притежава един глас, с което Максимилиан осигурява водещото място в него на имперските рицари, малките княжества и градове, които са опората на императора. Имперският окръг притежава компетенциите да решава въпроси за военното строителство, организацията на отбраната, набора на войската, както и за разпределението и събирането на имперските данъци на територията на окръга. Голямо е и значението на уредения [[Имперски камарен съд]] (Reichskammergericht) - – върховен орган на съдебната власт в германския свят, който става един от основните инструменти за налагане на императорското влияние над териториалните князе и механизъм за провеждане на единна политика във всички германски държавици на територията на империята.
 
Опитите на Максимилиан да задълбочи реформите в империята, в това число и да създаде един орган на изпълнителната власт в империята както и единнна имперска войска, се провалят: князете в империята въстават срещу тези планове на Максимилиан I и не му позволяват да ги прокара в Райхстага. Освен това Максимилиан получава и отказа на княжествата да финансират Италианската война, което сериозно отслабва позициите му на международната сцена и в самата империя. Осъзнавайки институционалната слабост на императора в Свещената Римска империя, Максимилиан I продължава политиката на своите предшественици за обособяването на Австрийската монархия от империята: основавайки се на Голямата привилегия ("[[Privilegium maius]]") от 1453 г. Максимилиан I в качеството си на австрийски ерцхерцог отказва да участва във финансирането на имперските учреждения и не позовлява събирането на имперски данъци на австрийска територия. Австрийското ерцхерцогство не участва в имперския Райхстаг и в други общи органи. Така Австрия фактически е поставена вън от Свещената Римска империя и независимостта и&#768; е укрепена. Фактически политиката на Максимилиан е насочена на първо място в интерес на Австрия и Хабсбургите и едва след това в интерес на Германия.
 
Голямо значение придобива и скъсването с традицията свещеният римски император да бъде коронован лично от Римския папа, за да бъдат легитимирани правата му над имперската корона. През 1508 г. Максимилиан предприема експедиция в Италия за помазването си от папата, но венецианците, контролиращи пътищата, не го пропускат. Папата, на когото Максимилиан I е нужен за създаване на широка коалиция срещу Венеция, официално разрешава на Максимилиан да използва императорската титла. Приемника на Максимилиан I [[Карл V]] вече дори не се стреми към официална коронация, а в имперското право е възприет принципът, че изборът на германския крал от курфюрстите го прави император.
 
== Италианските войни ==
През 1493 г. Максимилиан се жени повторно за миланската принцеса [[Бианка-Мария Сфорца]], дъщеря на миланския херцог [[Галеацо Мария Сфорца]]. С този брак се откриват възможности за насочване на Хабсбургските териториялни претенция по посока на Италия. През 1495 г. обаче войските на френския крал [[Шарл VIII]] навлизат в Италия и безпрепятствено превземат [[Неаполитанско кралство|Неаполитанското кралство]]. Това полага началото на продължителните Италиански войни. Максимилиан I се присъединява към антифренската коалиция на [[Кралство Арагон|Арагон]], [[Венеция]] и [[Милано]], които успяват да прогонят французите.
 
През 1499 г. французите отново нахлуват в Италия и превземат [[Милано]]. По това време Максимилиан I е зает с войната срещу Швейцарския съюз, която завършва злополучно за император: в битката при [[Дорнах]] на [[22 юли]] [[1499]] г. войските на германския император са разбити и със подписания [[Базелски мир]] от същата година Максимилиан I признава независимостта на Швейцария от Хабсбургите и от империята. След края на швейцарската война Максимилиан I изпраща войски в помощ на миланския херцог Лудовико Моро, който през 1500 г. успява да си върне Милано. Скоро обаче французите разбиват миланската войска, пленяват Лудовико и трайно се настаняват в Ломбардия. Крал [[Луи XII]] успява да отклони Максимилиан от нова намеса в Италия, договаряйки брак между внука на Максимилиан [[Карл V|Карл]] и дъщеря си [[Клод Френска|Клод]] и обещавайки Бургундия и Милано като зестра на принцесата. През април 1505 г. Максимилиан I признава Луи XII за херцог на Милано.
 
На френско-имперското сближение е сложен край през 1506 г. по инициатива на французите, което довежда до няколко въоръжени сблъсъка между войските им. През 1508 г. войските на [[Венеция]] не пропускат Максимилиан за коронацията му в [[Рим]] и принуждават империята на териториални отстъпки в [[Истрия]] и [[Фриули]]. Агресивността на републиката става причина същата година да се образува т.н. [[Камбрийска лига]] между папа [[Юлий II]] и френския крал, към която се присъединява и Максимилиан I. Френските сили постигат ред победи над Венеция през 1509 г. Това разтревожва папата, който в стремежа си да прогони французите организира през 1510 г. заедно с [[Венеция]] и Свещената империя т.н. "Свещена„Свещена лига"лига“ срещу [[Франция]]. Учатстието на Максимилиан в последвалата война е ограничено, тъй като германските князе отказват да финансират кампаниите му в Италия, а доходите му от Австрия не са достатъчни за военните разходи. За да намери решение на финансовия проблем, Максимилиан I залага сребърните рудници в [[Тирол]] на банкерската фамилия [[Тугери]]. Въпреки финансовите затруднения именно Максимилиан I създава нов тип армия&nbsp;— – наемните войски на [[ландкскнехти]]те, които заменят рицарското опълчение на Свещената империя и скоро стават главна военна сила във всички европейски държави.
 
Военните кампании на Максимилиан I в последните години на управлението му са крайно неуспешни: през 1511 г. той се опитва неуспешно да спре френското настъпление в [[Артоа]], а през 1515 г. предприема поход към Милано, който претърпява провал още в самото начало. В резултат в Северна Италия се установява френска хегемония, а Максимилиан I губи възможността да се меси в италианските работи.
 
== Семейство ==
[[Image:Bernhard Strigel 003.jpg|260px|right|thumb|Император Максимилиан I и Мария Бургундска със семейството си - – сина им Филип Хубави, внуците им Фердинанд I и Карл V, зет им Лайош II.]]
Максимилиан I се жени три пъти, като само първият му брак с [[Мария Бургундска]] оставя наследници:
#[[Филип I (Кастилия)|Филип Хабсбург]] „Красивия“ (1478- – 1506), който наследява домена на майка си след нейната смърт. Той се жени за инфанта [[Хуана Кастилска]], която през 1504 става кралица на [[Кастилия]] и [[Арагон]]. Този брак се оказва изключително плодотворен&nbsp;— – внуците на Максимилиан, родени от брака на Филип и Хуана разпространяват династичните връзки на Хабсбургите из цяла Европа. Повечето от децата на Филип и Хуана израстват във Фландрия под опеката на дядо си Максимилиан, който урежда браковете им с чужди владетели.
#[[Маргарета Австрийска (1480–1530)|Маргарита Австрийска]] (1480- – 1553) - – с договора от Арас тази дъщеря на Максимилиан е сгодена за френския дофин, бъдещия крал [[Шарл VIII (Франция)|Шарл VІII]], но през 1492 е върната на баща си, за да може Шарл да се ожени за [[Анна Бретанска]]. След този неуспешен опит за брак Маргарита е омъжена за принца на Астурия и наследник на кастилската и арагонската корона&nbsp;— – Хуан, а след неговата смърт и за Филип II Савойски. След смъртта и на втория си съпруг, Маргарита е назначена за попечител на децата на брат си и управлява Бургундия от името на наследника му [[Карл V]].
 
От другите два брака на Максимилиан за [[Анна Бретанска]] и [[Бианка-Мария Сфорца]] не се раждат деца.
 
Той има незаконен син от Маргарета фон Еделсхайм:
* [[Георг Австрийски]] (1504–15571504 – 1557), [[архиепископ]] на [[Валенция]] (1538–15441538 – 1544), [[епископ]] на [[Лиеж]] (1544–15571544 – 1557)
 
== Библиография ==
* Thomas Schauerte. Die Ehrenpforte für Kaiser Maximilian I. Dürer und Altdorfer im Dienst des Herrschers (= Kunstwissenschaftliche Studien; 95), München / Berlin 2001.
* Larry Silver. Marketing Maximilian. The Visual Ideology of a Holy Roman Emperor, Princeton / Oxford: Princeton University Press 2008.
* Hermann Wiesflecker: ''Kaiser Maximilian I''. Oldenbourg, München 1971–19861971 – 1986 (5 Bände; Standardwerk).
* Hermann Wiesflecker: ''Maximilian I. Die Fundamente des habsburgischen Weltreiches''. Verlag für Geschichte und Politik, Wien, München 1991, ISBN 3-7028-0308-4.
* Manfred Hollegger: ''Maximilian I., 1459–15191459 – 1519, Herrscher und Mensch einer Zeitenwende''. Kohlhammer, Stuttgart 2005, ISBN 3-17-015557-1.
 
== Външни препратки ==
{{Commons|Maximilianus I, Imperator Romanus Sacer}}
* {{DNB-Portal|118579371|NAME=Maximilian I.}}
* [http://phaidra.univie.ac.at/o:84365 Kaiser Maximilian I.], 1877 , E-Book Universitätsbibliothek der Universität Wien
 
{{Императори на Свещената Римска империя}}