Барбет: Разлика между версии

'''Барбе́т''' ({{lang-fr|barbette}}) — – защитно съоръжение около артилерийско [[оръдие]].

Името произлиза от френския израз ''en barbette'', който означава стрелба от полево оръдие над [[парапет]]а (защитна стена), а не през [[амбразура]]. Барбета дава по-добри ъгли на наводка, но по-малка защита, отколкото амбразурата<ref>Барбет, насыпь // Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона: в 86 т. (82 т. и 4 доп.). — – СПб., 1890—19071890 – 1907.</ref>.

[[File:Casemate.png|thumb|Разрез на укрепление от [[19 век]]; оръдие на позиция "C"„C“ би стреляло от „барбетна“ позиция]]

'''Барбет''' — – насипна площадка под [[оръдие|артилерийско оръдие]] на вътрешната страна на [[бруствер]]а.

'''Барбет''' — – на [[кораб]] неподвижна открита платформа за поставяне на оръдейна установка, като правило, с бронирано покритие.

При казематните [[броненосец|броненосци]] от 7- – 8 оръдия на големия калибър стрелба по всеки един от [[борд]]овете могат да водят само 2 или 3 от тях. Поради това се налага търсенето на нови схеми за разполагане на артилерията на тях.

Английския флот преминава от батареи и [[каземат]]и на стандарта на [[Оръдеен купол|оръдейните кули]], във в същото време французите избират друго техническо решение, въвеждайки бронирания барбет. Зад дебел брониран пръстен открито се поставя оръдие, което обикновено при зареждане се намира по-ниско от горния край на барбета и се подава над него само непосредствено преди изстрела. Тези усановки са по-леки от кулите и дават добра защита за механизмите на наводка, които са разположени вътре в пръстена. С нарастване на калибъра на оръдията и дебелината на бронята започват да се изявяват скритите недостатъци на кулите. Голямото тегло на самото устройство изисква мощно задвижване и механизми, огромните моменти инерция предизвикват проблеми с хоризонталната наводка —– за добро насочване движението следва да бъде плавно и бързо. Освен това, конструкторите в началото не межели добре да уцелят центъра на тежеста спрямо оста на въртене. В резултат на това тежките неуравновесени кули се въртели хаотично след всеки изстрел, а при насочване по борда създавали видим крен на целия кораб, който нараствал с увеличаването на дължината на ствола при оръдията.

От друга страна, ръста на калибъра на главното оръжие на броненосците води до намаляване на количеството големи оръдия и намаляване на тяхната скорострелност. На корабите обикновено поставяли от две до четири такива оръдия-чудовища, всяко от което давало по един изстрел на пет-десет минути. Затова и отпаднала необходимосттаот силно брониране на самото оръдие: нейния ствол и затвор са твърде малка цел на фона на бордовете и [[надстройка|надтройките]]. Прякото попадение в тях би било чиста случайност. В резултат се появило неочаквано техническо решение — – кулата, за част от времето, била изместена от барбетната установка. Това води до рязко намаляване на теглото на въртящата се част и премахваголяма част от тогавашните недостатъци на оръдейните кули.

Първи французите въвеждат барбета, а след тях и корабостроителите в другите страни, в това число и Великобритания. Впрочем, увлечението към барбетните кораби в Англия минава бързо — – построени са само шест еднотипни кораба (''HMS Collingwood (1882)'', ''HMS Howe (1885)'', ''HMS Rodney (1884)'', ''HMS Anson (1886)'', ''HMS Camperdown (1885)'' и ''HMS Benbow (1885)'').

Англичаните въвеждат специфични промени в конструкцията на барбета. Вместо традиционния френски пръстен той приема своеобразна изтеглена форма, която погледната отгоре прилича на разрязана по средата круша, в „опашката“ на която се помещават зарядните устройства, там по защитена с 305 mm броня чрез транспортна тръба се подавали боеприпасите. За зареждането на оръдието то следвало да се завърти със затворната си част към „опашката“ на барбета, където му се давал максимален ъгъл на изправяне, с хидравлично бутало в затвора се поставят последователно снаряда и заряда към него. С други хидравлични трансмисии се осигурява въртенето на централната платформа с оръдието и вертикалното им насочване. Всички тези сложни механизми се управляват от самостоятелни парни машини и не само, че почти напълно изключвали ръчния труд, но и работели достатъчно надеждно. На рекламна фотография от онези години е показано момченце, явно в предучилищна възраст, което насочва огромно оръдие с помощта на неголям маховик. За съжаление скорострелността на такава установка е крайно ниска: тежкото оръдие бавно се насочва по хоризонтала, зарежда се с възвишение и след това отново се насочва към противника. Този цикъл отнема не по-малко от 4- – 5 минути, а в бойни условия — – двойно повече.

Модата на барбетните броненосци оказва влияние и на флотите на държави, които следват или така изглеждало, собствен, оригинален път на корабостроене. Нейна жертва става и Австро-Унгария, заложила през [[1885]] г. почти едновременно два кораба — – ''SMS Kronprinz Erzherzog Rudolf (1887)'' и ''SMS Kronprinzessin Erzherzogin Stephanie (1887)''.

ако термина се използва във военното самолетостроене под '''барбет''' се разбира място на [[самолет]]а, където оръдието или оръдията са поставени така, че да имат ограничен сектор на стрелба, в сравнение с [[Турелна установка|турела]]. Този термин често се използва в чуждите източници за описание на позицията на задния стрелец при бомбардировачите, например Boeing B-17 Flying Fortress - – ''B-17 (Летящата крепост). В съветската авиационна литература термина не намира приложение.

* Барбет, насыпь // Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона : в 86 т. (82 т. и 4 доп.). — – СПб., 1890—19071890 – 1907.

* Башня или Барбет? // [http://publ.lib.ru/ARCHIVES/M/%27%27Modelist-konstruktor%27%27/%27%27Modelist-konstruktor%27%27,1992,N06.%5Bdjv-fax%5D.zip Моделист-Конструктор, 1992 №6. - – АО "Молодая„Молодая Гвардия"Гвардия“.]