Веленци: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
LordBumbury (беседа | приноси) м „във“ преди дума, започваща с „в“ |
мРедакция без резюме |
||
Ред 6:
| сев-ширина = 42.872
| изт-дължина = 25.461
| площ =
}}
'''Веленци''' са някогашни тревненски [[колиби]], днес е [[село]] в [[Северна България]]. То се намира в [[община Трявна]], [[област Габрово]], отстои по въздух на 3 км от [[Боженци]]. Разположено
▲'''Веленци''' са някогашни тревненски [[колиби]], днес е [[село]] в [[Северна България]]. То се намира в [[община Трявна]], [[област Габрово]], отстои по въздух на 3 км от [[Боженци]]. Разположено e непосредствено до общинския център - възрожденския град [[Трявна]], на 2,5 км по пътя западно над него в [[Стара планина]] край ''[[Царски детски санаториум Трявна|"Царския детски санаториум"]]'' посторен от царица [[Йоанна Българска]] за лекуване на гръдно болни български деца и музея-галерия ''[[Тревненска художествена школа|"Тревненска възрожненска иконописна школа"]]'' разположен при черквата на санаториума.
== География ==
[[Файл:Веленци - панорама към планината.jpg|260п|мини|ляво|Веленци
[[Файл:Church sveta troitsa 1869 builder inscription.jpg|Church sveta troitsa 1869 builder inscription.jpg|мини|дясно|Строителен надпис на уста [[Минчо Богданов]]
[[Файл:Mincho Bogdanov Stari.jpg|мини|дясно|уста [[Минчо Богданов|Минчо Богданов
[[Файл:Веленци - ракиджийницата.jpg|мини|ляво|260п|Веленци
[[Файл:Веленци - римския калдаръмен път към Боженци.jpg|260п|мини|ляво|Веленци
[[Файл:Страителен надпис от 1872 на моста в Кметьовци на Минчо Богданов, брат му Иван и майка им Злата .jpg|мини|дясно|Паметен строителен надпис за моста на с. [[Кметовци]] към с. [[Боженци]] и [[Трявна]] на уста [[Минчо Богданов]]
== История ==
Край селото минава римския калдаръмен път в [[Тревненски проход|Тревненския проход]] от Верея (дн. [[Стара Загора]]) в провинция [[Тракия]] през дн. c. [[Боженци]] и Дискодуратера (дн. с. [[Гостилица]] Дряновско) за провинция [[Мизия]] свързвал [[Дунав
През нощта на 25 срещу 26 юли 811 г. в Тревненския, Върбишкия и Ришкия проходи на Стара планина [[Крум|хан Крум]] нанася унищожителния разгром на отстъпващите колони на ромеите и обезглавява византийския император [[Никифор I|Никифор Геник]]. Пак тук в околността в [[Битка в Тревненския проход|битката в Тревненския проход]] в [[1185|1190]] г. българските царе [[Асеневци|Асен и Петър]] разгромяват войските на император [[Исаак II|Исак II Ангел]], който след [[Въстание на Асен и Петър|Въстанието възстановило българското царство]] решил пак да заличи България и предприел мащабен поход, безславно завършил след неуспешна обсада на [[Велико Търново|Търново]] с този разгром. След победата [[Теодор-Петър|цар Петър]] се оттегля от управлението на държавата и го предава на [[Иван Асен I|цар Асен I]], а в чест на голямата българска победа е изградена най-старата църква в Трявна – „Св. Архангел Михаил”, опожарена от кърджалиите в 1798 г. възстановена във в настоящия си силно променен вкопан вид, както е възобновена от тревненските балканджии през 1819 г. ▼
▲През нощта на 25 срещу 26 юли 811 г. в Тревненския, Върбишкия и Ришкия проходи на Стара планина [[Крум|хан Крум]] нанася унищожителния разгром на отстъпващите колони на ромеите и обезглавява византийския император [[Никифор I|Никифор Геник]]. Пак тук в околността в [[Битка в Тревненския проход|битката в Тревненския проход]] в [[1185|1190]] г. българските царе [[Асеневци|Асен и Петър]] разгромяват войските на император [[Исаак II|Исак II Ангел]], който след [[Въстание на Асен и Петър|Въстанието възстановило българското царство]] решил пак да заличи България и предприел мащабен поход, безславно завършил след неуспешна обсада на [[Велико Търново|Търново]] с този разгром. След победата [[Теодор-Петър|цар Петър]] се оттегля от управлението на държавата и го предава на [[Иван Асен I|цар Асен I]], а в чест на голямата българска победа е изградена най-старата църква в Трявна –
Името си село Веленци добива според едни от подвизaвaщите се тук български боляри и военни челници, а според други от разговорливия, но господарски нрав да "вели" и "повелява" на фактическия му основател комитата [[Минчо Богданов|уста Минчо Богданов - Стари.]] Знае се, че в [[1873]] г. след обесването на Васил Левски тук в Балкана, където предната година е изградил мостa на река Божана в отстоящото по въздух на 6 км с. [[Кметовци]] се укрива и след като купува много ливади и гори се заселва заедно с фамилията си комитата уста [[Минчо Богданов|Минчо Богданов - стари]], майстор дюлгерин построил в [[1869]] г. възрожденския храм ”Св.Троица” с.Чирпелии (дн. [[Труд (село)|с.Труд]] Пловдивска област), в [[1872]] споменатия каменен мост с две арки на с. [[Кметовци]] към [[Боженци]] и пр., участник в революционните комитети основани от [[Васил Левски]] в [[Нова Загора|Новозагорско]], подгонен от турците през 1873 г. той продава всички свои имоти там и със семейството си се преселва в Балкана непосредствено над [[Трявна]] в тогавашните ''"колиби Веленци"'' на днешното място на селото. През освободителната [[Руско-турската война (1877-1878)]] ''Минчо Богданов - стари'' води разузнавателна и охранителна чета и превежда руски войски през Тревненският балкан към Шипка. На дарени от него земи са били несъществуващите днес читалище с школо на селото и за църква на мястото на днешното селско гробище на Веленци. Минчо Богданов - стари слага началото на един от видните тревненски дюлгерски родове, негови преки потомци са видният строител [[Минчо Богданов]] (1896-1982), основополoжника на противопожарното инженерство в [[България]] доц. д-р инж. [[Пенчо Богданов]] (1931-2000), известния професионалист и патриот арх. Миломир Богданов и т.н. ▼
▲Името си село Веленци добива според едни от
В родовата памет е запазена следната народна песен за поборника Минчо Богданов - стари и водената от него чета:▼
▲В родовата памет е запазена следната народна песен за поборника Минчо Богданов
''"Горо ле горо зелена, водо ли водо студена,▼
''хайдуци ли поминаха или са тежки търговци?
''Не са ми били хайдуци, нито са тежки търговци,
Line 39 ⟶ 37:
''Дуфтили жагали да бягат, цигани, черни арапи, чак в Цариграда се спрели.
''Минчо по тях ходеше, черни манафи гонеше, бели българки пазеше.''
''Руснаци братя ристени, Българско отървали от турско робство поганско.
<!-- == Религии == -->
Line 45 ⟶ 43:
== Културни и природни забележителности ==
== Редовни събития ==
<!-- == Личности == -->
<!-- == Литература == -->
== Други ==
<!-- === Кухня === -->
Line 59 ⟶ 54:
== Външни препратки ==
{{Община Трявна}}
|