Веленци: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м „във“ преди дума, започваща с „в“
мРедакция без резюме
Ред 6:
| сев-ширина = 42.872
| изт-дължина = 25.461
| площ = – <ref>Веленци е разположено в землището на село [[Бангейци]]</ref>
}}
 
'''Веленци''' са някогашни тревненски [[колиби]], днес е [[село]] в [[Северна България]]. То се намира в [[община Трявна]], [[област Габрово]], отстои по въздух на 3 км от [[Боженци]]. Разположено eе непосредствено до общинския център - – възрожденския град [[Трявна]], на 2,5 км по пътя западно над него в [[Стара планина]] край ''[[Царски детски санаториум Трявна|"Царския„Царския детски санаториум"санаториум“]]'' посторен от царица [[Йоанна Българска]] за лекуване на гръдно болни български деца и музея-галерия ''[[Тревненска художествена школа|"Тревненска„Тревненска възрожненска иконописна школа"школа“]]'' разположен при черквата на санаториума.
 
'''Веленци''' са някогашни тревненски [[колиби]], днес е [[село]] в [[Северна България]]. То се намира в [[община Трявна]], [[област Габрово]], отстои по въздух на 3 км от [[Боженци]]. Разположено e непосредствено до общинския център - възрожденския град [[Трявна]], на 2,5 км по пътя западно над него в [[Стара планина]] край ''[[Царски детски санаториум Трявна|"Царския детски санаториум"]]'' посторен от царица [[Йоанна Българска]] за лекуване на гръдно болни български деца и музея-галерия ''[[Тревненска художествена школа|"Тревненска възрожненска иконописна школа"]]'' разположен при черквата на санаториума.
 
 
 
== География ==
[[Файл:Веленци - панорама към планината.jpg|260п|мини|ляво|Веленци - – панорама към планината]]
[[Файл:Church sveta troitsa 1869 builder inscription.jpg|Church sveta troitsa 1869 builder inscription.jpg|мини|дясно|Строителен надпис на уста [[Минчо Богданов]] - – стари от [[1869]] г. на възрожденската църква Св. Троица в [[Труд (село)|с. Труд]] [[Пловдив]]ско]]
[[Файл:Mincho Bogdanov Stari.jpg|мини|дясно|уста [[Минчо Богданов|Минчо Богданов - – Стари]], снимка около 1872- – 1878 г.]]
[[Файл:Веленци - ракиджийницата.jpg|мини|ляво|260п|Веленци - – ракиджийницата]]
[[Файл:Веленци - римския калдаръмен път към Боженци.jpg|260п|мини|ляво|Веленци - – римския калдаръмен път в Тревненския проход от Верея (дн. [[Стара Загора]]) в провинция [[Тракия]] през дн. c. [[Боженци]] и Дискодуратера (дн. с. [[Гостилица]] Дряновско) за провинция [[Мизия]]]]
[[Файл:Страителен надпис от 1872 на моста в Кметьовци на Минчо Богданов, брат му Иван и майка им Злата .jpg|мини|дясно|Паметен строителен надпис за моста на с. [[Кметовци]] към с. [[Боженци]] и [[Трявна]] на уста [[Минчо Богданов]] - – стари, брат му Иван и майка им Злата от [[1872]] ]]
 
== История ==
Край селото минава римския калдаръмен път в [[Тревненски проход|Тревненския проход]] от Верея (дн. [[Стара Загора]]) в провинция [[Тракия]] през дн. c. [[Боженци]] и Дискодуратера (дн. с. [[Гостилица]] Дряновско) за провинция [[Мизия]] свързвал [[Дунав|Дунава]]а с [[Константинопол]] и [[Бяло море]].
През нощта на 25 срещу 26 юли 811 г. в Тревненския, Върбишкия и Ришкия проходи на Стара планина [[Крум|хан Крум]] нанася унищожителния разгром на отстъпващите колони на ромеите и обезглавява византийския император [[Никифор I|Никифор Геник]]. Пак тук в околността в [[Битка в Тревненския проход|битката в Тревненския проход]] в [[1185|1190]] г. българските царе [[Асеневци|Асен и Петър]] разгромяват войските на император [[Исаак II|Исак II Ангел]], който след [[Въстание на Асен и Петър|Въстанието възстановило българското царство]] решил пак да заличи България и предприел мащабен поход, безславно завършил след неуспешна обсада на [[Велико Търново|Търново]] с този разгром. След победата [[Теодор-Петър|цар Петър]] се оттегля от управлението на държавата и го предава на [[Иван Асен I|цар Асен I]], а в чест на голямата българска победа е изградена най-старата църква в Трявна – „Св. Архангел Михаил”, опожарена от кърджалиите в 1798 г. възстановена във в настоящия си силно променен вкопан вид, както е възобновена от тревненските балканджии през 1819 г.
 
През нощта на 25 срещу 26 юли 811 г. в Тревненския, Върбишкия и Ришкия проходи на Стара планина [[Крум|хан Крум]] нанася унищожителния разгром на отстъпващите колони на ромеите и обезглавява византийския император [[Никифор I|Никифор Геник]]. Пак тук в околността в [[Битка в Тревненския проход|битката в Тревненския проход]] в [[1185|1190]] г. българските царе [[Асеневци|Асен и Петър]] разгромяват войските на император [[Исаак II|Исак II Ангел]], който след [[Въстание на Асен и Петър|Въстанието възстановило българското царство]] решил пак да заличи България и предприел мащабен поход, безславно завършил след неуспешна обсада на [[Велико Търново|Търново]] с този разгром. След победата [[Теодор-Петър|цар Петър]] се оттегля от управлението на държавата и го предава на [[Иван Асен I|цар Асен I]], а в чест на голямата българска победа е изградена най-старата църква в Трявна – „Св. Архангел Михаил”Михаил“, опожарена от кърджалиите в 1798 г. възстановена във в настоящия си силно променен вкопан вид, както е възобновена от тревненските балканджии през 1819 г.
Името си село Веленци добива според едни от подвизaвaщите се тук български боляри и военни челници, а според други от разговорливия, но господарски нрав да "вели" и "повелява" на фактическия му основател комитата [[Минчо Богданов|уста Минчо Богданов - Стари.]] Знае се, че в [[1873]] г. след обесването на Васил Левски тук в Балкана, където предната година е изградил мостa на река Божана в отстоящото по въздух на 6 км с. [[Кметовци]] се укрива и след като купува много ливади и гори се заселва заедно с фамилията си комитата уста [[Минчо Богданов|Минчо Богданов - стари]], майстор дюлгерин построил в [[1869]] г. възрожденския храм ”Св.Троица” с.Чирпелии (дн. [[Труд (село)|с.Труд]] Пловдивска област), в [[1872]] споменатия каменен мост с две арки на с. [[Кметовци]] към [[Боженци]] и пр., участник в революционните комитети основани от [[Васил Левски]] в [[Нова Загора|Новозагорско]], подгонен от турците през 1873 г. той продава всички свои имоти там и със семейството си се преселва в Балкана непосредствено над [[Трявна]] в тогавашните ''"колиби Веленци"'' на днешното място на селото. През освободителната [[Руско-турската война (1877-1878)]] ''Минчо Богданов - стари'' води разузнавателна и охранителна чета и превежда руски войски през Тревненският балкан към Шипка. На дарени от него земи са били несъществуващите днес читалище с школо на селото и за църква на мястото на днешното селско гробище на Веленци. Минчо Богданов - стари слага началото на един от видните тревненски дюлгерски родове, негови преки потомци са видният строител [[Минчо Богданов]] (1896-1982), основополoжника на противопожарното инженерство в [[България]] доц. д-р инж. [[Пенчо Богданов]] (1931-2000), известния професионалист и патриот арх. Миломир Богданов и т.н.
 
Името си село Веленци добива според едни от подвизaвaщитеподвизаващите се тук български боляри и военни челници, а според други от разговорливия, но господарски нрав да "вели"„вели“ и "повелява"„повелява“ на фактическия му основател комитата [[Минчо Богданов|уста Минчо Богданов - – Стари.]] Знае се, че в [[1873]] г. след обесването на Васил Левски тук в Балкана, където предната година е изградил мостaмоста на река Божана в отстоящото по въздух на 6 км с. [[Кметовци]] се укрива и след като купува много ливади и гори се заселва заедно с фамилията си комитата уста [[Минчо Богданов|Минчо Богданов - – стари]], майстор дюлгерин построил в [[1869]] г. възрожденския храм ”Св.Троица” с.Чирпелии (дн. [[Труд (село)|с.Труд]] Пловдивска област), в [[1872]] споменатия каменен мост с две арки на с. [[Кметовци]] към [[Боженци]] и пр., участник в революционните комитети основани от [[Васил Левски]] в [[Нова Загора|Новозагорско]], подгонен от турците през 1873 г. той продава всички свои имоти там и със семейството си се преселва в Балкана непосредствено над [[Трявна]] в тогавашните ''"колиби„колиби Веленци"Веленци“'' на днешното място на селото. През освободителната [[Руско-турската война (1877-1878)]] ''Минчо Богданов - – стари'' води разузнавателна и охранителна чета и превежда руски войски през Тревненският балкан към Шипка. На дарени от него земи са били несъществуващите днес читалище с школо на селото и за църква на мястото на днешното селско гробище на Веленци. Минчо Богданов - – стари слага началото на един от видните тревненски дюлгерски родове, негови преки потомци са видният строител [[Минчо Богданов]] (1896- – 1982), основополoжникаосновоположника на противопожарното инженерство в [[България]] доц. д-р инж. [[Пенчо Богданов]] (1931- – 2000), известния професионалист и патриот арх. Миломир Богданов и т.н.
В родовата памет е запазена следната народна песен за поборника Минчо Богданов - стари и водената от него чета:
 
В родовата памет е запазена следната народна песен за поборника Минчо Богданов - – стари и водената от него чета:
''"Горо ле горо зелена, водо ли водо студена,
 
''"Горо„Горо ле горо зелена, водо ли водо студена,
''хайдуци ли поминаха или са тежки търговци?
''Не са ми били хайдуци, нито са тежки търговци,
Line 39 ⟶ 37:
''Дуфтили жагали да бягат, цигани, черни арапи, чак в Цариграда се спрели.
''Минчо по тях ходеше, черни манафи гонеше, бели българки пазеше.''
''Руснаци братя ристени, Българско отървали от турско робство поганско."''
<!-- == Религии == -->
 
Line 45 ⟶ 43:
 
== Културни и природни забележителности ==
 
== Редовни събития ==
 
<!-- == Личности == -->
<!-- == Литература == -->
 
== Други ==
 
<!-- === Кухня === -->
 
Line 59 ⟶ 54:
 
== Външни препратки ==
 
 
 
{{Община Трявна}}