Костурска българска община: Разлика между версии

| снимка = Kastoria Bulgarian Community Seal 1892.JPG

| основатели =

| членове =

[[Файл:Kastoria Bulgarian School 1912.JPG|ляво|мини|250п|Последен випуск на Костурското българско класно училище, 1912 - – 1913]]

В XIX век, независимо че почти цялата околност на Костур е населена с българско население, самият град, който е [[Костурска епархия|митрополитски център]], има предимно гръцки облик и от него гъркоманията се разпространява в околните български села. С развитието на Българското Възраждане във втората половина на века движението за българска просвета стига и до [[Костурско]]. Пръв опит за отваряне на българско училище в Костур прави [[Георги Динков]], станал в 1869 година пръв български учител в Костурско - – в [[Загоричани]]. След основаването на Българската екзархия в 1870 година, заедно с помощника си Генков, Динков отваря българско училище в къщата на Никола и Елена Цикови. Училището обаче просъществува едва няколко седмици и е затворено от полицията след натиск от страна на владиката [[Никифор I Костурски]]. Динков се опитва да закупи къща в Костур за училище, но и този му опит е неуспешен. Динков заедно с [[Търпо Поповски]], учител в [[Дъмбени]] и [[Герасим Калугера]], учител в [[Търсие]], са първите трима български учители в Костурско.<ref>Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 - – 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 13.</ref>

Българизираният албанец Диамандаки, лекар в Костур, купува къща в града, която прави на параклис и по-късно дарява за българско училище. Той е и първият председател на Костурската българска община.<ref>Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 - – 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 16 - – 17.</ref> В учебната 1882 - – 1883 година Екзархията в Цариград решава да отвори училище в Костур и за учител е избран [[Златко Каратанасов]] от костурското село [[Бобища]]. Едновременно с това от София е назначен [[Григорий Бейдов]] от [[Косинец]].<ref>Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 - – 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 16 - – 17.</ref>

В новата българска училищна община влизат Панайот В. Дъмбенски (председател), Бейдов (секретар), Янко Вергов, Кали Сидеров, Марко Чадов и Константин Бояджиев (членове). За училище наемат къщата на Елена Кучомитана в махалата „[[Свети Безсребреници (средновековна църква в Костур)|Свети Безсребреници]]“. В училището има 41 ученици, разпределени в I, II отделение и I клас. По-късно Бейдов е уволнен поради нехайство и Каратанасов сам ръководи костурското училище.<ref>Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 - – 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 17 - – 18.</ref><ref>Македонски дневник (спомени на отец Търпо Поповски), Издателство „Фама“, София, 2006, стр. 45 - – 47.</ref>

В 1883 година, атестирани от [[Апостол Грежов]], I клас на костурското училище завършват Димитър Янков Вергов от Костур (по-късно запасен офицер във Варна), [[Иван Шишков]] от [[Здралци]], Козма Темелков от [[Тихолища]] (по-късно търговец в Америка) и Христо Спасов от [[Брезница (дем Преспа)|Брезница]].<ref>Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 - – 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 20.</ref>

На следната учебна 1883 - – 1884 година в Костурското българско училище освен Каратанасов преподават [[Търпо Поповски]], който е назначен за главен учител, и учителката Фания. Училището се помещава в къщата на Маньо Чамишев и има 40 ученици в I, II и III отделение. Председател на общината на мястото на оттеглилия се Панайот Дъмбенски става Козма<ref>Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 - – 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 20.</ref> (Янко<ref>Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 - – 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 32.</ref>) Вергов от Костур. Училището среща много проблеми от страна на гърците, които често го нападат. След скандала с Бейдов Екзархията също първоначално решава да спре финансирането на училището в Костур, но Поповски заедно с околните села, се застъпва за оставането на български учители в града и решението е променено.<ref>Македонски дневник (спомени на отец Търпо Поповски), Издателство „Фама“, София, 2006, стр. 48.</ref>

През май 1885 година под натиск от владиката [[Кирил Димитриадис|Кирил]] Поповски, Бейдов и серия български учители в Костурско - – [[Кузман Шапарданов]], хрупищкият Апостол Калоянов, [[Константин Дамянов]] - – са вкарани в затворите в Кочра и Костур и костурското училище заедно с тези във в [[Хрупища]], [[Дъмбени]], [[Смърдеш]], [[Косинец]], [[Нестрам]], [[Кономлади]], [[Загоричани]] е затворено.<ref>Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 - – 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 27.</ref>

В 1887 - – 1888 година на Каратанасов е възложено от Екзархията отново да отвори костурското училище. С подкупи Каратанасов успява да издейства емир от битолския валия [[Халил Рифат паша]], но не успява да отвори училището и става учител в Дъмбени. В същата година е отворено и Хрупищкото училище, а след тези двете на следната 1888 - – 1889 и училищата в [[Смърдеш]], [[Косинец]], [[Кономлади]], [[Апоскеп]], [[Шестеово]], [[Габреш (дем Костур)|Габреш]], [[Българска Блаца]], [[Черешница (дем Костур)|Черешница]], [[Загоричани]], [[Бобища]], [[Мокрени (дем Суровичево)|Мокрени]] и [[Горенци (дем Костур)|Мокрени]]. Затворени остават единствено Костурското и Нестрамското българско училище.<ref>Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 - – 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 28- – 29.</ref>

[[Файл:Kastoria Greek Antibulgarian Rally 1904.jpg|дясно|мини|250п|Антибългарски митинг в двора на митрополията в Костур, организиран от [[Герман Каравангелис]], през май 1904 година срещу идването в града на българския битолски митрополит Авксентий<ref>[http://www.imma.edu.gr/imma/dbs/Artifacts/index.html?start=17&lq=%CE%B2%CE%BF%CF%85%CE%BB%CE%B3%CE%B1%CF%81%CE%B9%CE%BA%CF%8Cβουλγαρικό&show=1 Συλλογή Φωτογραφιών]</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://grammos-pes.gr/photos/show_panorama/pid/856/allview/0/page/21 | заглавие = Πάρκο Εθνικής Συμφιλίωσης | достъп_дата = 24 февруари 2013 г. | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = | език = | цитат = }}</ref>]]

С помощта на [[Никола Робев]] на 4 декември 1888 година битолският валия Рифат паша издава емир за откриване на костурското училище и за главен учител е назначен [[Апостол Грежов]], подпомогнат от Бейдов и Каратанасов. Поради това, че повечето ученици са от селата, костурските българи молят Екзархията да открие пансион.<ref>Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 - – 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 29.</ref>

Към 1890 година за глава на българската църковно-училищна община Екзархията праща духовно лице - – йеромонах [[Сава Цеков]] от Загоричани. След смъртта му в края на 1895 година председатели (архиерейски наместници) стават [[Търпо Поповски]], [[Козма Дебърски|Козма Пречистански]], [[Никола Шкутов]] и [[Григорий Попдимитров]].<ref>Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 - – 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 32.</ref>

До 1903 година учители в Костурското българско училище са [[Наум Темчев]] от Загоричани (главен учител в 1895), [[Иван Лимончев]] (главен учител 1895 - – 1897), [[Иван Нелчинов]], [[Александър Маджаров]] и [[Никола Пасхов]] от Охрид, [[Андрей Христов]] от [[Велес]], [[Павел Христов (революционер)|Павел Христо]] от [[Цапари]], [[Кирил Янков]] от [[Дебрец]], [[Иван Чеков]] от [[Екши Су]], [[Михаил Розов]] от [[Бобища]] (директор в 1899 - – 1902), [[Аристид Дамянов]] от [[Черешница (дем Костур)|Черешница]], [[Коце Ципушев]] от [[Радовиш]] (1903), [[Константин Пандов]] (1902 - – 1903) от [[Куманичево (дем Костур)|Куманичево]]. Основното училище в 1898 - – 1903 година се ръководи от една учителка от Битоля и Султана от Солун.

След [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Пребраженското въстание]], което е особено интензивно в Костурско, българското училище е затворено. Архиерейски наместници в Костур са [[Методий Димов]] от [[Воден]], [[Иларион Нишавски|Иларион]] (1907 - – 1909) и [[Панарет Брегалнишки|Панарет Наумов]] от [[Подмочани]].<ref>Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 - – 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 32.</ref>

След [[Младотурска революция|Младотурската революция]] в 1908 година българското училище е открито отново. Учител след 1908 година е [[Дамян Илиев]] от Загоричани.<ref>Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 - – 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 30.</ref> На 17 април 1910 година властите в Костур предписват затварянето на училището, защото в Костур нямало българи и защото позволителното е за начално, а не за класно училище.<ref>Дебърски глас, година 2, брой 5, 4 май 1910, стр. 4.</ref>