Уикипедия

Липница (област Враца): Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м „във“ преди дума, започваща с „в“
мРедакция без резюме
Ред 11:
}}{{към пояснение|Липница|Липница}}
'''Лѝпница''' е [[село]] в Северозападна [[България]]. Намира се в [[община Мизия]], [[област Враца]].
 
 
 
== География ==
Село Липница е разположено в [[Дунавска равнина|Дунавската равнина]]. Намира се в Северозападна България, община Мизия, област Враца. Граничи със селата Крушовица, Галиче, Алтимир и Ботево.
 
През селото минава река Бързина, която се влива в река Скът.
 
Почвата в землището на Липница е изключително плодородна и населението се занимава основно със земеделие и животновъдство. Основните отглеждани култури са царевица, слънчоглед, пшеница, овес и други.
[[File:Село Липниця (Област Враца).jpeg|thumb|Село Липниця (Област Враца)]]
Ред 22:
== История ==
На
височината Тепето е местността Градище — – източно от днешното село. На Градище
има останки от укрепено със землен вал откъм изток праисторическо селище. То е
обитавано през втория период на медно — – каменната епоха или в четвъртото
хилядолетие пр. Хр. При вадене на камък тук са разкривани подове от жилища и
пещи, керамика и оръдия на труда, изработени от кремък и от камък. Известни са
и останките на две тракийски селища, съществували през късножелязната епоха.
 
Едното тракийско селище е било в местността Кривия на̀пой, а културният пласт
на второто тракийско селище се намира под къщите и дворовете в североизточната
част на днешното село Липница. В района на първото селище е намерено тракийско
въоръжение от IV — – II в.пр.Хр. (Николов, Б., ИАИ, т. XXVIII, 1965, с. 185, обр.
26) и много керамика, която е характерна за късножелязната епоха (Николов, Б.,
Липница. — – Враца, 1979, с. 10–1310 – 13, обр. 5). В двора на Георги Цеков Маринов бе
открита случайно една колективна находка от 50 броя сребърни тетрадрахми и
драхми, сечени на остров Тасос и в античните градове Аполония и Дирахион на
Line 43 ⟶ 44:
историята. Във второто тракийско селище животът е продължил и през римската
епоха, и през българското средновековие. Тук са намерени сто броя римски медни
монети, сечени през управлението на римския император Валентиниан I, 364–375364 – 375 г.
(Герасимов, Т., ИАИ, т. XXVIII, 1965, с. 249). Тези монети изглежда са били
укрити в земята през времето на второто готско нашествие в нашите земи. Във
второто селище, при изкопи в дворовете и строителство, се изравят глинени съдове
от римската епоха и желязно въоръжение — – върхове за копия и стрели. Разкрити са
и скелети от погребения през средновековието. Заедно с тях са намерени гривни,
пръстени и други накити, които датират тези погребения от Първото и Второто
Line 57 ⟶ 58:
от света.
 
Обратното преместване е през 1920 година. Причините за преместването са няколко. Основната е, че на мястото, където се е намирало старото село изчезнала водата. Също така старото село се разполагало върху неравна територия, а и нямало място за разширяване на селището. Поради това селото пуска оплакване до Царя и той разпорежда да се намери ново място за и да бъде преместено. На новоизнбраното място се опъват колчета и се оразмеряват новите парцели. Независимо колко е бил богат или беден, селянинът получава дворно място от два декара. В селото няма нито една крива улица. Всички улици са разположени изток-запад или север-юг.
 
Село
Line 64 ⟶ 65:
за турския дунавски флот, от село Липница, спадащо към Рахово, е мобилизиран
Стоян, син на Петко (РСт., 1, с. 426). В един друг османски документ от 1618 г.
 
е записано: „Каза Рахова: село Липница — – 25 домакинства“. (НБ КМ, Ор.отдел, Фонд
114, арх.ед. 64 — – Преводът е на Руси Стойков). Става ясно, че село Липница е
заварено от турските нашественици в края на XIV в. с днешното си име, получило
още преди края на XIV в. Името на село Липница е прилагателно от дървото липа и
Line 74 ⟶ 76:
кърджалийските банди в края на XVIII в. Те го ограбили и опожарили. Част от
жителите му намерили спасение във Влашко, а останалите се укривали из горите.
 
Избягалите във Влашко родове са Бѐновци (Стоя̀новци), Бо̀бовци (от тях са
Амѝнците и Бѐлкинци), Гяву̀рете, Кьо̀совци (по-късно от този род произлезли
Line 92 ⟶ 95:
Старото село, наречен Влашка маалъ, тъй като в него са живели завърнали се от
Влашко. Към средата на XIX в. в село Липница се заселили и родове от други
селища. Така от с. Селановци дошли Пилю̀ковци, от Козлодуй — – Мо̀нювци, от с. Борован
— Сефѐровци, от с. Бреница — – Бѝбини (Чернюви), от гр. Тетевен — – Дѝковци, от
с. Бистрец — – Гъса̀ците, от с. Пудрия — – Пудрѝйците, от с. Сръбеница (дн.
 
Софрониево) идват Вла̀овци, от с. Градешница — – Риста̀ковци (от този род са
произлезли после Вѐлчовци и Ла̀човци), а от с. Добралево придошли Даскаловите,
които са от добралевския род Барийците. Повечето от тези родове са избягали в
Line 119 ⟶ 123:
другите съседни села.
 
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] през 1912 година един човек от Липница е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912- – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.859.</ref>
 
== Културни и природни забележителности ==
 
* Съборът на село Липница е през предпоследните събота и неделя на месец юни.
* В покрайнините на селото се намира до неотдавна Гърбавият мост - – останки от стар римски мост, възстановен през Възраждането от български майстори. Той е с над триста-годишна история и е част от мемориалния комплекс "Ботев„Ботев път"път“, обявен през 1993 година за групов исторически паметник на културата от национално значение. За съжаление мостът е занемарен и отново се разрушава.
* На около 200 метра на юг от селото е изграден и мемориален комплекс на загиналите партизани и ятаци през 1944 година, който включва паметник и скривалище, пред които има парк.
* Като цяло културният живот на населението е изключително беден, но все пак има читалище, библиотека, "Клуб„Клуб на пенсионера"пенсионера“ и самодеен състав, изълняващ народни песни.
 
Иконостасът на храма „[[Св. св. Кирил и Методий (Липница)|Св. св. Кирил и Методий]]“ е дело на [[Дебърска художествена школа|дебърски]] майстори от рода [[Филипови (осойски род)|Филипови]],<ref name="Василиев 250">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |coauthors= |year=1965 |publisher=Наука и изкуствoизкуство |location=София |isbn= |pages= 250 |url= |accessdate=}}</ref>
 
== Интересни факти ==
* В Липница е убит първият четник от Ботевата чета. Има паметник в началото на селото. ▼
 
▲* В Липница е убит първият четник от Ботевата чета. Има паметник в началото на селото.
* В селото има много липи. На всяка улица са засадени или липи, или черници. До средата на 80-те години се гледат много копринени буби, които се хранят с листата на черниците.
* Друго интересно за селото е, че във в него е имало водогрейка за парни локомотиви. Преди да бъде закрита, теснолинейката Червен бряг - – Оряхово минава от там и за местните е било голяма атракция да наблюдават как се зарежда парният локомотив с вода. Парни локомотиви се движат до 1978 година.
* В село Липница има целодневна детска градина, Здравна служба и Дом за възрастни хора.
* Училището и църквата в селото са затворени.
* Всички млади хора се изселват, търсейки препитание в по-големите градове. Като по-голямата част от българските села - – и Липница има отрицателен прираст и бързо си отива.
 
== Външни препратки ==
* {{Карта|K-34-24|url=http://download.maps.vlasenko.net/smtm100/k-34-024.jpg|scale=1:100000}} Карта на с. Лехчево и региона
* Богдан Николов "„''От Искър до Огоста''"“
 
== Бележки ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Липница_(област_Враца)“.