Любомир Кръстанов: Разлика между версии

Любомир Кръстанов е роден на [[15 ноември]] [[1908]] г. в [[Плевен]]. Завършва физика в [[СУ „Св. Климент Охридски“]] през 1931 г. във Физико-математическия факултет, а през 1938 г. защитава първата в Софийския университет докторска дисертация по физика на тема „Отлагане на йонните кристали един върху друг“ <ref name="wop">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://old.inrne.bas.bg/wop/ARCHIVE/wop_1_2009/Krastanov.pdf |заглавие=Академик Любомир Кръстанов – 100 години от раждането на изтъкнатия геофизик, метеоролог, физикохимик и организатор на науката |достъп_дата=16.11.2009 |автор=М. Замфиров |дата=2009 |формат=pdf |издател=Светът на физиката }}</ref> <ref name="issp.bas.bg" />. Специализира във в [[Лайпцигски университет|Лайпцигския университет]] (1940–19411940 – 1941) и във Вандорф в [[Германия]]. В [[Държавна политехника|Държавната политехника]] е частен доцент по метеорология (1946–19471946 – 1947). През 1947 г. е избран за доцент в Софийския университет, 1951 г. − за професор, а от 1960 г. е ръководител на катедрата по метеорология и геофизика в СУ. През 1947 г. е избран за член-кореспондент, а през 1961 г. − за академик на БАН. Председател на БАН (1962–19681962 – 1968).<ref name="issp.bas.bg" />

В докторската си дисертация разработва модел за отлагане на едновалентни [[йон]]и върху кристален [[субстрат]], съставен от двувалентни йони. Работата му е от особено значение за изясняване на [[епитаксия|епитаксиалното отлагане]] на [[тънки слоеве]] чрез [[кондензация]]<ref name="wop" />, Този процес, известен като „[[Механизъм на Кръстанов-Странски]]“<ref name="nanotechweb">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://nanotechweb.org/cws/article/lab/30706 |заглавие=Stranski-Krastanov quantum dots |достъп_дата=16.11.2009 |автор=Pranay K Sen |дата=1 август 2007 |формат= |издател=Institute of Physics |език=en}}</ref> е от голямо научно значение и намира приложение в съвременните [[Нанотехнология|нанотехнологии]], както и потенциални приложения в квантовата информация и [[квантов компютър|квантовите компютри]]. Този труд на Кръстанов е един от най-цитираните научни трудове, писани в България: към 2009 има над 8&nbsp;000 цитирания<ref name="wop" />.