Отон (Римска империя): Разлика между версии

Придружен от внушителен брой поддръжници, Отон се отправя към [[Римски Форум|Форума]] и, в подножието на [[Капитолий|Капитолия]], среща [[Галба]], който, предупреден за плъзналите слухове за бунт, се отправя към насъбралото се множетво. [[Кохорта (военна част)|Кохорта]]та, разквартирувана на [[Палатин]], придружаваща императора, незабавно изоставя Галба, който, заедно с осиновеният му син Пизон и техни поддръжници, са жестоко убити от преторианците. След края на сблъсъка Отон се прибира победоносно в лагера и още същия ден е признат за император от Сената, който му гласува титлата „Август“, предава в ръцете му съдебната власт, както и му отдава и някои други почести. Отон дължи успеха си на таеното възмущение от страна на преторианците и войската, предизвикано от отказа на Галба да им изплати сумите, обещани им като отплата в случай, че го подкрепят в началото на краткото му управление.

Простолюдието и пролетариата на Рим отначало не приемат Отон, все още скърбят за Нерон. Първото нещо, което Отон прави по време на своето управление е да демонстрира, че си дава сметка за това положение. Отон приема, или си дава вид, че приема прякорът „Нерон“ с бурното одобрение на народа. Още от първото му излизане пред тълпата, той възприема позата на популист: откровенно фамилиарничи, покланя се театрално и отправя въздушни целувки към тях, както е правел техният любимец Нерон. Отново из града са поставени статуи на Нерон, слугите и освободените му роби са извикани отново в двореца, Отон известява народа за намерението си да довърши [[Domus Aurea]]. В същото време той иска да е в добри отношения и с висшите прослойки, а страховете на най-уважаваните граждани са разсеяни, както от обещанията на Отон да управлява справедиво, така и от няколко показно благородни жеста – например снизходителното му и милостиво отношение към един бивш [[Консул (Древен Рим)|консул]], верен последовател на Галба.