Карл V: Разлика между версии

|майка =[[Хуана Кастилска]]

|роден =[[24 февруари]] [[1500]]

|починал =[[21 септември]] [[1558]] (на 58)

|място на смъртта =[[Юсте]], [[Испания]]

Обединявайки наследството на германските [[Хабсбурги]], [[Валоа (династия)|Бургундската династия]] и испанското наследство на майка си, Карл преминава етническите и национални граници. Неговото мото ''[[Plus Ultra (мото)|Plus Ultra]]'' (Все по-нататък) продължава да е девиз на [[кралство Испания]].

 

| last = Kamen

| first = Henry

{{Хабсбургска династия (Испания)}}

 

На [[10 март]] [[1526]] Карл се жени за първата си братовчедка [[Изабела Португалска]], сестра на [[Жуау III|Жуау III Португалски]].

 

Image: Isabella of Portugal by Titian.jpg| [[Изабела Португалска]] <br>худ.[[Тициан]]

Image: Philip II of Spain by Antonio Moro.jpg| [[Филип II Испански]]<br> худ. Антонио Моро

Image: Infanta Juana of Spain1.jpg|[[Хуана Австрийска]]

Image:John of Austria portrait.jpg|[[Хуан Австрийски]]

</gallery></center>

 

[[Image:Habsburg Map 1547.jpg|thumb|300px|left|Хабсбургските владения през 1547.]]

 

През [[1506]] Карл наследява бургундските територии на своя баща, най-вече [[Нидерландия (историческа област)|Ниските земи]] и [[Франш-Конте]], повечето от които са феоди на Германската империя, с изключение на родната му Фландрия, която de iure е все още френски феод, последен остатък от това, което е било могъщ играч в стогодишната война. Негов [[регент]] до пълнолетието му през [[1515]] г. е леля му [[Маргарита Австрийска (1480–1530)]]. Скоро тя се оказва във война с регента на краля на Франция относно това дали Карл трябва да плаща данък на френския крал за [[Фландрия (графство)|Фландрия]], както преди това е правел баща му.

 

Ниските земи заемат важно място в империята. За Карл V в частност те са мястото, където е прекарал детството си. Поради търговията, индустрията и богатите градове, те са важни и за хазната.

 

Със смъртта на своя дядо Фердинанд II на [[30 май]] [[1516]], Карл наследява неговите владения, които включват [[кралство Арагон]], [[Неаполитанско кралство|Неапол]], [[Сицилия]] и [[Сардиния]]. Той става също съвместен владетел на [[Кастилска корона|Кастилия]] заедно със своята луда майка [[Хуана Кастилска|Хуана]]. Заедно с кастилската корона той получава също [[Кралство Навара|Навара]], [[Гранада]] и [[Хиспаноамерика|испанските владения в Новия свят]].

 

Като върховен главнокомандващ и император Карл отделя голямо внимание на поддържането на боеспособна [[армия]], една от най-дисциплинираните в Европа. Това проличава особено по време на войните с Франция и Италия (1516 – 1559)<ref>{{cite book | last = Николов | first = Йордан | year = 1999 | title = История на Средновековния свят | publisher = академично издателство „Проф. Марин Дринов“ |page = 396 | isbn = 954-430-559-9 | ref = Николов}}</ref>.

 

По време на управлението на Карл териториите в [[Нова Испания]] са значително разширени от [[конкистадор]]и като [[Ернан Кортес]] и [[Франсиско Писаро]], които карат империите на [[Ацтеки|ацтеките]] и [[Инки|инките]] да се сгромолясат за по-малко от десетилетие. Прибавени към околосветското пътешествие на Магелан от [[1522]], тези успехи убеждават Карл, че той има божествена мисия да стане водач на един [[Християнство|християнски]] свят, който все още вижда голяма заплаха в [[ислям]]а. Разбира се, завоеванията освен всичко друго спомагат за затвърждаването на властта на Карл, осигурявайки на хазната огромни количества [[Ценен метал|ценни метали]]. Както отбелязва конкистадорът [[Бернал Диас]]: ''„Ние дойдохме, за да служим на Бог и на Негово Величество, ... но и също за да забогатеем.“'' <ref name="Kamen"/> През [[1550]] Карл свиква конференция във [[Валядолид]], за да бъде обсъдена моралността на привилегированото население в Испанска Америка.

 

След смъртта на своя дядо по бащина линия [[Максимилиан I (Свещена Римска империя)|Максимилиан I]] през 1519, Карл наследява [[Хабсбурги|хабсбургските]] земи в [[Австрия]]. Той също така е главен кандидат на [[Курфюрст|електорите]] за наследството на цялата Свещена римска империя, а има и помощта на богатата банкерска фамилия на Фугерите, които гарантират обещаните от Карл суми (850 000 гулдена) на германските владетели. Карл успява да измести другият претендент – френския крал Франсоа I (който е поддържан от папа Лъв X, но е ненавиждан от другите германски владетели)- и бива избран на [[28 юни]] [[1519]]. През [[1530]] е коронясан за свещен римски император от [[Климент VII|папа Климент VII]] в [[Болоня]] и е последният император, получил папска коронация.

 

Карл е свещен римски император над германските кралства, но истинската му сила е ограничена от князете. Протестантството получава голяма подкрепа в Германия и Карл е принуден да не позволи това да се случи и в Нидерландия. [[Инквизиция]] е установена още през [[1522]]. През [[1550]] смъртното наказание е въведено за всички видове [[ерес]]. Политическата опозиция също е постоянно контролирана, най-вече в родното му място, където Карл лично потушава [[Гентски бунт|Гентския бунт]] през [[1539]].<ref name="Kamen"/>

 

Голяма част от управлението на Карл е заето от конфликтите с Франция, която се оказва обградена от негови владения и все още предявява претенции в Италия. [[Италианска война от 1521|Първата война]] с най-големия враг на Карл [[Франсоа I (Франция)|Франсоа I]] започва през [[1521]]. Карл се съюзява с Англия и [[Лъв X (папа)|папа Лъв X]] срещу Франция и Венеция и постига значителни успехи, изтласквайки французите от [[Милано]] и побеждавайки и пленявайки Франсоа в [[Битка при Павия|битката при Павия]] през [[1525]]. За да получи свободата си, френският крал е принуден да отстъпи [[Бургундия]] на Карл чрез унизителния [[Мадридски договор (1526)]].

 

[[Image:Patio Paleis Karel V.jpg|right|500px|thumb|Вътрешният двор на двореца на Карл V в Гранада.]]

 

Карл воюва продължително с [[Османска империя|Османската империя]] и нейния султан [[Сюлейман I (Османска империя)|Сюлейман Великолепни]]. Експедициите на османските сили по средиземноморския бряг представляват заплаха за Хабсбургските земи и християнския монопол в търговията по Средиземноморието. В [[Централна Европа]] турската инвазия е спряна при [[Обсада на Виена|Виена]] през [[1529]]. През [[1535]] Карл [[Покоряване на Тунис|печели важна победа]] в [[Тунис]] (когато [[Сюлейман I]] е в свещените земи за да потуши въстание), но през [[1536]] Франсоа I се съюзява със Сюлейман срещу Карл. Докато Франсоа е убеден да подпише мирен договор през [[1538]], той отново се съюзява с османците през [[1542]]. През [[1543]] Карл се съюзява с [[Хенри VIII]] и принуждава Франсоа да подпише мирен договор. По-късно Карл подписва унизителен договор с османците, за да получи малко отдих от огромните разходи по войната с тях, въпреки че тя не е приключила. Въпреки това протестантските сили в райхстага на Свещената Римска империя често гласуват против отпускане на средства за войните му с турците, тъй като много протестанти виждат в напредването на турците опозиция на католическите сили. Големият унгарски разгром в [[Битка при Мохач|битката при Мохач]] от 1526 „изпраща вълна от ужас из Европа“.<ref>Quoted from: Bryan W. Ball. ''A Great Expectation''. Brill Publishers, 1975. ISBN 9004043152. Page 142.</ref>

 

[[Image:Carlos_V_en_Mühlberg,_by_Titian,_from_Prado_in_Google_Earth.jpg|thumb|200px|''Император Карл V при [[Битка при Мюлберг|Мюлберг]]'', картина от [[1548]] на [[Тициан]].]]

Като император на Свещената Римска империя, Карл изправя [[Мартин Лутер]] пред [[Вормски райхстаг|Вормския райхстаг]] през 1521, обещавайки му безопасно провеждане, ако се появи. Той изначално отхвърля Лутеровата идея за реформация като „Спор между монаси“. По-късно същата година той обявява Лутер и последователите му извън закона, но е зает с други грижи и не успява да заклейми протестантството.

През [[1545]] с откриването на [[Трентски събор|Трентския събор]] започва [[Контрареформация]]та и Карл печели за католическата кауза някои от князете на Свещената Римска империя. Той също така напада [[Шмалкалденска лига|Шмалкалденската лига]] през [[1546]] и в [[Битка при Мюлберг|битката при Мюлберг]] побеждава [[Йоан Фридрих (Саксония)|саксонския електор Йоан Фридрих]] и изпраща в затвора [[Филип I (Хесен)|Филип Хесенски]] през [[1547]]. С [[Аугсбургско временно постановление|Аугсбургското временно постановление]] от [[1548]] той създава доктринен компромис, който според него може да бъде използван от католици и протестанти. По-постоянно решение на въпроса се постига чрез [[Аугсбургски мир|Аугсбургския мир]] от [[1555]].

 

{{Уикицитат|Charles V, Holy Roman Emperor|Карл V, Свещен Римски император}}

{{commons|Charles V, Holy Roman Emperor|Карл V, Свещен Римски император}}

Карл умира от [[малария]]<ref>{{cite journal |last=de Zulueta |first=J. |title=The cause of death of Emperor Charles V |journal=Parassitologia |volume=49 |issue=1 – 2 |pages=107 – 109 |date=June 2007 |pmid=18412053 |url=https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/18412053}}</ref> на [[21 септември]] [[1558]]. Двадесет и шест години по-късно неговите останки са преместени в Кралския пантеон на [[Ескориал|манастира Сан Лоренцо де Ел Ескориал]].

 

{{Ahnentafel top}}

<center>{{Familytree2

|14= 14. [[Хуан II Кастилски]]

|15= 15. инфанта [[Изабела Авис]]

|17= 17. [[Кимбурга от Мазовия]]

|19= 19. [[Елеонора Арагонска]]

|20= 20. [[Филип Добрия|Филип III Добрия (херцог на Бургундия)]]

{{Ahnentafel bottom}}

 

<div class="references-small">

<references />

</div>

 

* Norbert Conrads: ''Die Abdankung Kaiser Karls V.'' Abschiedsvorlesung, Universität Stuttgart, 2003 ([http://elib.uni-stuttgart.de/opus/volltexte/2004/1935/ text])

* Stephan Diller, Joachim Andraschke, Martin Brecht: ''Kaiser Karl V. und seine Zeit''. Ausstellungskatalog. Universitäts-Verlag, Bamberg 2000, ISBN 3-933463-06-8