Тит: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 30:
 
==Биография==
Тит е най-големият син на император [[Веспасиан]] и [[Домицила Старша]]. Възпитанието си получава в двора на Цезарите и е близък приятел с [[Британик]], син на император [[Клавдий]]. Според [[Светоний]], Тит се отличава не само с воински умения, но и владеел ораторско майсторство, [[гръцки език]], [[музика]], [[поезия]]. Заема длъжността [[Квестор (Древен Рим)|квестор]]. Служи в римската армия като [[военен трибун]] в провинциите [[Германия]] и [[Британия (римска провинция)|Британия]].
 
Участва в потушаванито на бунтовете в [[Юдея]] заедно с баща си Веспасиан. Когато Веспасиан е издигнат за император през 69 г., Тит става негов [[префект]], пръв помощник и съуправител с титлата [[цезар]]. Като такъв той ръководи окончателното смазване на [[Първо еврейско въстание|въстанието в Юдея]] (66-70) и [[обсада и превземане на Ерусалим (70)|превземането на Йерусалим]]. Под командването на Тит римляните разрушават [[Вторият храм|храма на юдеите]] в Йерусалим. За да ознаменуват края на гражданската война и победата в Юдея, през 71 г. Веспасиан и Тит празнуват грандиозен [[триумф]] в Рим, където в чест на победата е издигната величествената [[Арка на Тит]], близо до [[Римски форум|Форума]].
Ред 44:
Друго известно събитие, случило се през управлението на Тит, е изригването на [[вулкан]]а [[Везувий]] (24 август 79 г. от н.е.), който залива с [[лава]] градовете [[Помпей]] и [[Херкулан]]. Към бедствията през краткото му управление се добавят големият пожар в Рим продължил три дни (80 г.), както и разразилата се [[епидемия]], вероятно от [[антракс]].
 
През принципата на Тит липсват амбициозни военни начинания. Римските легиони, водени от [[Гней Юлий Агрикола|Агрикола]], предприемат настъпление в северният край на [[Британия (римска провинция)|Британия]] където воюват срещу [[пикти]]те. В [[Мала Азия]] избухва и е потушено въстанието на [[Теренций Максим|Псевдо-Нерон]]. През 80 г. за пръв път човек роден извън Италия става [[Консул (Древен Рим)|консул]], факт ознаменуващ нарастващото политическо значение на провинциите.
 
На [[13 септември]] [[81]] г. Тит умира мистериозно и неочаквано, вероятно може би от [[Треска (болест)|треска]]. Това предизвиква всеобща скъб сред народа в Рим. Смъртта му е по-голяма загуба за другите, отколкото за него самия, както твърди [[Светоний]]. Също както Веспасиан, Тит е обожествен по решение на Сената. Веднага след това е наследен от брат си Домициан.