Картоф: Разлика между версии

Картофът произлиза от [[Южна Америка]], вероятно от района, заеман от днешните [[Перу]], [[Боливия]] и [[Чили]]{{hrf|Spooner|2005|14694- – 14699}}{{hrf|Miller|2008}}. Картофите съставляват важна част от културата на [[Анди]]те и фермерите отглеждат много разновидности, притежаващи голямо разнообразие на цветове и форми. Те се разпространяват в останалата част на света след контакта на европейците с Америка в късния [[15 век|15]] и ранния [[16 век]]. В [[Южна Америка]] се срещат над 200 диворастящи вида.

Култиваторите се опитват да държат соланиновите нива под 0,2 mg/g (0,2 тегловни [[‰]]). Дори такива сортове при позеленяване могат да достигнат концентрации от 1 mg/g (1 тегловен ‰). В същото време при повечето нормални картофи нивото на соланин е много по-ниско, обикновено между 0,007 и 0,187 mg/g.{{hrf|Friedman|2003|2964- – 2973}}

Предшественикът на съвременният култивиран картоф е опитомен в Андите. Нови генетични анализи показват, че картофът е култивиран от един прародител в една област в южно Перу и че културният вид се е разпространил оттам.{{hrf|Spooner|2005|14694- – 14699}} Растението обаче би могло да е използвано в други части на света и изглежда, че туземните жители на Америка са ги събирали и дори култивирали в днешно Ню Мексико, САЩ. Археологически свидетелства подсказват, че хората от Андите са отглеждали културно картофи в продължение на поне 7000 години. В доколумбови времена те са широко отглеждани в Андите (на големи височини, където е прекалено студено за царевицата) и в части от Чили (особено [[Чилое (архипелаг)|остров Чилое]]).

Европейците откриват картофа по време на Испанското завоюване на Инкската империя от [[Франсиско Писаро]] през [[1521]]- – [[1523]] г. Първите европейски писмени свидетелства за картофите идват през [[1537]] г. от испанския [[конкистадор]] Кастелянос. След като картофът е пренесен в [[Испания]], той постепенно се разпространява в [[Европа]]. Първоначално на храната е гледано с недоверие и е смятана за нездравословна и дори нехристиянска. Това предотвратява широкото ѝ приемане за определен период, въпреки че започват да я рекламират като лечебно растение.

Обичайно картофите се отглеждат от очичките на друг картоф, а не от семена. Домашните градинари често засяват парче картоф с 2- – 3 очички в купчинка почва. Промишленото отглеждане става от картофи за семе, млади растения или дребни картофи и при него най-често е издигнат целият ред.

При събиране градинарите често изкопават картофите с тризъба вила или вила за тор, но при големи площи [[плуг]]ът е най-бързият инструмент за вадене на картофи. Промишленото събиране обикновено става с големи [[картофокомбайн]]и, които изгребват растението и заобикалящата го почва. То се пренася по пластинков транспортьор, широк 1- – 2 метра. При това част от пръстта се отделя. Растенията достигат място, на което се отделя останалата пръст. На това място се използват различни системи. Най-сложните използват резачки на стъблата и вибрационни сита заедно с вентилаторна система, за да разделят картофите от растението. Резултатът обикновено след това преминава между работници, които допълнително почистват растителните части, камъните и лошите картофи, преди картофите да се изсипят в каросерията или ремаркето на някакво транспортно средство. При разтоварването и складирането на картофите се провежда допълнитела инспекция, сортиране и разделяне.

* {{cite journal |title=A single domestication for potato based on multilocus amplified fragment length polymorphism genotyping |last=Spooner |first=DM |coauthors=et al. |journal=[[Proceedings of the National Academy of Sciences|PNAS]] |volume=102 |issue=41 |doi=10.1073/pnas.0507400102 |pages=14694–9914694 – 99 |year=2005}}