Картоф: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
|||
Ред 19:
'''Картофите''' (''Solanum tuberosum'') (диалектно са известни като '''компири''', ''барабой'' и ''пата̀ти'') са [[Многогодишно растение|многогодишни растения]] от род [[Кучешко грозде]] на семейство [[Картофови]] (''Solanaceae''), отглеждани обикновено заради техните съдържащи [[скорбяла]] [[Видоизменен корен|грудки]] (клубени). Картофите са най-широко отглежданите сред [[кореноплодни култури|клубеновите растения]] в света и са на четвърто място по обем на суровата продукция (след [[ориз]]а, [[пшеница]]та и [[царевица]]та){{hrf|Rhodes|2009}}, но това челно място се дължи на високото съдържание на вода в клубените в сравнение с другите култури.
Картофът произлиза от [[Южна Америка]], вероятно от района, заеман от днешните [[Перу]], [[Боливия]] и [[Чили]]{{hrf|Spooner|2005|14694
== Наименование ==
Ред 46:
Картофите съдържат [[гликоалкалоид]]и – токсични съединения, от които преобладаващи са [[соланин]]ът и [[чаконин]]ът. Готвенето при високи температури (над 170 °C) отчасти ги разрушава. Концентрацията на гликоалкалоиди в дивите картофи е достатъчна, за да предизвика токсичен ефект у хората. Гликоалкалоидите присъстват в големи концентрации точно под кожата на клубена и се увеличават с остаряването и излагането на светлина. Те могат да предизвикат [[главоболие]], [[диария]], [[гърч]]ове, а в отделни случаи [[кома]] и смърт. [[Отрова|Отравяния]]та от картофи обаче са много редки. Излагането на светлина причинява също позеленяване, давайки по този начин информация кои части на картофа са станали по-токсични. Това не е съвсем сигурен признак, защото позеленяването и натрупването на гликоалкалоиди могат да настъпват независимо едно от друго. Някои разновидности на картофа съдържат по-големи концентрации на гликоалкалоиди от други.
Култиваторите се опитват да държат соланиновите нива под 0,2 mg/g (0,2 тегловни [[‰]]). Дори такива сортове при позеленяване могат да достигнат концентрации от 1 mg/g (1 тегловен ‰). В същото време при повечето нормални картофи нивото на соланин е много по-ниско, обикновено между 0,007 и 0,187 mg/g.{{hrf|Friedman|2003|2964
Някои изследвания твърдят, че 200 mg соланин би могъл да съставлява опасна доза. Такава доза би се получила от изяждането на 1 средноголям развален картоф или 4 до 9 добри картофа (над 1,4 kg) наведнъж. Националната токсикологична програма в САЩ предполага, че средният американец консумира 12,5 mg/човек/ден соланин от картофи. Д-р Дъглас Л. Холт, специалист по безопасност на храната в [[Университет на Мисури — Колумбия|Университета на Мисури – Колумбия]], отбелязва, че през последните 50 години няма докладвани случаи на соланиново отравяне от картофи и че повечето случаи са свързани с ядене на зелени картофи или пиене на чай от картофени листа.
Ред 57:
Има около 200 диворастящи вида картофи. Те растат от югозападните щати на [[САЩ]] през планините на [[Мексико]], [[Централна Америка]] и [[Анди]]те до [[Аржентина]], [[Уругвай]] и [[Чили]]. Най-голямо видово разнообразие има в Мексиканския трансвулканичен пояс (близо до [[Мексико Сити]]) и в южните централни Анди (от средно [[Перу]] до [[Боливия]]).
Предшественикът на съвременният култивиран картоф е опитомен в Андите. Нови генетични анализи показват, че картофът е култивиран от един прародител в една област в южно Перу и че културният вид се е разпространил оттам.{{hrf|Spooner|2005|14694
[[Файл:Patates.jpg|мини|250п|Перуански картофи]]
Ред 66:
=== Испания ===
Европейците откриват картофа по време на Испанското завоюване на Инкската империя от [[Франсиско Писаро]] през [[1521]]
През периоди на война картофът се оказва полезен. Зърнените храни биха могли да бъдат изгорени и запасите от тях – конфискувани от преминаващите армии, но картофите са под земята и по принцип не стават жертва на военно заграбване. Това довело до увеличено използване на картофи от селяните в някои области на Германия, които са били особено силно засегнати от [[Тридесетгодишна война|Тридесетгодишната война]].
Ред 137:
=== Технология ===
Обичайно картофите се отглеждат от очичките на друг картоф, а не от семена. Домашните градинари често засяват парче картоф с 2
При събиране градинарите често изкопават картофите с тризъба вила или вила за тор, но при големи площи [[плуг]]ът е най-бързият инструмент за вадене на картофи. Промишленото събиране обикновено става с големи [[картофокомбайн]]и, които изгребват растението и заобикалящата го почва. То се пренася по пластинков транспортьор, широк 1
Да се обработи земята, така че да е напълно почистена от плевели е идеалният вариант при отглеждането на картофи, но в много сезони тези операции не могат да се изпълнят перфектно, без да се изпусне срокът за засяване, който никога не трябва да е след 1 май, ако условията позволяват. В повечето случаи е необходима трикратна оран с необходимите бранувания и ролирания, преди земята да достигне състояние, подходящо за засяване.
Ред 245:
* {{cite web |url=http://www.potato2008.org/en/world/index.html |title=Potato World – World-wide potato production statistics |publisher=potato2008.org |accessdate=10 септември 2008}}
* {{cite web | last = Rhodes| first = David | year = 2009| url = http://www.hort.purdue.edu/rhodcv/hort410/potat/po00001.htm| title = Potatoes – Notes| publisher = Purdue University – Department of Horticulture and Landscape Architecture| accessdate = 26 февруари 2010 | ref = harv}}
* {{cite journal |title=A single domestication for potato based on multilocus amplified fragment length polymorphism genotyping |last=Spooner |first=DM |coauthors=et al. |journal=[[Proceedings of the National Academy of Sciences|PNAS]] |volume=102 |issue=41 |doi=10.1073/pnas.0507400102 |pages=
}}
|