История на българското книгопечатане: Разлика между версии

'''Историята на българското книгопечатане''' датира от 1494 г., т.е. 39 години след отпечатването на [[Библия на Гутенберг|Библията на Гутенберг]].

В историята на българското [[кирилица|кирилско]] [[книгопечатане]] има само една оригинална [[Инкунабула]] - – частично ''Житието на [[Стефан Дечански]]'' от [[Григорий Цамблак]], отпечатано с [[Псалтир]]а. <ref>{{cite book |last= Цибранска-Костова |first= Марияна |authorlink= Марияна Цибарнска-Костова |title= Етюди върху кирилската палеотипия XV-XVIII в., стр. 198, ISBN 978-954-617-017-0 |year= 2007 |publisher= Гутенберг. }}</ref> Освен него в [[Цетине]], т.е. в [[Стара Черна гора]] или [[Зета (владение)]] се печатат още четири книги - – ''[[Октоих]] Първогласник'' на 4 януари 1494 г.; ''Молитвеник'' или ''[[Требник]]''; ''[[Псалтир]]'' излязъл от печат на 22 септември 1495 г. и ''Октоих Петогласник''.

Пет са общо българските инкунабули, приемани от сръбската историография и за сръбски. Те са отпечатани от [[Божидар Вукович]] на [[среднобългарски език]].

През първата половина на [[16 век]] има само една печатница в българските земи - – в манастира [[Грачаница]], където се печатат [[палеотип]]и на книги за богослужението. В Грачаница работи и [[Яков Крайков]]. Други центрове за кирилско, в случая и българско книгопечатане на палеотипи са: [[Венеция]], [[Милешево]], [[Горажде]], [[Руйно]] в [[Западна Херцеговина]] и [[Белград]]. Кирилски печатници има и във [[Влашко]] - – в [[Търговище]]; в [[Молдова]] - – в [[Сучава]] и в [[Трансилвания]] - – [[Брашов]]. Следва да се отбележи, че палеотипите и вече съвременните печатни книги от втората половина на века, са освен на [[среднобългарски език]], но и на т.нар. [[сръбска редакция на старобългарския език]] и [[влахо-молдовска редакция на старобългарския език]]. До 19 век в румънските земи се печати на [[румънска кирилица]].

В средата на 16 век е зафиксирана и първата българска книжарница-склад за печатни книги - – на [[Кара Трифун]] в [[Скопие]].

Седемнадесети век се характеризира със силна католическа пропаганда по българските земи, поради и което към кирилското православно книгопечатане следва да се прибави и католическото църковно такова. Сред второто се откроява [[Абагар]]а, а началото му се бележи от "„[[Царството на славяните]]"“, излязло на [[латински език]].

Българското книгоиздаване и въобще книгооборот през целия 18 век е подчинено на [[Руско царство|Руското царство]]. Почти всички книги са църковни и на вече кодифицирания от и в резултат от [[Църковна реформа на патриарх Никон]] - – [[църковнославянски език]] с [[руска кирилица]]. Това обстоятелство катализира появата на книжовния [[новобългарски език]], понеже на простолюдието, т.е. на [[рая]]та, не бил вече понятен богослужения църковнославянски език.

Края на този век в българското книгопечатане се свързва и с дейността на [[Христофор Жефарович]], и най-вече с неговата печатна "„[[Стематография]]"“.

През 1806 г. излиза първата печатна новобългарска книга, издадена от [[Софроний Врачански]] през 1806 г., озаглавена "„[[Неделник]]"“. Първата изцяло на новобългарски език печатна книга е "„[[Рибен буквар]]"“ на [[Петър Берон (просветител)|Петър Берон]].

Печатни трудове със значимост за [[Българско Възраждане|българското Възраждане]] са "„[[История Славяноболгарская]]"“, "„[[Болгарска граматика]]"“ на [[Неофит Рилски]] и "„[[Денница на новобългарското образование]]"“ на [[Васил Априлов]].