Фотография: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
спам |
мРедакция без резюме |
||
Ред 1:
{{от пренасочване|Фото|френското списание|Фото (списание)}}
[[Файл:Burda Moden photo studio.jpg|мини|вдясно|Фото студио]]
'''Фотография''' ({{lang-grc|φως / φωτος}}
В по-общия смисъл на думата фотографията е [[изкуство]] за получаване на фотоснимки, където основният творчески процес се заключава в търсене и намиране на композиция, подходящо [[осветление]] и момент. Всичко това се определя от опита и уменията на [[фотограф]]а, а също и от неговите предпочитания и [[вкус]]. Фотографията има многобройни приложения в изкуството, [[наука]]та, [[бизнес]]а и развлеченията.
Ред 9:
[[File:Camerae-obscurae.jpg|thumb|Камера обскура, дагеротипи, наречени „Гранд Фотограф“, произведени през 1840 и 1841 г. от [[Шарл Шевалие]], ([[Музей на изкуствата и занаятите]], [[Париж]])]]
Възникването на фотографията през [[19 век]] е резултат от няколко важни технически открития. Първото е оптическо.
Дълго преди първите снимки да бъдат направени, китайският философ Мо Ди и гръцките математици [[Аристотел]] и [[Евклид]] описват [[стенопеичен фотоапарат]] в 5-ти
Много важно откритие за фотографията е [[камера обскура]]. По това време тя е в употреба от поне 400 години. Една рисунка на [[Леонардо да Винчи]] от [[1519]] година показва камера обскура; приблизително по същото време употребата ѝ като помощно средство при [[рисуване]] е насърчавана. Този ранен оптичен прибор не съхранява получения [[образ (оптика)|образ]], а просто проектира това, което се намира пред малкия отвор в стената на затъмнена стая върху отсрещната стена и фактически цялата стая представлявала един огромен фотоапарат без [[обектив]]. Самата фраза „камера обскура“ означава буквално „затъмнена стая“. Тя е използвана и за наблюдение на [[слънчево затъмнение|слънчеви затъмнения]].
Второто важно откритие е химическо. То също има основи в дълбока древност. Стотици години преди изобретяването на фотографията, хората знаят, че някои цветове избеляват на слънцето, кожата на човека потъмнява на слънцето, а скъпоценните камъни искрят, но не успяват да направят съществена разлика между [[топлина]], [[въздух]] и [[светлина]]. [[Йохан Хайнрих Шулц]] (1687
=== Първите снимки ===
[[Картинка:View from the Window at Le Gras, Joseph Nicéphore Niépce.jpg|thumb|250px|Първата запазена успешна снимка на [[Жозеф Ниепс]], направена около 1826 г.]]
[[Картинка:Boulevard du Temple by Daguerre.jpg|thumb|right|250px|Булевард дю Темпл заснет през 1838 г. от [[Луи Дагер]] (1787
Смята се, че първата успешна фотографска снимка е направена през 1822 година, но не се е запазила. Първата, достигнала до нас е от [[1826]] година<ref>[http://books.google.com/books?id=vftTAAAAMAAJ&q=Joseph+Nicephore+Niepce+View+From+the+Window+of+Gras&dq=Joseph+Nicephore+Niepce+View+From+the+Window+of+Gras&client=safari&cd=3 Seizing the Light: A History of Photography] By Robert Hirsch</ref> и е дело на френския изобретател [[Жозеф Нисефор Ниепс]]. За фотографска плака той използва полирана [[калай|калаено]]-[[олово|оловна]] плочка (пютър), покрита с нефтен дериват, наречен юдейска смола, който се втвърдява под въздействието на [[светлина]]та. Ниепс поставя плаката в камера обскура и я експонира 8 часа със силна слънчева светлина. Този процес обаче се оказва задънена улица и Ниепс започнва да експериментира със [[сребро|сребърни]] съединения въз основа на откритието на [[Йохан Хайнрих Шулц]], че сребърно-варовиковата смес потъмнява под влиянието на светлината.
Line 24 ⟶ 25:
През [[1839]] година Дагер официално обявява, че е изобретил фотографски процес, използващ посребрена медна плочка, наречен [[дагеротипия]]. Френското правителство купува [[патент]]а и незабавно го прави публично достояние.
Междувременно, Еркюл Флоранс, френско-бразилски изобретател и художник, вече е създал подобен процес през 1832 г. в [[Бразилия]] и го нарича фотография. Малко по-рано, от другата страна на [[Ла Манш|Ламанша]], английският изобретател [[Уилям Фокс Талбот]] вече е открил друг начин за фиксиране на образа, получен чрез сребърния процес, но го пази в тайна<ref>[http://www.bbc.co.uk/history/historic_figures/fox_talbot_william_henry.shtml BBC
Фокс Талбот патентова своя процес, което до голяма степен ограничава неговото разпространение. Той прекарва остатъка от живота си в съдебни дела в защита на изобретението си, докато накрая напълно се отказва от фотографията. По-късно неговият процес е доусъвършенстван от [[Джон Хершел]] и днес е в основата на технологията, използвана в познатия на всички химически [[фотографски филм]]. Той пръв използва термините негатив и позитив.
През март 1851 г. [[Фредерик Скот Арчър]] публикува своите открития си в „''The Chemist''“ за процеса с мокра плака и [[колодий]]. Това става най-широко използваният процес между 1852 и края на 1860 г., когато е въведена суха плака.
=== Разпространение ===
Line 36 ⟶ 37:
Много хора смятат, че дагеротипията е била най-популярният фотографски метод до края на 19-ти век. В действителност, този процес е в обща употреба само за около едно десетилетие. Дагеротипиите, макар и хубави, са крехки и трудни за копиране. Единична снимка, направена във фотографско студио, струва $1000 сегашни (2006 г.). Поради тези причини дагеротипията скоро е изместена от други процеси:
* [[Амбротипия]]та, изобретена през [[1854]] г. от Арчър
* Тинтипията ([[феротипия]])
* [[Белтъчен отпечатък]] (или хартия напоена със сол)
Стремежът за усъвършенстване на фотографския процес в посока откриване на евтин начин за правене на голям брой фотографския копия връща изобретателите отново към процеса на Талбот. След серия подобрения през първите 20 години се ражда съвременния фотографски процес.
Line 53 ⟶ 54:
=== Цветна фотография ===
Цветната фотография е изследвана в средата на 19-ти век. Ранните експерименти в цвят изискват изключително дълго експониране (часове или дни за изображения от фотоапарат) и не могат да предотвратят избледняването на цветовете, когато са изложени на бяла светлина.
▲Цветната фотография е изследвана в средата на 19-ти век. Ранните експерименти в цвят изискват изключително дълго експониране (часове или дни за изображения от фотоапарат) и не могат да предотвратят избледняването на цветовете, когато са изложени на бяла светлина.
Първата трайна цветна снимка е заснета през 1861 г. и използва принципа на трицветно разделяне, публикуван за първи път от физика [[Джеймс Кларк Максуел]] през 1855 г. Идеята на Максуел е да се вземат три отделни черно-бели фотографии и червени, зелени и сини филтри. Това осигурява на фотографа трите основни цветови канала, които се изискват, за да се пресъздаде цветно изображение. Прозрачни отпечатъци на изображенията може да се прожектират през подобни цветни филтри и насложат върху прожекционен екран. Цветен печат на хартия може да бъде произведен чрез наслагване на въглеродните отпечатъци на трите снимки, направени в техните допълнителни цветове. Руският фотограф [[Сергей Прокудин-Горски|Сергей Михайлович Прокудин-Горски]] използва широко тази техника за разделяне на цветовете със специална камера, която последователно излага филтрираните трицветни изображения върху различни части на продългова плака. Понеже неговите експонирания не са били едновременни, снимките имат различни дефекти.
Line 63 ⟶ 64:
=== Любителска фотография ===
{{основна|Любителска фотография}}
Любителската фотография не е стил във фотографията, а по-скоро дейност на фотографи, които не се занимават професионално с тази дейност. Създателите на такова фотоизкуство се наричат обикновено фотолюбители и това са хора, които притежават някаква фотографска техника и голямо желание да запечатват събития и картини от тяхното ежедневие. Създаването на цифровите фотоапарати и големите възможности на компютърната техника са стимул за развиване на този вод фотография
=== Професионална фотография ===
==== Фотодокументалистика и репортажна фотография ====
{{основна|Документална фотография}}
В класическата фотография това е основния дял, включващ всички похвати, които се използват в акцентните фотографски приложни области,
Фотодокументалната фотография включва както художествено заснети моменти от екстремни събития, така и детайлни и/или отчетливи моменти от статични или динамични обекти и лица. {{Br}}
След появата на цифровата фотография, все повече за целта се използват кадри от видеорепортажи и видеохроники, които почти винаги са допълнително редактирани, с цел придаване на 'коректна визия', подходяща за публикуване. В класическата фотодокументалистика, цялата фотографска сцена е автентична и отряазява реалистично както отразяваното събитие, така и уменията на фотографа. {{Br}}
Фотодокументалистика е синоним на 'документална фотография', но се използва по-често, за да не се бърка с един чисто приложен дял на научнотехническата фотография свързан с преснимане на документи, страници от книги, вестници, списания и др., с цел съставяне на архиви или подготвяне на фототипни набори за предпечат, който се наричан ''документна и предпечатна'' (на жаргон
Репортажна фотография е похват на снимане, който е най-познат от фотодокументалистиката, но се използва и в други фотографски области, като модната фотография, обредна фотография (свързана със заснемане на обредни тържества
==== Модна фотография ====
{{основна|Модна фотография}}
Модната фотография може да бъде репортажна фотография или фотосесии. Репортажната фотография обикновенодава информация за [[модно ревю|модни ревюта]] и други събития, свързани с [[мода]]та. За целта са необходими както необходимата техника и осветление, така и опитен професионален фотограф. Тези събития изискват висока организация и ангажираност и на тях обикновено присъстват много фотографи, представители на
==== Портретна фотография ====
{{основна|Портретна фотография}}
Портретната фотография има за цел заснемането на [[портрет]] на даден човек или малка група от хора. Фотографският портрет се съсредоточава обикновено върху лицето и неговото изражение, отразяващо вътрешното настроение. Този тип фотография се извършва най-често в специални студия, но може да се проведе и навън. За целта е необходим професионален фотограф. {Br}
Портретната фотография всъщност съществува откакто е изобретен фотоапаратът. Тя е много по-евтина и по-достъпна технология от портретната живопис. Популярността на дагеротипа в средата на 19 век до голяма степен се дължи на голямото търсене на евтини портрети.
==== Художествена фотография ====
Line 102 ⟶ 103:
==== Аерофотография ====
{{основна|Аерофотография}}
Аерофотографията е фотографска дейност, при която се заснима земната повърхност от висока въздушна позиция. Извършва се със специално конструирана аерофотоапаратура и посредством летателни апарати
<!--
=== Други видове фотография ===
* [[Документална фотография]]
Line 127 ⟶ 129:
* [[Стокова фотография]]
* [[Аналогова фотография]] -->
==== Продуктова фотография ====
Или още известна като продуктова заснемане. Това е един от последните видове фотография. С налагането на онлайн търговията и желанието за по-доброто показване на всеки един продукт този нов тип фотография се налага с бурни темпове. Ползва се богат диапазон на апаратура според зависи какъв е продуктът, какъв е желаният ефект от заснемането и как най-добре ще се върже с визията на сайтът.
== Композиция ==
В превод от латински [[композиция]] означава съчинение, съставяне, съединение, връзка, т.е. построяване на [[образ (оптика)|изображение]], установяване на съотношението между отделните му части, които образуват в крайна сметка едно цяло
:Композицията на кадъра зависи от:
* Избраната точка на фотографиране
Line 138 ⟶ 141:
== Смислов център ==
Разглеждайки една [[снимка]], ние забелязваме, че тя е съставена от много най-различни елементи
* ''Уедряване''. При този подход представяме изображението на сюжетно важния елемент в уедрен [[мащаб]]. В този случай се фотографира от близко разстояние, а рамката на кадъра очертава сравнително малко пространство
* ''Поставяне на главния обект в кадъра на преден план''. Този похват се различава от казаното в предишната точка. Рамката на кадъра може да обхваща и широки пространства
* ''Тонално различие между обекта и [[фон]]а''. [[Контраст]]ът на тоновете подпомага изявяването на главния обект на изображението: светлият обект отчетливо се очертава върху тъмния фон, също както и тъмният обект върху светъл фон или жълтият обект на син фон и червеният обект на зелен фон.
* ''Светлинен [[акцент]]''. При него най-високите [[яркост]]и се образуват върху главния елемент на [[композиция]]та. Може да се постигне в [[студио]], като насочим най-силния светлинен сноп върху главния елемент
* ''[[Фокус (физика)|Фокусиране]] върху главния обект'' и загуба на рязкост във фона и второстепенните по значение елементи на композицията.
* ''Създаване на контрастен тонален рисунък'' на главното и мека градация на второстепенните елементи на фона.
Line 161 ⟶ 164:
* [[Цифров фотоапарат]]
* [[Фотографски филм]]
* [[Обектив]]
* [[Фотосветкавица]]
* [[Фотографски прожектори за осветление]]
Line 188 ⟶ 191:
== Фотографията в България ==
Първата съхранена фотографска снимка на българи е от 1842
* [[Анастас Йованович]] (1817
* [[Анастас Карастоянов]] (1822
* [[Тома Хитров]] (1840
* [[Георги Данчов]] (1846
* [[Георги Георгиев (фотограф)|Георги Ст. Георгиев]] (1881
== Източници ==
Line 202 ⟶ 205:
* Боев, Петър, Разговор за фотографията. С., Отечество, 1990.
* Ролан Барт. Camera Lucida. Записка за фотографията. С., Агата-А, 2001.
* Павел Милков. Към въпроса за композицията на фотоизображението. Благоевград, УИ „Неофит
* Петер Гаймер. Теории на фотографията. С., Изток-Запад, 2011.
* Джон Истърби. Как да подобрим фотографските си умения. С., Книгомания, 2012.
{{Commonscat|Photography}}
{{превод от|en|Photography|195054614}}
{{Фотографски стилове}}
|