Маса: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Nk премести страница „Маса (величина)“ като „Маса“: основно значение |
м форматиране: 8x тире-числа, 5x тире, 2x нов ред, 2 интервала (ползвайки Advisor) |
||
Ред 1:
{{към пояснение
{{Класическа механика}}
'''Масата''' ({{lang-el|μάζα}}
Съвременната физика има малко по-различно понятие за маса. В класическата механика масата на системата е равна на сумата от масите на съставящите я тела. В релативистската механика масата не се явява адитивна физична величина, тоест масата на системата в общия случай не е равна на аритметичната сума на масите на компонентите, защото включва в себе си както [[енергия на свързване|енергията на свързване]], така и енергията на движението на частиците една спрямо друга.
Масата като научен термин е въведена от [[Исак Нютон]] като мярка на количеството [[материя]]. В книгата си „''[[Philosophiae Naturalis Principia Mathematica|Математически принципи на натуралната философия]]''“ (1687 г.) Нютон определя „количеството материя“ във физическото тяло като продукт на неговата [[плътност]] и [[обем]]. Освен това той посочва, че в същия смисъл трябва да се използва термина маса и показва, че теглото е пропорционално на масата<ref>''Спасский Б. И.''. История физики. М., Высшая школа, 1977, том I, с.
Нютон всъщност използва само две концепции за маса
Дълго време за един от основните закони на природата е смятан [[закон за запазване на масата|закона за запазване на масата]]. Въпреки това в 20-ти век става ясно, че този закон е ограничена версия или ограничен вариант на [[закон за запазване на енергията|закона за запазване на енергията]] и при отделни обстоятелства не е спазен (например в [[квантова механика|квантовата механика]] и [[специална теория на относителността|специалната теория на относителността]]).
Ред 32:
Инертната маса е количествена мярка за инертността на едно тяло.<ref>[http://elearning-phys.uni-sofia.bg/~gchrista/Lekcii/VypBIOL-03-Dynamica.pdf Принципи на Нютон в механиката], лекция</ref> Колкото по-голяма е тази [[инертност]], толкова по-трудно тялото може да промени състоянието си на [[движение]]. Това означава, че от две тела с различна маса, на които обаче действа еднаква [[сила]], това с по-голямата маса ще има по-малко [[ускорение]]. Това може лесно да се изрази с [[втория закон на Нютон]]. Той гласи:
: <math> \vec {F} = \frac{d}{dt} (m\vec {v}) </math>
където <math>\vec {F}</math> е приложената [[сила]], <math>m</math>
В класическата механика масата се приема за постоянна величина, което произтича от закона за запазване на масата, според който (I) масата е мярка за количеството вещество, съдържащо се в тялото, и (II) материята не се появява и изчезва, тя само се преобразува от един вид в друг. Трябва да се отбележи, че класическата механика е приложима и към тела с променяща се маса, например [[ракета]], чиято маса намалява при изгаряне на [[гориво]]то. Намаляването на масата е заради приемането, че изтласканата с реактивната струя маса намалява масата на тялото. Всъщност, сумата от масите на ракетата и на изтласканото от струята вещество е постоянна и е равна на стартовата маса на ракетата.
Ред 40:
където <math>\vec {a}</math> е ускорението на тялото. Както се вижда то е правопропорционално на приложената върху него [[сила]] <math>\vec {F}</math> и обратно пропорционално на неговата маса <math>m</math>
Тази формула показва връзката между масата и [[инертност]]та на тялото. Ако върху две тела с различни маси се приложи еднаква сила, тялото с по-малка маса ще получи по-голямо ускорение, докато тялото с по-голяма маса
[[трети закон на Нютон|Третият закон на Нютон]] гласи следното:
Ред 108:
:<math>\mu=4\pi^2\frac{\text{d}^3}{\text{t}^2}\propto\text{m}</math>
където
==== Гравитационно поле на Галилео Галилей ====
Ред 119:
|title=Galileo's Discovery of the Law of Free Fall
|journal=Scientific American
|volume=228 |issue=5 |pages=
|bibcode=1973SciAm.228e..84D
|doi=10.1038/scientificamerican0573-84
}}</ref>, но резултатите, получени от тези експерименти са реалистични и завладяващи. Биография, написана от ученик на Галилей
|last=Drake |first=S.
|year=1978
|title=Galileo At Work
|pages=
|publisher=University of Chicago Press
|isbn=0-226-16226-5
Ред 146:
|url=http://oll.libertyfund.org/index.php?option=com_staticxt&staticfile=show.php%3Ftitle=753&Itemid=99999999
|publisher=Dover Publications
|isbn=
}}
:*Also available in {{cite book
Ред 152:
|year=2002
|title=On the Shoulders of Giants
|pages=
|publisher=Running Press
|isbn=0-7624-1348-4
Ред 178:
|9.806 65 m/[[секунда|s]]<sup>2</sup>||6 375 km
|}
[[Робърт Хук]] публикува концепцията си на гравитационните сили през 1674 г., в който се посочва, че всички небесни тела изпитват
{{citation
|last=Hooke |first=R.
Ред 185:
|url=http://books.google.ca/books?id=JgtPAAAAcAAJ&pg=PA1
|publisher=Royal Society
}}</ref>. В кореспонденция от 1679
{{cite book
|editor-last=Turnbull |editor-first=H. W.
|year=1960
|title=Correspondence of Isaac Newton, Volume 2 (
|page=297
|publisher=Cambridge University Press
Ред 205:
|editor-last=Whiteside |editor-first=D. T.
|year=2008
|title=The Mathematical Papers of Isaac Newton, Volume VI (
|url=http://books.google.com/books?id=lIZ0v23iqRgC
|accessdate=12 March 2011
|publisher=Cambridge University Press
|isbn=978-0-521-04585-8
}}</ref>. Халей представя откритията на Нютон пред кралското общество в [[Лондон]]. Кралското общество публикува цялата колекция на Нютон за своя сметка през май 1686
:<math>\boldsymbol{g}=-\mu\frac{\boldsymbol{\hat{R}}}{|\boldsymbol{R}|^2}</math>
Ред 257:
Според специалната теория на относителността, масата на свободна микрочастица е свързана с нейните [[енергия]] и [[импулс]] чрез уравнението:
: <math>\frac{E^2}{c^2} = m^2 c^2 + p^2</math> или <math>\frac{E^2}{c^2} - p^2= m^2 c^2</math>.
където ''c'' е [[скорост на светлината|скоростта на светлината във вакуум]]. Това уравнение свързва законите за запазване на масата, енергията и импулса в общ [[закон за запазване]].
Line 265 ⟶ 266:
Масата се изразява чрез енергията и импулса:
:<math> m={\frac{1}{c}} \sqrt{\frac{E^2}{c^2} - p^2} </math>.
В собствената отправна система на тялото неговата скорост е нула, респективно и импулса му. Тогава уравнението за маса-енергия-импулс добива вида:
: <math>E_0 = mc^2 \,</math>
|