|
| карта-описание =
}}
'''Рилска река''' е [[река]] в [[Западна България]], [[област Кюстендил]], общини [[община Рила|Рила]] и [[община Кочериново|Кочериново]], ляв приток на река [[Струма]]. Дължината ѝ е 51 кмkm, която ѝ отрежда 83-то място сред реките на България. Отводнява южните склонове на Северозападния, северните склонове на Югозападния и западните склонове на Централния дял на [[Рила]].
Рилска река изтича от североизточния ъгъл на [[Рибни езера|Горното Рибно езеро]], на 2225 мm н.в., в циркуса, разположен между върховете Йосифица (2697 мm) на изток, Канарата (2666 мm) на юг и Кьоравица (2612 мm) на запад в Централния дял на [[Рила]]. След като изтече и от [[Рибни езера|Долното Рибно езеро]] и приеме отдясно притока си Маринковица, завива на запад-северозапад под името Манастирска река. Прави голяма изпъкнала на север дъга, завива на югозапад и след устието на най-големия си приток [[Илийна река]] (ляв) тече вече в западна посока под името Рилска река. До излизането си от планината при град [[Рила (град)|Рила]] долината ѝ е дълбока и силно залесена. След град [[Рила (град)|Рила]] завива на югозапад и навлиза в най-южната част на Дупнишката котловина, т.н. Долно Дупнишко поле (Кочериновско поле), където долината ѝ става широка и плитка. След около 10 км се влива отляво в река [[Струма]], на 346 мm н.в., на 400 мm югозападно от квартал „Левски“ на град [[Кочериново]].
Площта на водосборният басейн на реката е 392 кмkm<sup>2</sup>, което представлява 2,27% от водосборния басейн на река [[Струма]]. Границите на водосборният ѝ басейн са следните:
* на северозапад и север – с водосборния басейн на река [[Джерман (река)|Джерман]], ляв приток на [[Струма]];
* на североизток и изток – с водосборния басейн на река [[Искър]], от басейна на [[Дунав]];
Голяма част от водите на реката в горното и средното течение са използват за електродобив във ВЕЦ „Пастра“ и ВЕЦ „Рила“, а в [[Дупнишка котловина|Дупнишката котловина]] – за напояване.
По долината на реката преминава целия участък от 38 кмkm от третокласния път № 107 от Държавната пътна мрежа от [[Кочериново]] до [[Рилския манастир]].
На десния бряг на реката, на 4,8 кмkm след устието на Илийна река се намира най-големият и един от най-старите български манастири – [[Рилски манастир|Рилският]], който през 1961 г. е обявен за исторически паметник на културата и заедно с близките си околности се оформя в национален обект на вътрешен и международен туризъм.
В долното си течение реката, бидейки българо-османска граница от 1878 до 1912 година, е северна граница на историко-георгафската област [[Македония (област)|Македония]].
| 