Калиграфия: Разлика между версии

Усъвършенства се и оформлението на [[илюстрован ръкопис|ръкописните книги]]. Под влияние на украсата, възприета във [[Византия|византийските]] ръкописи, през XIII—XIV век в славянските книги се налагат заставки (украсени композиции преди началото на блок с текст), инициали (украсена начална буква) и концовки (завършващи орнаментални мотиви в края на текста). Появяват се илюстративни цикли в царските кодекси – като [[Томичов псалтир|Томичовия псалтир]] около 1360 г., [[Лондонско евангелие|Лондонското евангелие]] от 1356 г., [[Манасиевата летопис]] от 1344 – 45 г., Мюнхенския сръбски псалтир от края на XIV век, Киевския псалтир от 1397 г. Първата буква се украсява и оцветява в червен, син или зелен цвят или се изписва със злато.

 

 

Ръкописното писмо за ежедневна употреба почти не е изучавано в българските килийни училища. Това последователно свързване на буквите в цяла дума е изучавано допълнително и е наричано „вързано писмо“. Такъв начин на писане са изучавали само по-напредналите ученици и е белег за високо ниво на грамотност<ref>Илчев, Захари и др. Разказ за Михайлово, Издателство ПИК, Велико Търново, 2013, с. 121 ISBN 978-954-736-187-4</ref>. След Освобождението с калиграфско ръкописно изписване на текста са създавани и подписвани държавните документи на Народното събрание, княз [[Александър Батенберг]] и цар [[Фердинанд I|Фердинанд]].