Древноримска армия: Разлика между версии

{{факт|В легиона имало най-общо 4 вида войници:

Кохортата/манипулата се строявала в следния боен ред: най-отзад били триариите, изпитани в битки ветерани, въоръжени с дълги копия, и те влизали рядко в бой. Съществувал израз "битката стигна до триариите", който означавало, че ситуацията е извънредно критична. Пред триариите се строявали принципите, те образували втората бойна линия. Пред тях, на първата бойна линия се строявали хастатите. Пред тях и между отделните манипули и кохорти, но без боен ред били леко въоръжените велити. Принципите, хастатите и велитите били въоръжени с метателни копия - [[пилум]] ([[pilum]]). В бойният ред центурионът заставал обикновено от дясно на своята центурия, на нивото на първата линия хастати, зад него заставал [[тесерар]]ия, следван от [[сигнифер]]а и [[корницен]]а. Последен, на нивото на последният ред триарии, заставал опциона (помощник-командира).|2016|8|22}}

{{факт|Римската армия не винаги е била на път. На стратегически места легионите изграждали [[лагер]]и, а понякога дори [[крепост]]и. Армейските лагери и крепости винаги са били изграждани по един и същ модел. Лагерът или [[форт]]а (крепостта) е правоъгълна, заобиколена от широк [[окоп]]. Когато армията построява лагер, се изграждат земни [[вал]]ове в близост до окопа. По този окоп войниците построяват ограда от дървени колове. Освен големите окопи, римляните строят тежки каменни стени, завършващи с наблюдателни кули. Четири порти са входовете на армейския лагер. От порта до порта 2 основни улици се пресичат в лагера: на [[Via Principalis]] (основна улица) и [[Via Praetoria]] (по протежение на основната улица). Портите от лявата и дясната страна на форта или лагера са наречени Via Principalis, с разширение [[dextra]] (вдясно) и [[sinistra]] (в ляво). Седалището ([[Praetorium]]) е в центъра на лагера, като това са палатки или къщи на ръководството, както и до тях в близост до стената е [[болница]]та. Палатките на контуберниите (contubernia) са били разположени около центъра на лагера. Във всеки лагер също е имало малък [[затвор]] /[[карцер]]/ ([[carcer]]), който се е намирал в близост до [[Porta Principalis sinistra]].|2016|8|22}}

{{факт|Младежите, които искат да служат в римската армия като легионери (''legionarius''), започват службата си когато са на около 17-18 годишна възраст. След като бъдат обучени за легионери (legionarius) те преминават в Центурия. Когато легионерът стане добър и притежава [[талант]], може да стане optio (заместник-центурион). Когато заместник-центурионът (optio) е с добри успехи и когато центурионът почине или подаде [[оставка]], заместник-центуриона (optio) може да бъде издигнат в ранг на центурион (centurio). Ако центурионът (centurio) е много добър и е респектиран от легионерите, то той може да бъде издигнат в [[примипилус]] ([[primipilus]]). Не всеки нормален войник е можел да достигне висше звание по това време. Такава кариера почти никой не успява да направи. Войниците след 22 години стаж стават [[ветеран]]и ([[veteranus]]). Тогава те са на около 45 години. Службата на конниците била 10 години.|2016|8|22}}