Андрей Нюйоркски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
|||
Ред 14:
Роден е като '''Стоян Николов Петков''' на 31 декември 1886 г. в село Врачеш, [[Ботевград]]ско. Основното си образование получава в град [[Търговище]]. През 1903 г. се записва в [[Софийска духовна семинария|Софийската духовна семинария]], където учи до 1909 г. В периода 1911 – 1916 г. продължава образованието си в [[Московската духовна академия]]. Междувременно служи като редник в [[Българската армия]] по време на [[Балканската война]] и като санитар в руската армия (1914 – 1915). След дипломирането си в Академията остава в [[Русия]] и в продължение на 2 години работи като учител в [[Санкт Петербург]].
Петков се връща в [[България]] след избухването на [[Болшевишката революция]] в Русия. Отново в родината си, той последователно работи като: секретар и инспектор към [[Министерство на външните работи|Министерството на външните работи]] (1919 – 1921); учител в [[Софийска духовна семинария|Софийската духовна семинария]] (1921 – 1926); ръководител на отдела за култура и просвета към [[Свети Синод на Българската православна църква|Светия Синод]] (1926 – 1929). Той е един от пионерите на организираното младежко християнско движение, известен проповедник и организатор.
През 1928 г. Стоян Петков се замонашва, приемайки името ''Андрей''. Бидейки последователно ръкоположен за йеродякон, йеромонах и архимандрит, на 20 април 1929 г. е хиротонисан за епископ с титла ''Велички'' и назначен за викарий на Варненско-Преславския митрополит [[Симеон (митрополит)|Симеон]].
През 1937 г. Св. Синод изпраща Андрей да управлява Българската източноправославна епархия в [[Америка]] със седалище в [[Ню Йорк]]. Годините на Втората световна война прекарва в неутрална Турция като представител на Българската екзархия; взима участие в преговорите по вдигане на схизмата през 1945 г.
Избран за митрополит от емигрантската общност в Америка през 1947 г., до 1963 г. той си остава „самозванец” за българската държава, която принуждава и Св. Синод на БПЦ да прекрати контактите с него. От Америка пътува често до Западна Европа и Австралия, където поддържа активен контакти с българските общности. След признаването му като митрополит, в края на 60-те години на няколко пъти се връща в България като редовен член на Св. Синод. Почива в 1972 г. в София и по негово желание е погребан в Търговище.
==Вижте още==
| |||