Андрей Нюйоркски

Андрей Нюйоркски (със светско име Стоян Николов Петков) е български общественик и духовник. Той поставя основите на Българската епархия в Америка, която по-късно ръководи като неин първи митрополит.

Андрей Нюйоркски
български духовник
Андрей като велиички епископ
Роден	30 ноември 1886 г. (стар стил) Врачеш, Княжество България
Починал	9 август 1972 г. София, Народна република България
Религия	православие
Учил в	Софийски университет Московска духовна академия
Андрей Нюйоркски в Общомедия

Биография

Ранни години

Врачешката църква „Свети Димитър“, в която е кръстен Стоян Петков

Стоян Петков е роден в село Врачеш, Орханийско, на 30 ноември (12 декември нов стил) 1886 година. Тъй като този ден е православният празник Андреевден, майка му иска да го кръсти „Андрей“, но бащата се налага с името „Стоян“, което носи негов чичо. Семейството има и две по-големи дъщери – Мария и Георгина. То е добре установено в селото – единият чичо на Стоян е местният свещеник Петър Цанов (който го кръщава), другият е учител, а трети участва в революционните комитети.

Малко след раждането на Стоян Петков семейството му се премества в Ески Джумая (днес Търговище), където той прекарва първите си съзнателни години и получава първоначалното си образование.

През 1904 година Петков постъпва в Софийската духовна семинария с нейния втори випуск. Завършва обучението си в нея през 1909 година с успех 5,04 и диплома, подписана от архимандрит Неофит, Стефан Цанков и йеромонах Павел.

След като завършва семинарията, Стоян Петков прекарва лятото във Варна като помощник на митрополит Симеон Варненски и Преславски, който му оказва силно влияние и през следващите години играе важна роля в живота му, като двамата водят постоянна кореспонденция до смъртта на Симеон. По това време Петков вече има желание да стане монах, но родителите му се противопоставят, а и митрополит Симеон го съветва първо да се погрижи за образованието си.

В София и в Русия

Сградите на Московската духовна академия в Сергиев Посад, края на XIX век

През 1909 година Стоян Петков постъпва в Историко-филологическия факултет на Софийския университет, който по това време още няма богословски факултет. Там той основава първото в България Студентско християнско дружество, което по-късно се присъединява към Световната студентска християнска федерация. Във връзка с работата на дружеството той установява контакти с руския протестантски деец барон Павел Николаи и международната организация ИМКА.

Насърчаван от Симеон Варненски, през 1911 година Петков печели конкурс за държавна стипендия и заминава да учи в Московската духовна академия. Сред преподавателите му в академията е една от водещите фигури на руското богословие Павел Флоренски, с когото установява приятелски отношения. В Москва чрез барон Павел Николаи си създава контакти и в местните аристократични кръгове. По това време посещава Кръстовъздвиженското православно трудово братство в Черниговска губерния, активен привърженик на което е преподавателя в академията Михаил Тареев.

При започването на Първата световна война в 1914 година до 1915 година Стоян Петков е доброволец като санитар в Руската армия, секретар в І отряд на Държавната дума, и е награден с Георгиевски медал IV степен и орден „Свети Станислав“. През 1916 година завършва Духовната академия, дипломирайки се с отличие като „кандидат на богословието“.

След дипломирането си в Академията Стоян Петков в Русия и от септември 1916 година преподава в Знаменските курсове, частен университет в Петроград, а след това за кратко в началото на 1918 година в училището на петроградската Розенкранцова фабрика. В Петроград той продължава да развива контактите си в аристократичните среди, среща се и с представители на императорското семейство. Там става свидетел и на Руската революция, идването на власт на болшевиките и началото на Гражданската война.

Връщане в София

Стоян Петков се връща в България през юни 1918 година. През ноември 1918 година се опитва да постъпи на работа в Отдела за вероизповеданията на Министерството на външните работи и с препоръки от Симеон Варненски през следващата година е назначен. През 1921 година, изглежда заради политически различия с правителството на Александър Стамболийски, е уволнен от министерството и става учител в Софийската духовна семинария, където работи до 1926 година.

Провежда православни библейски курсове – в София, предимно в храма „Свети Николай Чудотворец“, както и в страната. През януари 1927 г. е назначен за главен ръководител на християнските братства, който пост заема до септември 1934 година. На конгреса на братствата, провел се в Софийската семинария на 28 – 30 август 1924 г., е избран за ръководител на новоучредния Съюз на ученическите православни дружества. От 1925 до 1929 г. е началник на културно-просветния отдел на Светия синод.

Велички епископ

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

На 14 декември 1928 г. Стоян Петков е постриган в монашество под името Андрей в Черепишкия манастир от митрополит Павел Старозагорски. На следния ден митрополит Павел го ръкополага за йеродякон, на 16 декември – за йеромонах, а на 30 декември в синодалния параклис „Свети цар Борис“ – за архимандрит. На 20 април 1929 г. вв варненската катедрала „Успение Богородично“ е ръкоположен за епископ с титла велички и назначен за викарий на митрополит Симеон Варненски.

Управляващ Американската епархия

През 1937 г., след смъртта на митрополит Симеон, Светият синод изпраща Андрей да управлява Българската източноправославна епархия в Америка със седалище в Ню Йорк. Назначен е с царски указ от 26 февруари 1938 година.

Годините на Втората световна война Андрей Велички прекарва в неутрална Турция – през септември 1942 г. е изпратен от Синода да организира погребението на цариградския екзархийски наместник епископ Климент Главиницки, когото замества на поста до март 1945 година. В Цариград заедно с митрополитите Борис Неврокопски и Софроний Търновски през 1945 година преговаря с Вселенската патриаршия за вдигане на схизмата.

Неутвърден избор за митрополит

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

На 26 юли 1947 г. епархийски избирателен събор от миряни и клирици в Бъфало, Ню Йорк, избира епископ Андрей Велички за американски митрополит. Изборът обаче не се харесва на правителството в България и под натиск лично от Георги Димитров Синодът не го признава, но поддържа контакти с него. През 1949 г. два пъти посещава Италия – през февруари там е бил д-р Г.М.Димитров, а през ноември заедно католицеския свешеник отец Йосиф Гагов, в качеството му на председател на Комитета за подпомагане на българските емигранти, посещават американския посланик в Италия Дън, с когото обсъждат възможността САЩ да приемат повече български емигранти.

Утвърждаване за митрополит

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

При първото си пътуване през в 1963 година е проведен каноничен негов избор за американски и австралийски митрополит. След разделянето на епархията му в 1969 година на Акронска, Детройтска и Нюйоркска, митрополит Андрей поема Нюйоркската катедра. При неговото управление се създават много нови български православни църковни общини, строят се храмове.

Последни години

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Почива в 1972 г. в София и по негово желание е погребан в Търговище.

Бележки

Цитирани източници

• Нюйоркски митрополит Андрей – 124 години от рождението му // bg-patriarshia.bg. Българска православна църква – Българска патриаршия, 30 декември 2010. Архивиран от оригинала на 2017-12-24. Посетен на 6 юни 2017.
• Пътеводител по фондовете от личен произход, съхранявани в Централния държавен архив. Част I. А - Й (PDF) // gov.archives.bg. Държавна агенция „Архиви“, 2012. Архивиран от оригинала на 2017-10-02. Посетен на 2017-10-01.
• Методиев, Момчил. Нюйоркски митрополит Андрей. София, Рива, 2016. ISBN 978-954-320-561-5.
• Темелски, Христо. Американо-Австралийская епархия // pravenc.ru. Церковно-научный центр «Православная Энциклопедия», 2005. Посетен на 2024-11-17. (на руски)

Михаил	→	велички епископ (20 април 1929 – 26 юли 1947)	→	Панкратий
пръв	→	управляващ Американската епархия (26 февруари 1938 – 1947)	→	…
…	→	американски и австралийски митрополит (1963 – 1969)	→	последен
пръв	→	нюйоркски митрополит (1969 – 9 август 1972)	→	Йосиф I