Андрей Нюйоркски
Андрей Нюйоркски е български митрополит, основател на Българската епархия в Америка.[1]
| Андрей | |
| български духовник | |
 като велички епископ | |
| Роден |
31 декември 1886 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Религия | православие |
| Учил в | Московска духовна академия Софийски университет |
| Андрей в Общомедия | |
Биография редактиране
Роден е като Стоян Николов Петков[2] на 31 декември 1886 г. в село Врачеш, Орханийско, но детството и младостта му минават в Търговище, където се преселват родителите му. През 1904 г. се записва в Софийската духовна семинария, където учи до 1909 г. След това учи в Историко-филологическия факултет на Софийския университет. В периода 1911 – 1916 г. продължава образованието си със стипендия в Московската духовна академия. При избухването на Първата световна война в 1914 година е доброволец в Руската армия, секретар в І отряд на Държавната дума. Награден с Георгиевски медал за храброст – ІV степен и Станиславски медал за усърдие. Служи в Руската армия до 1915 година. В 1916 година се връща в Академията, за да завърши образованието си и завършва с научна степен „кандидат на богословието“.[1]
След дипломирането си в Академията, остава в Русия и от септември 1916 г. до юни 1918 г. преподава в Знаменските курсове и е учител в училището на Розенкранцовата фабрика в Петербург. Петков влиза в кръга на императорското семейство. Участва в Кръстовъздвиженското братство в Черниговска губерния, Глуховски уезд, село Ямпол.[1]
Петков се връща в България след Болшевишката революция в Русия и от 1919 до 1921 година работи като секретар и инспектор във Вероизповедния отдел на Министерството на външните работи. След това до 1926 година е учител в Софийската семинария. Провежда православни библейски курсове – в София, предимно в храма „Свети Николай Чудотворец“, както и в страната. През януари 1927 г. е назначен за главен ръководител на християнските братства, който пост заема до септември 1934 година. На конгреса на братствата, провел се в Софийската семинария на 28 – 30 август 1924 г., е избран за ръководител на новоучредния Съюз на ученическите православни дружества. От 1925 до 1929 г. е началник на културно-просветния отдел на Светия синод.[1]
На 14 декември 1928 г. Стоян Петков е постриган в монашество под името Андрей в Черепишкия манастир от митрополит Павел Старозагорски. На следния ден митрополит Павел го ръкополага за йеродякон, на 16 декември – за йеромонах, а на 30 декември в синодалния параклис „Свети цар Борис“ – за архимандрит. На 20 април 1929 г. вв варненската катедрала „Успение Богородично“ е ръкоположен за епископ с титла велички и назначен за викарий на митрополит Симеон Варненски.[1]
През 1937 г., след смъртта на митрополит Симеон, Светият синод изпраща Андрей да управлява Българската източноправославна епархия в Америка със седалище в Ню Йорк.[1] Назначен е с царски указ от 26 февруари 1938 година.[3]
Годините на Втората световна война Андрей Велички прекарва в неутрална Турция – през септември 1942 г. е изпратен от Синода да организира погребението на цариградския екзархийски наместник епископ Климент Главиницки, когото замества на поста до март 1945 година. В Цариград заедно с митрополитите Борис Неврокопски и Софроний Търновски през 1945 година преговаря с Вселенската патриаршия за вдигане на схизмата.[1]
На 26 юли 1947 г. епархийски избирателен събор от миряни и клирици в Бъфало, Ню Йорк, избира епископ Андрей Велички за американски митрополит. Изборът обаче не се харесва на правителството в България и под натиск лично от Георги Димитров Синодът не го признава, но поддържа контакти с него. През 1949 г. два пъти посещава Италия - през февруари там е бил д-р Г.М.Димитров, а през ноември заедно католицеския свешеник отец Йосиф Гагов, в качеството му на председател на Комитета за подпомагане на българските емигранти, посещават американския посланик в Италия Дън, с когото обсъждат възможността САЩ да приемат повече български емигранти[4]. При първото си пътуване през В 1963 година е проведен каноничен негов избор за американски и австралийски митрополит. След разделянето на епархията му в 1969 година на Акронска, Детройтска и Нюйоркска, митрополит Андрей поема Нюйоркската катедра. При неговото управление се създават много нови български православни църковни общини, строят се храмове.[1]
Почива в 1972 г. в София и по негово желание е погребан в Търговище.[1]
Литература редактиране
- Методиев, Момчил. Нюйоркски митрополит Андрей: биография, спомени, дневници. Рива, 2016. ISBN 9789543205615.
Бележки редактиране
- ↑ а б в г д е ж з и Нюйоркски митрополит Андрей – 124 години от рождението му // Българска православна църква – Българска патриаршия, 30 декември 2010. Архивиран от оригинала на 2017-12-24. Посетен на 6 юни 2017.
- ↑ gov.archives.bg, архив на оригинала от 2 октомври 2017, https://web.archive.org/web/20171002070514/http://gov.archives.bg/guides/12_P_L_1.pdf, посетен на 1 октомври 2017
- ↑ Православная энциклопедия. Том II. Москва, Церковно-научный центр „Православная энциклопедия“, 2005. ISBN 5-89572-016-1. с. 157 – 158. Посетен на 6 юни 2017.
- ↑ АРХИВНИ СПРАВОЧНИЦИ
| Михаил | → | велички епископ (20 април 1929 – 26 юли 1947) |
→ | Панкратий |
| пръв | → | управляващ Американската епархия (26 февруари 1938 – 1947) |
→ | … |
| … | → | американски и австралийски митрополит (1963 – 1969) |
→ | последен |
| пръв | → | нюйоркски митрополит (1969 – 9 август 1972) |
→ | Йосиф I |