Разлика между версии на „Балчик“

</ref>
 
Българската крепост от времето на [[Втора българска държава|Второто Царство]] е крепостта ''[[Карвуна]]'' заемаща останалото от старата крепост, [[Старобългарско укрепено селище при Балчик]] , северно от Авиобазата и стратегическото ново [[Средновековно българско укрепено селище на хълмовете Ехото и Магнолия в Балчик|селищно укрепление на най-високия хълм „Ехото“]], тя дълго е главен град на Добруджа, докато няколко време след смъртта на болярина [[Балик]] в 1366 г. наследника му Добротица не премества столицата си в [[Калиакра]]. В края на 14 век града пада под османска власт. От тогава той носи днешното си име. За етимологията му съществуват три предположения: първото – от името на '''[[Балик]]''', брата на деспот [[Добротица]], виден български феодален владетел в [[Добруджа]] чиято столица е бил по чието име завоевателите го назовават, подобно названията дадени от турците на град [[Кюстендил]], (от името на деспот [[Константин Деян|Константин]]), на [[Доспат]] (от [[Деспот]] [[Алексий Слав]]), на самата [[Добруджа]] (от името на деспота [[Добротица]]) и т.н.,, разбира се битуват и още версии за произхода на името на града: едната – от куманската дума баликчик – „градче“ (според проф. Ив. Добрев), другата – от „балчук“ турска дума, означаваща „калищата“, предвид стичащите се бели кални потоци след всеки дъжд), и третата  (според унгарския тюрколог Тамаш Секереш), че името може да идва и от тюркското "bal" - пчелен мед и да означава "Медения град".
 
Балчик е освободен от османската власт в 1878 г. Няколко месеца преди това началника на балчишката телеграфна станция [[Еранос Ераносян]] спасява [[Каварна]] от започналото там клане над българите, опожаряване и унищожение на града заради което е убит на 22.(10) юли 1877 г. от нападналите съседния български градец турци<ref>Велко Тонев, Каварна се вдигна, София 1997, стр.18 – 19 и 125</ref>. Веднага след това 80 души доброволци Балчик и Силистра сформират конна чета т.н. „Драгунерия“ оглавена първо от каварненския първенец Андрей Василев – Амира, после от Бончо Павлов – Бунала и накрая от кап. Радович, която действа срещу поробителя, разузнава пред руските войски и подпомага казашките разезди, при боя на руснаците за Добрич прекъсва телеграфа с Варна, след което се отправя към самата Варна и разрушава ж.п. линията при гара Гебедже, днес Белослав, с което съществено подпомага освободителите<ref>Велко Тонев, Каварна се вдигна, София 1997, стр.132</ref>. Руските войски освобождават Балчик от османската власт на [[22]] [[януари]] [[1878]] г. В 1913 г. Балчик пада под румънска власт. През [[Междусъюзническата война]] [[Румъния]] нарушава подписания от нея само няколко месеца по-рано [[Петербургски протокол]] и напада в гръб [[България]], на 28 юни 1913 г. добруджанската и&#768; армия възползвайки се от отсъствието на каквито и да е български войски срещу нея окупира напълно необезпокоявана българските държавни територии до линията Тутракан-Балчик. В август 1916 румънците отвличат и изпращат в [[концлагер]]и в Молдова 57 градски първенци и много работници и каруцари от Балчик, дори деца на 12 години<ref>[http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=306%3A-1916-&catid=29%3A2010-04-24-09-14-13&Itemid=61 Тодор Панов, РУМЪНСКИТЕ ЗВЕРСТВА, София, 1916 г.]</ref>.
14 448

редакции