Веленци: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 24:
През нощта на 25 срещу 26 юли 811 г. в Тревненския, Върбишкия и Ришкия проходи на Стара планина [[Крум|хан Крум]] нанася унищожителния разгром на отстъпващите колони на ромеите и обезглавява византийския император [[Никифор I|Никифор Геник]]. Пак тук в околността в [[Битка в Тревненския проход|битката в Тревненския проход]] в [[1185|1190]] г. българските царе [[Асеневци|Асен и Петър]] разгромяват войските на император [[Исаак II|Исак II Ангел]], който след [[Въстание на Асен и Петър|Въстанието възстановило българското царство]] решил пак да заличи България и предприел мащабен поход, безславно завършил след неуспешна обсада на [[Велико Търново|Търново]] с този разгром. След победата [[Теодор-Петър|цар Петър]] се оттегля от управлението на държавата и го предава на [[Иван Асен I|цар Асен I]], а в чест на голямата българска победа е изградена най-старата църква в Трявна – „Св. Архангел Михаил“, опожарена от кърджалиите в 1798 г. възстановена в настоящия си силно променен вкопан вид, както е възобновена от тревненските балканджии през 1819 г.
Името си село Веленци добива според едни от подвизаващите се тук български боляри и военни челници, а според други от разговорливия, но господарски нрав да „вели“ и „повелява“ на фактическия му основател комитата [[Минчо Богданов|уста Минчо Богданов – Стари.]] Знае се, че в [[1873]] г. след обесването на Васил Левски тук в Балкана, където предната година е изградил моста на река Божана в отстоящото по въздух на 6 км с. [[Кметовци]] се укрива и след като купува много ливади и гори се заселва заедно с фамилията си комитата уста [[Минчо Богданов|Минчо Богданов – стари]], майстор дюлгерин построил в [[1869]] г. възрожденския храм ”Св.Троица” с.Чирпелии (дн. [[Труд (село)|с.Труд]] Пловдивска област), в [[1872]] споменатия каменен мост с две арки на с. [[Кметовци]] към [[Боженци]] и пр., участник в революционните комитети основани от [[Васил Левски]] в [[Нова Загора|Новозагорско]], подгонен от турците през 1873 г. той продава всички свои имоти там и със семейството си се преселва в Балкана непосредствено над [[Трявна]] в тогавашните ''„колиби Веленци“'' на днешното място на селото. През освободителната [[Руско-турската война (1877-1878)]] ''Минчо Богданов – стари'' води разузнавателна и охранителна чета и превежда руски войски през Тревненският балкан към Шипка. На дарени от него земи са били несъществуващите днес читалище с школо на селото и за църква на мястото на днешното селско гробище на Веленци. Минчо Богданов – стари слага началото на един от видните тревненски дюлгерски родове, негови преки потомци са видният строител [[Минчо Богданов]] (1896 – 1982), основоположника на противопожарното инженерство в [[България]] доц. д-р инж. [[Пенчо Богданов]] (1931 – 2000)
В родовата памет е запазена следната народна песен за поборника Минчо Богданов – стари и водената от него чета:
| |||