Уикипедия

Радио Свободна Европа: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
структура; форматиране: 6x кавички, 5x тире, 2x нов ред, 4 интервала, интервал, тире-числа (ползвайки Advisor)
Ред 1:
'''Радио "Свободна„Свободна Европа"Европа“''' е създадено след края на [[Втората световна война]] и финансирано от правителството на САЩ. До 1972 година радиото е било финансирано и от ЦРУ. Започва да съществува от [[1949]] година, като първото излъчване на [[български език]] е от [[1950]] г. в [[Ню Йорк]].
От [[1951]] г. радиото излъчва от [[Мюнхен]]. До [[1989]] г. радиото се заглушава от българските власти, а работещите в него са определяни като "изменници на родината", "невъзвращенци" и други. Основната задача на радиото е активна пропаганда срещу действащите по това време просъветски режими. След разпадането на социалистическия блок нуждата от радиото в повечето европейски държави се обезсмисля, но за нуждите на пропагандата се поддържат емисии в Интернет и в социалните мрежи.
 
От [[1951]] г. радиото излъчва от [[Мюнхен]].
С радио Свободна Европа са свързани някои от големите имена на български журналисти извън България по времето на [[Комунизъм|комунизма]] - [[Георги Марков]], [[Румяна Узунова]].▼
 
== В социалистическа България ==
През 1981-а г. [[Румяна Узунова]] започва да работи в българския отдел в Мюнхен, през 1988-1989 излъчва близо 400 интервюта с представители на прохождащата опозиция в София и провинцията, особено районите на турските протести.▼
До към средата на 1960-те забавните програми на Свободна Европа излъчвани по „къси вълни“ не се заглушават от българските власти, а само новините. Положението се променя след [[Пражка пролет|събитията в Чехословакия]], когато заглушаването става тотално<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://1968bg.com/index.php?option=com_content&task=view&id=231&Itemid=19 | заглавие=На 20 август 1968 започнаха да заглушават неистово чуждите радиостанции |достъп_дата = 30 август 2016|издател="Пражка пролет, Софийско лято"}}</ref>. До [[1989]] г. работещите в радиото са определяни като „изменници на родината“, „невъзвращенци“ и други. Основната задача на радиото е активна пропаганда срещу действащите по това време просъветски режими.
 
▲С радио Свободна Европа са свързани някои от големите имена на български журналисти извън България по времето на [[Комунизъм|комунизма]] - – [[Георги Марков]], [[Румяна Узунова]].
В периода след 1989-а година радиото отваря свое бюро в [[София]] и централата се премества през 1995-а година от Мюнхен в [[Прага]]. Директор на българския отдел в това време е [[Румен Трайчев]], емигрант от 1966-а година. В Радио Свободна Европа работят едни от най-добрите български журналисти на 90-те години&nbsp;— [[Милен Минчев]], [[Георги Папакочев]], [[Георги Коритаров]], [[Красимир Лаков]], [[Елена Никлева]], [[Татяна Ваксберг]], [[Диана Иванова]], [[Екатерина Бончева]], [[Асен Гешаков]], [[Стояна Георгиева]], [[Румяна Червенкова]], [[Антони Георгиев]], [[Георги Стойчев]] и много други.▼
 
▲През 1981-а г. [[Румяна Узунова]] започва да работи в българския отдел в Мюнхен, през 1988- – 1989 излъчва близо 400 интервюта с представители на прохождащата опозиция в София и провинцията, особено районите на турските протести.
Българската редакция на радио "Свободна Европа" съществува до [[2004]] г., когато е закрита заедно с отделите на новите страни-членки на [[НАТО]]&nbsp;— [[Естония]], [[Литва]], [[Латвия]], [[Словакия]]. От 2004 до 2006 г. работи радио [[Нова Европа (радио)|Нова Европа]] - наследник на "Свободна Европа".▼
 
== След 1989 ==
В момента радио Свободна Европа/радио Свобода продължава излъчванията на 28 езика за 20 страни, все повече на изток&nbsp;— [[Афганистан]], [[Иран]], [[Русия]], [[Централна Азия]], [[Кавказ]].▼
▲В периода след 1989-а година радиото отваря свое бюро в [[София]] и централата се премества през 1995-а година от Мюнхен в [[Прага]]. Директор на българския отдел в това време е [[Румен Трайчев]], емигрант от 1966-а година. В Радио Свободна Европа работят едни от най-добрите български журналисти на 90-те години&nbsp;—  – [[Милен Минчев]], [[Георги Папакочев]], [[Георги Коритаров]], [[Красимир Лаков]], [[Елена Никлева]], [[Татяна Ваксберг]], [[Диана Иванова]], [[Екатерина Бончева]], [[Асен Гешаков]], [[Стояна Георгиева]], [[Румяна Червенкова]], [[Антони Георгиев]], [[Георги Стойчев]] и много други.
 
▲След разпадането на социалистическия блок нуждата от радиото в повечето европейски държави се обезсмисля, но за нуждите на пропагандата се поддържат емисии в Интернет и в социалните мрежи. Българската редакция на радио "Свободна„Свободна Европа"Европа“ съществува до [[2004]] г., когато е закрита заедно с отделите на новите страни-членки на [[НАТО]]&nbsp;— – [[Естония]], [[Литва]], [[Латвия]], [[Словакия]]. От 2004 до 2006 г. работи радио [[Нова Европа (радио)|Нова Европа]] -  – наследник на "Свободна„Свободна Европа"Европа“.
 
▲В момента радио Свободна Европа/радио Свобода продължава излъчванията на 28 езика за 20 страни, все повече на изток&nbsp;— – [[Афганистан]], [[Иран]], [[Русия]], [[Централна Азия]], [[Кавказ]].
 
== Външни препратки ==
*[http://www.rferl.org Официална страница на радио Свободна Европа/радио Свобода]
*[http://www.omda.bg/arhiv/rumyana_uzunova/rumyana_index.html сборник с интервюта на Румяна Узунова по Свободна Европа от 1989 година]
 
{{СОРТКАТ:Свободна Европа, радио}}
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Радио_Свободна_Европа“.