БЗНС (казионен): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
без нереферирани източници |
добавки; форматиране: 16x тире-числа, 11x тире, 7x кавички, 4x год.→г., 4x заглавие-стил, 3x запетая, 2x нов ред, 17 интервала, число+г. (ползвайки [[У:Съв... |
||
Ред 1:
{{Партия
| bgcolor = orange
| ръководител
= [[Георги Трайков]] (1945
|организационен секретар на Постоянното присъствие
= [[Кирил Клисурски]] (1948-1951)<br>[[Николай Георгиев]] (1951-1958)<br>[[Петър Танчев]] (1958-1974)<br>[[Георги Андреев]](1974-1976)<br>[[Алекси Иванов]](1976-1989)<br>[[Виктор Вълков]] (1989-1990)<br> [[Костадин Янчев]]▼
▲= [[Кирил Клисурски]] (1948
| основаване = 1945 г.
| разформироване = 1991 г.
Line 12 ⟶ 14:
'''Български земеделски народен съюз''', условно наречен '''казионен''', макар че той самият навсякъде се нарича „[[Български земеделски народен съюз|БЗНС]]“, се нарича съществуващият през социализма в България земеделски съюз, който участва в управлението на страната в коалиция с [[БКП]] в [[Отечествения фронт]] от 1945 до 1991 г.
== Ранна история (1945
След [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] през 1944 година са легализирани партиите от взелия властта [[Отечествен фронт]], включително и [[БЗНС - Пладне]], който заема основното име на организацията
На 8
За главен секретар на казионния БЗНС е избран [[Георги Трайков]], а за организационен секретар
Тогава е приет нов устав, съгласно който председателят на партията се нарича секретар на БЗНС, а заместник-председателите на партията се наричат секретари на Постоянното присъствие на БЗНС, най-важен от които е организационният секретар. Така секретарят на БЗНС и секретарите на Постоянното присъствие на БЗНС ръководят дейността на БЗНС съвместно с членовете на Постоянното присъствие на БЗНС, които имат съвещателен глас в приемането на решенията.
Всички те се избират от Управителния съвет на БЗНС, избиран от Конгреса на БЗНС, свикван 1 път на 5
През следващите години около 10 хиляди членове на съюза са изключени, заради подозрения в симпатии към ликвидираната опозиция, а десетки хиляди, включително цели местни организации, доброволно напускат, смятайки че съществуването на БЗНС като марионетка на БКП е безсмислено.<ref name="груев"/>
Докато [[Вълко Червенков]] е по-сдържан по отношение ролята на БЗНС в управлението, то с издигането на [[Тодор Живков]] през 1954 г. за първи секретар на ЦК на БКП нещата се променят и ролята на БЗНС става значителна. БЗНС вече разполага със значителна членска маса сред по-голямата част от селяните в България. Той прави първите си стъпки в международните връзки, установявайки контакти с [[Полската обединена селска партия]] и [[Германската демократична селска партия]] в [[ГДР]]. Във вътрешно-политически план БЗНС получава нови министерски постове в правителството като например на министъра на обществените сгради [[Стоян Тончев]].
== История (1956
През 1958 г. Георги Трайков сменя организационния секретар на ПП на БЗНС [[Николай Георгиев]] (на този пост от 1954 г.) и го заменя с по-младия си помощник [[Петър Танчев]], избран с.г. за министър на правосъдието. През 1964 г. след смъртта на [[Дмитър Ганев]] Георги Трайков поема заемания от Ганев преди това пост на председател на Президиума на Народното събрание, превръщайки се в по този начин във фактически президент на НРБ.
През този период някои видни членове на ликвидирания опозиционен БЗНС, като [[Вергил Димов]], [[Асен Павлов]], [[Петър Сърбински]], [[Димитър Гичев]], [[Владимир Вампирски]], [[Светла Даскалова]], са принудени да декларират лоялност към режима и са приети отново в казионния съюз, а някои от тях получават различни синекурни постове, като по този начин режимът се стреми да деморализира привържениците на опозицията.<ref name="груев"/>
На международната сцена започва
През 1966 г. в новото правителство БЗНС разширява участието си с избирането на организационния секретар Петър Танчев за заместник-председател на Министерския съвет, а [[Светла Даскалова]] става министър на правосъдието. Георги Трайков се утвърждава още веднъж за държавен глава на НРБ, а скоро във вътрешнопартиен план израстват и нови ръководители. През декември 1968 г. синът на Георги Трайков [[Хараламби Трайков]] също влиза в политическия живот, ставайки министър на информацията и съобщенията и член на ПП на БЗНС.
През 1968 г. започва отварянето на БЗНС и към Западна Европа след установяването на връзки и с политически движения във Франция, Западна Германия и Италия. Като домакин БЗНС е инициатор на националната конференция по селското стопанство заедно с БКП, като и на конференциите за мир между левите, центристките и либералните партии през 1961 и 1966 г.
През 1971 г. след приемането на новата [[Конституция на НРБ]], според която [[БКП]] и [[БЗНС]] ръководят изграждане на [[развито социалистическо общество]] (чл. 1, ал. 3), Тодор Живков е избран за председател на Държавния съвет, Георги Трайков
32-рият конгрес на БЗНС взима решение за приемане на програмата на БКП като своя програма и подкрепя новите изменения на конституцията за ролята на БЗНС и новите организационни форми на политическо сътрудничество с БКП. Скоро обаче, независимо че Георги Трайков успешно ръководи БЗНС, започва съревнование за лидерския пост в партията поради преклонната възраст на Трайков. Съревнованията се подкрепят от БКП. Съревновават се 2 души
Но обстановката бързо се променя. През същата година в автомобилна катастрофа загива министър Харамби Трайков
== История (1974
Петър Танчев решава да ръководи БЗНС дипломатично. Така той оставя съперникът му Георги Андреев да му бъде пръв заместник 2
Постепенно обаче той изолира хората, които са оценени като неудобни. Като първи такъв е нарочен Георги Андреев, който през юни 1976 г. при избиране на новото правителство не е включен в него, а вместо това на поста министър на съобщенията е избран [[Пандо Ванчев]]. На 33-тия конгрес през 1976 г. статуквото окончателно се утвърждава с избирането на [[Алекси Иванов]] за организационен секретар на ПП на БЗНС и преизбирането на Петър Танчев за лидер на БЗНС. Петър Танчев издига и [[Милена Стамболийска]]
През следващите години БЗНС се утвърждава все повече особено след проведената среща на Тодор Живков с Постояното присъствие на БЗНС в гр. [[Правец]] през 1977 г. Малко преди това видният биолог акад. [[Радой Попиванов]] е избран за министър на народното здраве и така БЗНС получава още 1 министерско място. Макар запазен като секретар на ПП на БЗНС по селското стопанство, Георги Андреев става секретар на Националния съвет на Отечествения фронт, но през 1979 г. е освободен от поста секретар на ПП и такъв става Димитър Кармуков, като през следващата 1980 г. Андреев е изпратен за посланик на НРБ в Норвегия и Исландия, за да остане там до 1989 г. Оттук нататък в БЗНС ръководят Петър Танчев, Алекси Иванов и Ангел Димитров, а Янко Марков и [[Николай Георгиев]] са други двама ръководители. През май 1981 г. е проведен 34-тият конгрес на БЗНС.
В международен план е важно установяването на контакти с [[Християндемократическата партия]] в [[Италия]] и заслугите на БЗНС в осъществяването на освобождаването на българина [[Сергей Антонов]] от италианския затвор.
През 1986 г. БЗНС получава правото на разширено участие в правителството, като през март 1986 г. организационният секретар на ПП на БЗНС Алекси Иванов е избран за министър на земеделието и горите, а 9 мес. по-късно той вече е и заместник-председател на Министерския съвет на НРБ.
През периода до 1989 г. БЗНС създава добра политика особено в областта на селското стопанство, като е увеличен средният годишен добив на пшеница (достигнал през 1988 г. 490 хил. тона в сравнение с 350 хил. тона през 1985 г.), а така също и с промените в Закона за обработваемата земя и пасищата през 1987 и 1988 г. и с повишаване на ролята на Закона за самозадоволяване с хранителни продукти.
В международен план са установени контакти с редица политически партии в Западна Европа и в целия свят. БЗНС поддържа връзки със 130 партии в целия свят към 1989 г. Участва във форум за мир в Хелзинки през 1986 г., а по линия на междуправителствените комисии представителите на БЗНС в правителството увеличават авторитета на НРБ в държави като Мароко, Лаос, Кампучия, Монголия, Северна Корея и Кипър. Освен това България сътрудничи добре и с Организацията за прехрана и земеделие при ООН ФАО и БЗНС установява официални контакти с нея.
През май 1986 г. се провежда 35-тият конгрес на БЗНС, където е взето решение за участието на БЗНС в преустройството в България. В духа на политиката на преустройство, водена от БКП и БЗНС, е проведеното през февруари 1988 г. съвместно заседание на Политбюро на ЦК на БКП и Министерския съвет на НРБ и съвместното заседание на Политбюро на ЦК на БКП и Постоянното присъствие на БЗНС, където между двете партии се оформят икономическите параметри на преустройството на 31 март
== История (1989
През ноември 1989 г. Тодор Живков е свален. Постоянното присъствие на БЗНС е принудено да приеме привидна декларация че подкрепя [[Петър Младенов]], но скоро дейци на самото ръководство настояват Петър Танчев и организационния секретар на Постоянното присъствие на БЗНС Алекси Иванов да си подадат оставката. Преговори за нов лидер на БЗНС се водят спорадично. БКП подкрепя кандидатурата на Светла Даскалова, но тя се протака и не се състоява. Секретаря на БЗНС [[Петър Танчев]] и секретаря на Постоянното присъствие на БЗНС по организационните въпроси [[Алекси Иванов]] се противопоставят както на промени
През 1990 г. БЗНС взима участие в Кръглата маса, но въпреки това се отказва от участие в новото правителство на [[Андрей Луканов]] през февруари 1990 г. Така 50 годишната коалиция БКП и БЗНС отива в историята.
На 36 извънреден конгрес през март 1990 г. Ангел Димитров и Светла Даскалова, както и останалата част от ръководството, подават оставки. За председател на БЗНС (така се нарича вече длъжността на лидера) е избран Виктор Вълков, а за организационен секретар на ПП
Нароилите се десни БЗНС правят сериозна конкуренция на БЗНС и се обявяват против него. Кандидатурата на Виктор Вълков за президент на България е бламирана през 1990 г. През декември
През 1991 г. след много консултации Виктор Вълков и Костадин Янчев успяват да накарат Ценко Барев от десния БЗНС
На парламентарните избори за 36 народно събрание през 1991 г.БЗНС-единен не взима нужните гласове и не влиза в Народното събрание, което прокарва закон за отнемане на имущество на тоталитарните организациии БКП, БЗНС и ОФ и сградата на БЗНС е одържавена, както и всички резиденци на БЗНС.
През октомври 1992 г. на възстановителния конгрес БЗНС-единен се влива в БЗНС на Анастасия Мозер и новата организция обявява, че е приемник на БЗНС
== Бележки ==
|