Битка при Никопол: Разлика между версии

| описание = Автор на изображението е французинът Себастен Мамеро (1430/1440–14901440 – 1490).

'''Битката при Никопол''', състояла се на [[25 септември]] [[1396]] г. близо до [[Никопол]], [[България]], е краят на предпоследния голям [[кръстоносен поход]] в [[Средновековие]]то (последният е [[Варненски кръстоносен поход|Варненският кръстоносен поход]] 1443- – 1444 г.). Поражението на силите, изпратени срещу турците от [[Франция]], [[Англия]], [[Шотландия]], [[Унгария]], [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]], [[Полша]], [[Швейцария]], [[Венеция]], [[Генуа]], [[Влашко]], [[България]] и ордена на [[хоспиталиери|рицарите на Св. Йоан]], е и последният удар срещу загиващото [[Второ българско царство]] и угасване на една от последните европейски надежди за спасяването на [[Константинопол]] от турците.

След победата си в [[Косовска битка|Косовската битка]] (1389 г.) османците, както турците са наричани по името на основателя на държавата им Осман I (1259- – 1326 г.), завладяват по-голямата част от [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]], включително [[Търновско царство|Търновското царство]], а [[Византия]] е ограничена до територията около непосредствено Константинопол, който е обсаден от турците през 1390, 1395, 1397, 1400 и 1422 г. преди да падне през [[1453]] г. През [[1395]] г. цар [[Иван Шишман]] е убит при Никопол по заповед на Баязид I Йълдъръм (Гръмотевицата) <ref>Андреев, Йордан. Българските ханове и царе VII-XIV век, изд. Петър Берон, 1994 г., стр. 215</ref>, а брат му [[Иван Срацимир]], все още владеещ [[Видин]], става османски васал. В очите на българските боляри, деспоти и други полузависими балкански владетели походът на западните рицари е голям шанс да се възпре османското нашествие и да се възстанови християнската власт върху полуострова. Османските владения достигат границите на Унгария, а Венеция се страхува за балканските си владения Морея и Далмация, както и за контрола върху [[Адриатическо море|Адриатическо]], [[Йонийско море|Йонийско]] и [[Егейско море]]. Генуа се страхува, че турците ще поемат контрол над проливите и р. [[Дунав]] и по този начин ще придобият монопол над търговските пътища между Европа и [[Черно море]], където генуезците владеят градовете [[Кафа]], [[Синоп]] и Амасра. Генуезците също владеят крепостта [[Галата (Истанбул)|Галата]] северно от [[Златен рог|Златния рог]] в Константинопол, обсаден от Баязид през 1395 г. Експанзията на османските завоеватели на Балканите започва да заплашва все по-сериозно Европа, която не се интересува от съдбата на покорените балкански народи. [[Сигизмунд Люксембургски]], унгарски крал от 1387 г. (и по-късно император на Свещенната римска империя от 1433 г.) е първият, който проумява сериозността на положението. Но тъй като унгарската феодална армия с ниска боеспособност не може да се противопостави на устрема на османските сили, той поема инициативата да формира коалиция, която да ги отблъсне.

Първоначалният план на [[кръстоносен поход|кръстоносния поход]] предвижда [[Джон Гонт]], [[Луи Орлеански]] и херцог [[Филип Смели]] да тръгнат през 1395 г., а кралете на Франция и Англия [[Шарл VI (Франция)|Шарл VI]] и [[Ричард II]] да ги последват на следващата година. За командващ е определен 24-годишният [[Жан Безстрашни]], граф на Невер и син на Филип Смели. Негов главен съветник е опитният и улегнал военачалник и политик Енгеранд VII дьо Куси. [[Кавалерия]]та се командва от френския [[маршал]] [[Жан Бусико|Жан льо Менгр]], известен като Бусико. Те повеждат 10 000 французи, най-вече кавалерия от Бургундия, заедно с английски контингент от 1000 души. Има още 6000 германци от Рейнските области, [[Бавария]] и [[Нюрнберг]]. Според други източници обаче силите под водачеството на Жан са били 8000. Сигизмунд се присъединява с 6000- – 8000 мъже от Унгария, общо достигайки 16 000. Французите тръгват от [[Дижон]] през април 1396 г., пристигат във [[Виена]] през май и юни и се съединяват със Сигизмунд в [[Будапеща|Буда]] през юли. С венециански кораби по Дунава пристигат от [[Родос]] малък брой рицари-йоанити начело с великия магистър на ордена на Свети Йоан Филиберт дьо Наякс. Воеводата на Влашко [[Мирча Стари]], който е васал на Унгария, също се включва в кръстоносната войска със значителна сила. Мирча има боен опит срещу Баязид, на когото нанася сериозни удари в [[битка при Ровине|битките при Карановаса и Ровине]] и битките за княжество [[Добруджанско деспотство|Карвуна]] през 1395 г.