Уикипедия

Архив на Държавна сигурност: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
м форматиране: 21x тире, 3x заглавие-стил, 3x нов ред, 2x кавички, месец (ползвайки Advisor)
Ред 2:
 
== Първо главно управление ==
През цялото си съществуване [[Първо главно управление]] на ДС е имало самостоятелен архив, различен от този в МВР. Последната строго секретна инструкция за оперативния отчет на ПГУ, по който архивът се е ръководел, датира от 20 ноември 1976 г. и е подписана от министър Димитър Стоянов. В архива делата са систематизирани в следните фондове:
* фонд №1 — – лични и работни дела на агентурата
* фонд №2 — – дела за оперативни разработки, проверки и наблюдение
* фонд №3 — – дела за обектови разработки
* фонд №4 — – литерни дела (дела на институции, например западните радиостанции)
* фонд №5 — – дела на Второ главно управление (контраразузнаването)
* фонд №6 — – дела на разузнавателния отдел на Гранични войски
* фонд №7 — – дела на оперативния състав на ПГУ
* фонд №8 — – дела на оперативни работници на обществени начала
* фонд №9 — – служебен архив
* фонд №10 — – оперативна преписка с резидентурите
* фонд №11 — – партиен архив.
 
Личните дела на агентурата се съхраняват до навършване на 75-годишна възраст на агента. Работните дела на агентурата — – до 15 години след предаване на делото в архива. Делата на съдържатели на явочни и конспиративни квартири — – до 10 години след архивирането им. Делата за оперативна разработка, проверка и наблюдение — – до навършване на 75-годишна възраст на обекта. Делата за обектова разработка се съхраняват за постоянно, а литерните дела — – до 15 години след предаването им в архив. След изтичането на тези срокове делата се подлагат на [[експертиза]] от специална комисия при архивния отдел в ПГУ. Тя определя историческата, научната, справочната и учебната стойност на делата. Определените за постоянно запазване материали се подреждат по фондове в историческия архив, а неценните се описват в протоколи и се предлагат за унищожение.
 
Теоретично нерегламентираното унищожаване на досието започва с физическото изваждане на дадено дело по искане на съответния ръководител или оперативен работник. Системата на отчетност в архива налага в отдела да остане специална бланка (образец) и този документ се съхранява до връщането на делото (отговорността за унищожените документи остава в служителя, който ги е изискал). За да се изчистят напълно следите, досието трябва да се заличи и от четирите източници, в които всяко дело се регистрира:
Ред 31:
В България, единствена от бившите [[Съветски сателити]] в Източна Европа, процесът на отваряне на досиетата е в начален стадий. Единствената сходна държава с подобно поведение е [[Албания]]. Въпреки наличието на закон за предаване на архива на [[Държавна Сигурност]] към националния архив процесът е протакан и неясен. Неколкократно са образувани комисии за отваряне на архива на ДС (накратко наричан „досиетата“).
 
=== 1990 г. Комисията „Тамбуев”„Тамбуев“ ===
 
=== 1992 г. Делото за унищожаване архивите на ДС. ===
 
=== 1997 г. Първи Закон за достъп до документите на бившата ДС и РУ на ГЩ ===
* '''Закон за достъп до документите на бившата Държавна сигурност''', Обнародван в ДВ, бр. 63 от 1997 г.
Line 42 ⟶ 40:
=== 2001 ===
* '''Закон за достъп до документите на бившата ДС и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб''', Обнародван в ДВ, бр. 24 от 13.03.2001 г.
 
Дейността по този закон се осъществява от две комисии:
** Комисия Андреев — – През [[2001]] се създава нова седемчленна комисия, под ръководството на [[Методи Андреев]], която е закрита през [[2002]] от правителството на [[Симеон Сакскобургготски]] с нов Закон за защита на класифицираната информация. Член на тази комисия е и [[Христо Марински]], за когото през [[2007]] излиза информация, че е бил в резервния щат на КДС. Методи Андреев заявява, че той е бил включен, защото МВР е изнесло невярна информация за несвързаност с тайните служби. <ref name="NovaTV">{{cite web | language=Bulgarian | url=http://kafene.net/analysis.html?fb_1101652_anch=2209283 | title="Марински прикри Първанов по време на президентските избори" | publisher=kafene.net| accessdate=2007-3-29}}</ref>
Комисията установява принадлежност към ДС ма 129-има депутати в парламентите от 1989. Огласени са 52 имена, за които има безспорни доказателства. Заради решението на Конституционния съд са спестени имената на 51 депутати, за които има запазени регистрационни картони, а за 21 данните са определени като спорни.
** Комисия Ананиев — – за разкриване на принадлежност
 
=== 2002 ===
Line 51 ⟶ 50:
На 30 април [[2002]] законът за достъп до досиетата е отменен от правителството на [[Симеон Сакскобургготски]] с приемането на Закона за защита на класифицираната информация, в който обаче липсват каквито и да е специални разпоредби относно достъпа и използването на документите на бившата ДС.
 
В този закон никъде не се споменават изрично архивите на бившите тайни служби. Към настоящата дата журналистът от в."Дневник" [[Христо Христов (журналист)|Христо Христов]] печели на две инстанции дело срещу директора на [[Национална разузнавателна служба]] — – ген. [[Кирчо Киров]], но тече обжалване пред трета. Делото е за неразкриване на информация с изтекъл срок на защита.
 
Законът за защита на класифицираната информация дава възможност документите да се скрият и чрез класифицирането им. Какви тайни в разузнаването от времето на комунизма са получили нов гриф „Секретно“ или „Строго секретно“ се знае единствено в рамките на НРС. Прекласифицирането на архивни документи, което трябваше да се извърши до март 2003 г., може да се окаже незаконно. Само двама души в НРС със сигурност могат да кажат дали и колко досиета са унищожени или неправилно „замразени“ за дълги години напред. Това са директорът на разузнаването и шефът на архивния отдел.<ref name="Dnevnik1"/>
Line 70 ⟶ 69:
на Вългарската народна армия | accessdate=2007-09-05}}</ref>
 
=== 2008 ===
През февруари 2008 година Комисията по досиетата оповестява 114 имена на политици от правителствата след 1990 година, сътрудничили на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българска народна армия.<ref name="РЕШЕНИЕ №25">{{cite web | language=български | url=http://www1.parliament.bg/kns/komissia%20dossieta/Rechenre-14-04-09-07.html | title= РЕШЕНИЕ №25/ 12.02.2008 г. | publisher=Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани
към държавна сигурност и разузнавателните служби
на Българската народна армия | accessdate=2008-02-13}}</ref>
 
=== 2009 ===
На [[3 август]] [[2009]] с решение №72/ 03.08.2009 г., Комисията по досиетата оповестява имената на 2366 лица от 273 електронни медии – собственици, директори, заместник-директори, главни редактори, заместник главни редактори, членове на редакционни съвети, политически коментатори, водещи на предавания, водещи на рубрики - – радиа и телевизии.<ref name="РЕШЕНИЕ №72">{{cite web |language=български | url=http://www.comdos.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=902&Itemid=47 | title= РЕШЕНИЕ №72/ 03.08.2009 г. | publisher=Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби
на Българската народна армия | accessdate=2009-08-03}}</ref>
 
=== 2012 ===
Председателя на Комисията - – Евтим Костадинов - – се оказва офицер от [[Народна_милиция#История|Народна милиция]], заради което на българската комисия е отказано членство в "Платформа„Платформа за европейска чест и съвест"съвест“. Вътрешният правилник на платформата изключва възможността членове да стават представители на комунистическия репресивен апарат и изразяват възмущението си от цинизма на Комисията чрез протестно писмо до българския премиер.<ref name="Костадинов-офицер">{{cite web | language=български | url=www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=4796191 | title= Стари комунисти още дърпат конците в България | publisher=vesti.bg | accessdate=2012-05-13}}</ref>.
 
== Бележки ==
Line 86 ⟶ 85:
 
== Външни препратки ==
* [http://desebg.com/2011-01-12-14-11-34/57-2011-01-30-00-18-42 Пътят до архивите на Държавна сигурност], [[Христо Христов (журналист)|Христо Христов]], Държавна сигурност.com, 30 Януариянуари 2011
* [http://www.comdos.bg/Историческа_справка Историческа справка], Комисия по досиетата
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Архив_на_Държавна_сигурност“.