Уикипедия

Йонийски острови: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 15:
'''Йонийските острови''' са група от гръцки острови в [[Йонийско море]] с обща площ 2307 квадратни километра. Състои се от 6 големи и множество малки острови: [[Корфу]] (Керкира), [[Левкада]], [[Кефалония]], [[Итака]], [[Закинтос]], [[Китира]] и др. Населението е около 220 000 д. (по оценка от 2005 г.)
 
== География ==
Йонийските острови не представляват естествено оформен архипелаг. Те са по-скоро определена от хората група острови, отдалечени на значително разстояние един от друг. Разстоянието от най-северната точка на о. Керкира до най-южната на о. Антикитира е повече от 550 км. Това, което ги обединява е, че се намират в [[Йонийско море]] и че принадлежат на [[Гърция]]. Йонийските острови могат лесно да се разпределят на три групи:
 
Ред 21:
[[Image:Ionian.jpg|thumb|300px|left|Карта на Йонийските острови (без Китира)]]
 
* Срещу входа на [[Коринтски залив|Коринтския залив]] е разположена най-голямата част от Йонийските острови, включваща о. Кефалония - – най-голям от цялата група със своите близо 1000 km<sup>2</sup> площ. Там са още [[Левкада]], Закинтос, Итака, както и по-малките островчета Меганиси, Каламос, Кастос и Атокос. Трите най-големи острова оформят широка дъга срещу входа на залива, издигайки върхове до над 1000 m. Тук е най-високата точка&nbsp;— – планината Айнос на о. Кефалония, стигаща до 1628 m. Бреговете на тези острови са силно насечени, образувайки дълбоки заливи, които от древността са използвани за пристанища.
 
* Последната група острови са разположени около южните брегове на полуостров Пелопонес. От тях само Китира е голям. На юг от него е малкото островче Антикитира. Тези два острова са върхове на планинската верига, започваща от [[Алпи]]те през целите западни Балкани и продължаваща на о. Крит. Останалите са на запад - – Схиза, Сфактерия, Сапиенца и Проти.
 
Йонийските острови са населени изключително с гърци. По-големи градове са [[Корфу (град)|Корфу (Керкира)]] (40 000 д. население), Агростоли (12 600 д.), [[Левкада (град)|Левкада]] (10 900 д.). Те образуват отделна префектура в административното деление на Гърция (без Китира), чиято столица е град Керкира. Климатът е влажен средиземноморски със значителни валежи през меката зима и горещо и сухо лято. Растителността е доминирана от твърдолистни гори и храсти, тук наричани маквис. Отлично виреят цитрусови плодове, [[маслина|маслини]], [[лоза|лозя]], [[смокиня|смокини]]. Основа на икономиката е износът на плодове, [[зехтин]], [[риболов]]ът. Няма развита тежка [[промишленост]]. Много силно се развива курортното дело и други видове [[туризъм]].
 
== История ==
Първите хора, които се заселват на островите, са гръцки колонисти от град Еретрия около 1000 г. пр. Хр. те създават като колония град Керкира. През 734 г. са изтласкани от там от коринтски заселници. Градът играе нищожна роля в древногръцката история с иключениеизключение на случая, когато започва въоръжен конфликт с метрополията [[Коринт]] (434 г.), което е една от причините за последвалата [[Пелопонеска война]]. От древните времена о. Итака е известен като островът на [[Одисей]] - – митически герой, на чиито приключения [[Омир]] посвещава своята "„[[Одисея]]"“.
 
В следващите 16 века Йонийските острови преживяват последователно властта на [[Древна Македония|Македония]], [[Рим]] и [[Византия]]. Когато [[рицар|рицарите]]ите от [[кръстоносни походи|Четвъртия кръстоносен поход]] превземат [[Константинопол]] и разрушават Византия ([[1204]] г.), [[Венеция]] завладява Керкира, Прокси и Китира, а Кефалония и Закинтос са превърнати в отделно латинско графство - – [[графство Кефалония и Закинтос]]. То просъществува до [[1357]] г., когато се обединява с островите Лефкада и Итака в [[Херцогство Лефкадия|херцогството Лефкадия]], управлявано от френски и италиански принцове.
 
[[Image:Pontikonisi.jpg|thumb|280px|right|Поглед към източния бряг на остров Корфу от полуостров Канони]]
Когато [[Османска империя|османците]] окупират континентална Гърция, Йонийските острови един по един (от [[1393]] до [[1502]] г.) приемат венецианската власт като по-малко зло. Така островите избягват османската власт и остават свързани със [[Западна Европа]], което им придава значение в гръцката история, каквото иначе не биха имали. Разпространението на [[католицизъм|католицизма]] сред част от висшите кръгове остава изолирано явление и масата от населението запазва [[православие|православната]] си религия. През [[18 век]], когато започва борбата за независимост на гръцкия народ, островите като единствената свободна гръцка територия стават естествено убежище за избягалите интелектуалци и революционери.
 
През [[1797]] г. в резултат от [[наполеонови войни|наполеоновите войни]] островите се оказват окупирани от [[Франция]], въпреки че още на следващата година са отнети от [[Руска империя|руснаци]]те и превърнати в [[автономия|автономна]] [[република]] (под руско-османски контрол), при която за пръв път властта попада в ръцете на местната гръцка върхушка. През [[1807]] г. отново са завладени от Франция и този път окончателно анексирани. През 1809- – 1810 г. англичаните завладяват Закинтос, Кефалония, Лефкада и Китира, а през [[1814]] г. - – и Керкира и установяват свое управление. От 1815 г. островите отново са автономна република, този път под британски протекторат. Със съдействието на своя протектор две години по-късно е създадена и конституция на "Съединените„Съединените щати на Йонийските острови"острови“.
 
През [[1830]] г. гръцката война за независимост завършва с успех и йонийските гърци искат от Великобритания да се обединят с гръцкото кралство. Англичаните отказват, защото гледат с недоверие на първия гръцки крал Ото. Едва когато той абдикира през [[1862]] г., и е наследен от проанглийския [[Георгиос I]], започват действителни преговори, завършили с присъединяването на островите към Гърция през [[1864]] г.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Йонийски_острови“.