Държавна сигурност: Разлика между версии

}}</ref> с помощтачиято на коитопомощ трябва да бъде гарантирана властта на [[Българската комунистическа партия]] и да бъдат защитени интересите на свързания с партията т. нар. [[Номенклатура (елит)|червен елит]]. Много често тези действия, извършвани в нарушение на гражданските права и свободи, или остават скрити от обществеността, или се представя тяхна изкривена версия с помощта на средствата на [[пропаганда]]та, много активна по това време. В характерната за режима комунистическа фразеология събитията се обобщават като ''борба с „империалистическите шпиони“, „[[Враг на народа|народните врагове]]“, „враговете на партията“'' и ''„вражеските елементи“''.<ref>{{Цитат уеб

}}</ref> Създават се специални структури в ДС, които трябвало да следят и контролират интелигенцията, духовенството, оцелелите представителитепредставители на управлението до 1944 г., наричани „бивши хора“<ref>{{Цитат уеб

}}</ref>, както и специално отделение, което е разработвало младежта. Сред документите на ДС има агентурно-оперативна разработка по „Враждебна младеж“ от август 1959 г. по „Враждебна младеж“, която трябвало, цитат: ''„да установи действителния враждебен контингент и се осигури активното му разработване“''.<ref>{{Цитат уеб

| издател = документ от август 1959 г., издаден от Трето секретно политическо управление на Държавна сигурност за борба с контрареволюцията, предшественик на създаденото през 1967 г. Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия.

}}</ref> Службите посочват точен брой на младежи, които са уличени във „вражеска дейност“. Част от тях са се „проявили“ при опит да напуснат нелегално социалистическия режим в България, други – при писане и разпространение на „вражески листовки“. През 1957 г. 106-ма от тези млади хоратях са осъдени и изпратени в [[трудово-възпитателни общежития]] (ТВО), а през следващата 1958 г. – 72 от тях са осъдени и изпратени в ТВО. По това време съществува най-големия лагер за политически противници – [[лагерът в Белене]].

* Отвличането и убийството на [[Борис Арсов (десидентдисидент)|Борис Арсов]] през [[1974]] г.

* Убийството[[Убийство на писателя [[Георги Марков (писател)|Убийството на писателя Георги Марков]] (септември [[1978]] г.) и опитът за покушение срещу журналиста [[Владимир Костов]] (август [[1978]] г., дни преди убийството на Герги Марков).

След закриването на Държавна сигурност през 1990 година ВКР става управление на Министерството на отбраната, през 1999- – 2008 година е част от [[Служба „Сигурност - военна полиция и военно контраразузнаване“]], а след това е включено в новосъздадената [[Държавна агенция „Национална сигурност“]].