|
=== След Първата световна война ===
Отчитайки голямото влияние на БЗНС, старите буржоазни политически партии са принудени да го привлекат в своите правителства, съставени след световната война. БЗНС участва със свои представители в кабинета на [[Александър Малинов]] (1918 г.) и в [[Правителство на Теодор Теодоров 1 и 2|правителствата на Т.Теодор [[Теодоров]] (1918 – 1919 г.). След като получава най-голям брой депутатски места в парламентарните избори (авг. 1919 г.), неговият лидер Ал. Стамболийски е натоварен от монарха с мандатамандат за образуване на нов коалиционен кабинет от [[Народна партия|Народната]] и [[Прогресивнолиберална партия|Прогресивнолибералната партия]] и [[БЗНС]] (''Съставвж: [[Правителство на България (40)]]'').
През май 1920 г. е съставено и самостоятелно земеделско правителство. Заставайки начело на управлението на страната, БЗНС става притегателен център не само за бедните и малоимотни селски маси, но и за заможните и богати селяни. Поради това и след изгонването на драгиевистите, от неговите редове и отцепването на групата на Й. Пекарев, разнородният социален състав на организацията се запазва. Този факт дава своето отражение в цялостната политическа дейност на земеделското правителство (1919— 1923 г.). От една страна, то се опитва да прокара редица радикални реформи – аграрната, за [[Трудова повинност в България|трудовата повинност]] (съгласно [[Ньойския договор]] военната повинност е отменена и се търсят начини клаузата да бъде заобиколена - това е [[Прототип|прототипът]] на бъдещите [[Строителни войски]]), просветната и др., а от друга – потушава [[Транспортна стачка|Транспортната]] и общата политическа стачка 1919 – 1920 г.
От една страна, то се опитва да прокара редица радикални реформи – аграрната, за трудовата повинност (съгласно [[Ньойския договор]] е отменена военната повинност и се търсят начини клаузата да бъде заобиколена-това е прототипът на бъдещите [[Строителни войски]]), просветната и др., а от друга – потушава Транспортната и общата политическа стачка 1919 – 1920 г.
Във външната си политика полага усилия за нормализиране на отношенията с всички държави. То установява по-близки отношения и със [[СССР]].
Обстоятелството, че БЗНС не посяга на частната собственост на българската буржоазия, позволява на реакционните сили твърде скоро да се окопитят и минат в настъпление против земеделското управление. След като всички опити да се свали правителството на Ал. Стамболийски по легален път не успяват и след като надеждите да вземат властта чрез парламентарните избори пропадат окончателно, буржоазните сили начело с монарха се ориентират към подготовката и извършването на държавен преврат с помощта на войската. Те използват и обстоятелството, че от есента на 1922 г. отношенията между БЗНС и [[БКП ]] се изострят. В резултат на преврата на [[9-тиДеветоюнския юни 1923 гпреврат]]. кабинетът на Ал. Стамболийски е свален от власт, а той самият и редица други по-видни дейци на съюза са избити. Други са хвърлени в затвора. Трета част, която след потушаването на [[Юнското въстание]] (1923 г.) успява да се спаси, е принудена да емигрира зад границата. При това положение организационният живот на БЗНС е временно парализиран. От това се възползват някои десни елементи, които застават начело на „''Временното постоянно присъствие''“ и се опитват да обсебят ръководството на съюза. Техните усилия обаче срещат съпротивата на лявото течение, което в лицето на П.Д.Петков, Д. Грънчаров, Н. Петрини и др. също активизира своята дейност. То приема предложението на БКП (т. с.) за изграждането на единен фронт против сговористката власт ([[Народен сговор]]). Под влияние на това крило една немалка част от членовете и съмишлениците на БЗНС вземат активно участие в [[Септемврийското въстание]] от 1923 г.
Единодействието между земеделската левица и БКП (т. с.) не е нарушено и след погрома на въстанието. Показател за това е съвместното им участие в редица краища на страната на парламентарните избори през ноември 1923 г.
|
