|
== Биография ==
Роден е в село [[РайковциРайновци (област Велико Търново)|Райновци]], [[Велико Търново|Търновско]]. Брат е на [[Тодор Ненов (учител)|Тодор Ненов]]. Прадядо му Ненчо, родом от с. [[Тича (село)|Тича]], [[Котел|Котленско]], е бил първият учител в [[Елена]], където е живял и служил като свещеник между 1740 и 1815 г. Учи в Елена, в известната [[Даскалоливница]] при [[Иван Момчилов (просветител)|Иван Момчилов]]. Учителствува в [[Буйновци]] (1839), [[Пазарджик]] (1845-1851, 1863-1869, 1871-1874), [[Панагюрище]] (1851-1855), [[Сопот]] (1855-1861), [[Чирпан]] (1861-1863) и [[Хасково]] (1869-1871, 1874-1876). В един или друг период негови ученици са били [[Нешо Бончев]], [[Константин Величков]], [[Иван Вазов]], [[Марин Дринов]]. Участва в [[Априлското въстание]] и бива заточен в източните османски провинции. След [[Освобождението]] е административен служител. Автор е на ценна автобиография<ref>Ненов, Юрдан. Автобиография. - СбНУ, 1896; БВИ. С., 1988, с. 457, 390</ref>, както и на други оригинални съчинения и преводи: "Черноносеща Госпожа" ([[Цариград]], 1857), [[катехизис]], очерк за село [[Златарица]] (Виена, 1870), мемоари от учителстването си в Пазарджик - "За възраждането на българщината в Татар-Пазарджик" (София, 1890).<ref>Критика и библиография, "Византийский временник", том. 4, 1897, с. 738 сл.</ref> [http://bulrod.blogspot.com/2010/11/blog-post_617.html Енциклопедия на български родове].<ref>Асенов, П. Юрдан и Тодор Ненови от Елена.- Еленски сборник. 1968, с. 317-319.</ref><ref>[http://history.elena.bg/yurdan_nenov.htm Юрдан Ненов]</ref><ref>"Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893". София, 1969, с.147.</ref>
== Трудове ==
|
