Уикипедия

Виенски конгрес: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Премахнати редакции на 188.24.213.254 (б.), към версия на Ket
Редакция без резюме
Ред 1:
'''Виенският конгрес''' ([[1 октомври]] [[1814]]-[[9 юни]] [[1815]]) е международен конгрес, провел се във [[Виена]], [[Австрийска империя]] и установил европейското статукво след [[Наполеоновите войни]]. Той има за цел преначертаването на [[политика|политическата]] карта на [[Европа]] и прилагането на принципите на [[легитимизъм|легитимизма]] (признаване на правото на законните (легитимни) династии). Виенският конгрес се стремял към уравновесяване на силите, за да се избегнат бъдещи [[война|войни]] и [[революция|революции]]. Конгресът се председателства от австрийския държавник [[Клеменс фон Метерних|Клеменс Венцел фон Метерних]]. Решенията на този конгрес са взети от четирите [[велики сили]] - – [[Прусия]], [[Русия]], Австрия и [[Обединено кралство|Обединеното кралство]]. На [[Франция]] е позволено да вземе участие във вземането на решения поради силната ѝ [[дипломация]]. Повод за свикването на този конгрес е разгромът, който претърпява [[Наполеон]]ова [[Франция]] предишната пролет.
 
Преговорите не са преустановени дори след [[Стоте дни|завръщането]] на бившия император Наполеон Бонапарт от изгнаничество и поемането на властта във Франция от него през март [[1815]] г. Заключителното становище на Конгреса е подписано девет дни преди поражението на Наполеон при [[Ватерло]]. Технически погледнато, някои могат да кажат, че Виенският конгрес никога не се е състоял, тъй като Конгресът никога не е провеждал пленарно заседание. Всъщност дискусиите са се водили на неофициални заседания между Великите сили.
Ред 8:
[[Картинка:CongressVienna.jpg|мини|дясно|350px|Картина „''Виенският конгрес''“ от художника Жан-Баптист Исабей, 1819 г.]]
 
Великобритания е представена първоначално от своя външен министър, лорд Касълрей; след февруари [[1815]] г. - – от [[херцог Уелингтън]]; а през последните седмици лорд Кланкарти го замествал, тъй като Уелингтън отишъл да поеме командването на английската армия срещу Наполеон. Австрия била представена от [[принц]] Клеменс фон Метерних, външния министър, и неговия заместник, барон Васенберг. Прусия била представена от принц [[Карл Август фон Харденберг]], канцлера, и [[Вилхелм фон Хумболт]], дипломат и учен. Франция на [[Луи XVIII (Франция)|Луи XVIII]] била представена от нейния външен министър, [[Шарл Морис дьо Талейран]] (''Talleyrand-Perigord''). Въпреки, че официалната делегация на Русия била водена от външния министър граф [[Неселроде]], император [[Александър I (Русия)|Александър I]] играел ролята на своя собствен външен министър. Първоначално великите сили имали намерение Франция да не взема участие в преговорите, но Талейран успял ловко да се вмъкне във вътрешните съвещания още в първите седмици от преговорите.
 
Тъй като по-голямата част от работата се извършвала от тези пет сили (по някои въпроси участие взимали представителите на [[Испания]], [[Португалия]] и [[Швеция]], а по [[германци|немските]] въпроси - – [[Кралство Хановер|Хановер]], [[Бавария]] и [[Вюртемберг]]), голяма част от делегациите практически нямали почти никаква работа. Вследствие на това домакинът на конгреса, император [[Франц II (Свещена Римска империя)|Франц II]] организирал грандиозни забави —– празненства, балове и танцови забави. По този повод принц Де Лин казва: „''Le Congres ne marche pas; Il danse.''“ („''Конгресът не върви, той танцува''“).
 
== Полско-саксонска криза ==
Ред 18:
 
== Териториални промени ==
Освен потвърждението, че присъединените от Франция територии през [[1795]]- – [[1810]] г. вече не били нейна собственост —– решено впрочем още с Парижкия договор, другите важни последици от Конгреса са разширяването на Русия и [[Прусия]], която се сдобива с херцогство [[Вестфалия]], Северен Рейнланд (''Rhineland'') и Шведска Померания, като с тези придобивки населението ѝ нараства на около 11 млн души{{hrf|Гаврилов|2011|182}}. Близо 300-те държавици, останали от [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]], са превърнати в много по-лесно управляеми 30 държави. Това решение укрепва Германия в хлабава немска конфедерация, оглавявана от Прусия и Австрия, наречена [[Германски съюз]].
 
Представителите на Конгреса се съгласили на много други териториални промени. [[Норвегия]] била прехвърлена от [[Дания]] на [[Швеция]]. Австрия се сдобила с [[Кралство Ломбардия-Венеция]] в Северна [[Италия]], която попаднала под управлението на [[Хабсбурги]]те, ([[Велико херцогство Тоскана]], [[Херцогство Модена]] и [[Херцогство Парма]]). Папа [[Пий VII]] си възвърнал [[Папска област|Папската област]]. Кралство [[Пиемонт-Сардиния]] получило обратно своите континентални владения и поело управлението на [[Република Генуа]]. В Южна Италия на роднината на Йоаким Мурат (''Joachim Murat''), му било разрешено да задържи [[Кралство Неапол]], но след като той оказал помощ на [[Наполеон]] по време на неговите Сто дни, той е детрониран, и [[Фердинанд IV (Неапол)]] от династията на [[Бурбони]]те отново се качва на престола. Било създадено голямо [[Обединено кралство Нидерландия]] за [[принц]] Орански, включително [[Обединени провинции|Обединените провинции]] и бившите територии, владени от австрийците, в Южна Нидерландия. На Виенският конгрес е създадено и [[Белгия|Кралство Белгия]] като самостоятелна държава в Австрийска Нидерландия. Имало и други, по-маловажни териториални решения, включително големи териториални придобивки за немските кралства Хановер и Бавария, както и признаването на [[Португалия|португалските]] претенции към областта Оливенца (''Olivenza'').
 
== Свещен съюз ==
[[Свещен съюз|Свещеният съюз]] не бил пряко част от Конгреса, но се свързва с него. Според него европейските суверени трябвало да се придържат към християнските принципи. Въпреки че той бил осмян от много от държавниците на Конгреса (Касълрей го нарича „''късче възвишен мистицизъм и абсурд''“, а Метерних - – „''гръмогласно нищо''“), всичките европейски суверени се съгласили с него с изключение на [[Папа]]та, който не желаел да подпише споразумение с толкова много еретици. [[Султан]]ът, който не се интересувал от християнските принципи, и [[регент|принца-регент]] на Обединеното кралство, който не могъл да се съгласи с договор, който не включвал намесата на правителството (все пак той се подписва в ролята си на регент на Хановер) също не подкрепили съюза. По-късно Свещения съюз започнал да се свързва с реакционните движения в Европа и най-вече с политиката на Метерних.
 
== Оценка ==
Виенският конгрес бил често критикуван от историците на [[19 век]] (както и някои по-съвременни) за това, че пренебрегнал националните и либерални стимули, както и че създал „горещи“ точки на континента. Всъщност критиката вече била изказана от опозицията на вигите в Англия, веднага след като Конгресът приключил. Виенският конгрес бил съществена част от т.нар. Консервативен ред (''The Conservative Order''), при който мирът и стабилността били разменени със свободата и гражданските права, свързани с [[Френска революция|Френската революция]]. През [[20 век]] обаче много историци смятат, че Конгресът е свършил добра работа, и е предотвратил глобална война за близо сто години ([[1818]] – [[1917]]). Между тях е и [[Хенри Кисинджър]], чиято дисертация е върху Виенския конгрес.
 
== Източници ==
Ред 32:
 
== Литература ==
* {{cite book |title= История на новото време |last= Борислав|first=Гаврилов |authorlink= |coauthors= |year= 2011|publisher= Университетско издателство „Св. Климент Охридски“|location=София |isbn=978-95407-3081-3 |pages=343 |url= |accessdate=}}
 
[[Категория:Геополитически форуми]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Виенски_конгрес“.