Уикипедия

Дипломация: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Ред 3:
 
[[Дипломатика]]та е историческа дисциплина, изучаваща стари документи, и в този смисъл е от значение за дипломацията.
[[Картинка:UN building, Genevra.jpg|thumb|320px|Сградата на [[Организация на обединените нации|ООН]] в [[Женева]] - – най-голямата международна организация и център на съвременната дипломация]]
 
== Определения ==
 
За термина дипломация съществуват различни определения. Според Жан Сере и Джон Ууд, дипломацията е ''„[[изкуство]]то да се разрешават международни разногласия с мирни средства“''. Според Г. Никълсън това е ''„осъществяване на международните отношения посредством преговори“''.
 
Line 17 ⟶ 16:
Дипломацията има изключително дълга история. Зачатъци на дипломация можем да се видят още в родовообщинния строй. Още тогава са налице форми на преговори. За същинско формиране на дипломацията като обществена институция обаче може да се говори само след появата на [[държава|държавите]].
 
Някои от най-ранните записи са дипломатическите писма, писани между фараоните на осемнадесетата династия на [[Египет]] и владетелите на Ханаан по време на 14 век пр.н.е. След [[Битка при Кадеш|битката при Кадеш]] през 1274 г. пр.н.е. по време на деветнадесетата династия, фараонът на Египет и владетелят на хетската империя постигат едно от първите известни мирни споразумения, от което оцеляват фрагменти от каменна плоча.
 
Дипломатически дейности могат да се открият в периода на съществуване на [[Древна Гърция|древногръцките]] градове-държави ([[полис]]и). Там могат да се срещнат и посолства и преговори и дори международни конференции. През този период се сключват както отбранителни, така и настъпателни съюзи, често скрепявани с [[договор]]и.
Line 29 ⟶ 28:
В [[античност|античните]] времена, и в Изтока, и в Гърция и в Рим, са използвани дипломатически средства като сключване на междудържавни договори, сключване на съюзи, обмен на дипломатически преписки. Най-богатата такава преписка, достигнала до наши дни е т.н. ''ел-амаринска'' преписка, взела името на ''Амарна'' – местността в Среден [[Египет]], където е открита. Водена е на глинени плочки (тогава още не била известна технологията на производство на [[хартия]]) и представлява кореспонденцията между [[фараон]]а и владетелите на други държави.
 
Институцията ''посланик'' също възниква в дълбоката древност. В периода на съществуването на древногръцките градове-държави, конфликтите често се решават още преди да избухнат, с помощта на “посланици”„посланици“ – старейшини или вестоносци. Посланиците са избирани сред най-уважаваните граждани. Те съставят свое “посолство”„посолство“, членовете на което са равноправни. По-късно възниква обичая да бъде избиран ръководител – глава на мисията. На посланика са връчвани две свързани, намазани с [[восък]] дъсчици, наричани “диплома”„диплома“, в която е изписвана задачата на посланика и която е първообраз на сегашните акредитиращи писма. От тази гръцка дума “диплома”„диплома“ произхожда днешната дума “дипломация”„дипломация“.
 
Тогавашните посланици обикновено имат конкретна, временна задача. Постоянен статут тази институция получава по-късно. Интересното е, че и тогава личността на посланика е считана за неприкосновена и това правило е съблюдавано навсякъде. В Рим, например, се приемат посланици дори от враждебни държави, макар и отношението към тях да е по-различно, отколкото към представителите на приятелски държави. Личността на посланиците обаче се счита за свещена. По отношение на методите, ползвани в дипломацията, то от древността до днес основен си остават ''преговорите'' – двустранни и многостранни.
Line 35 ⟶ 34:
Древна Индия, с нейните царства и династии, има дълга традиция в дипломацията. Древноиндийският политически и икономически трактат „Артхашастра“ се приписва на [[Чанакя]], който е главният съветник на Чандрагупта Мауря, основател на династията Мауря, управлявала през 3 век пр.н.е. „Артхашастра“ е изцяло произведение на изкуството на царството. В него се използва теорията на дипломацията, както при ситуация на взаимно оспорване на царства, така и за създаване на съюзи от царя. През този период, изпратените посланици в двора на друго царство пребивават продължително време, а „Артхашастра“ съдържа съвети за поведението на депутатите, включително и предложения като това, че „трябва да спи сам“.
 
Един от най-ранните специалисти в международните отношения е [[Сун Дзъ]] (496 г. пр.н.е.), автор на книгата „Изкуството на войната“. Той живее по време, когато съперничещите си държави започват да обръщат все по-малко внимание на традиционното уважение към монарсите от династията [[Джоу]] (1050- – 256 г. пр.н.е.). Въпреки това, за всяка воюваща държава е необходимо използването на дипломация за създаването на съюзници и подписване на мирни договори.
 
От [[Битка при Баиден|битката при Баиден]] (200 г. пр.н.е.) до [[Битка при двореца Маи|битката при двореца Маи]], династията [[Хан]] е принудена да подкрепя съюза с могъщите номади [[хунну]] от севера, водени от [[Маодун]], чрез сключване на бракове и заплащане на огромни суми като данък (в коприна, платаве, зърнени храни и други хранителни продукти). През 162 г. пр.н.е. между тях е сключено споразумение, което гласи, че всичко, което е на север от [[Великата стена]], принадлежи на номадските племена, докато земите южно от стената принадлежат на народа хан. Договорът е подновяван не по-малко от девет пъти, но не ограничава през годините някои водачи на хунну да проникват отвъд границите на Хан.
Line 44 ⟶ 43:
Едно от първите изключения е връзката между [[папа]]та и византийския император. Пратениците на папата, наречени „апокрисиари“ (дипломатически представители по време на Античността и Ранното Средновековие), са с постоянно местожителство в [[Константинопол]]. Въпреки това, след 8 век, конфликтите между папата и императора довеждат до нарушаване на изключително близките връзки.
 
Дейвид Якоби отбелязва, че в рамките на дипломатическите отношения е прието „византийските императори и мюсюлманските владетели, особено Абсиди и Фатимиди, както и мюсюлманските владетели помежду си, да обменят ценни подаръци, с които се опитват да впечатлят или превишават по щедрост другия владетел.“. В контекста на търговията на коприна в културния обмен между Византия, исляма и Латинският запад: търговци, придружени от емисари, често пътуват с търговски кораби. По-късно, английският авантюрист и търговец Антъни Шерли убеждава персийския владетел да изпрати първото персийско посолство в Европа (1599- – 1602).
 
Произхода на раната модерна дипломация често се търси в страните от Северна Италия от Ранния Ренесанс, със създаването на първите посолства през 13 век. Милано играе водеща роля, особено Франческо Сфорца, който установява постоянни посолства в други градове-държави в Северна Италия. Тоскана и Венеция също са центрове, в които дипломацията процъфтява от 14 век. Много от съвременните дипломатически практики започват точно на Апенинския полуостров, каквато например е предоставянето на акредитиви на посланиците до владетеля.
Line 77 ⟶ 76:
* предварителни преговори – между представители на заинтересованите държави или с участието на посредници, по време на които се договаря включително нивото на дипломатическите отношения;
* след постигане на съгласие става обмен на нотаноти между [[държавен глава|държавните глави]], [[правителство|правителствата]] и [[министерство на външните работи|министерствата на външните работи]] на двете страни;
* страните акредитират свой официален представител, който да оглави съответната мисия - – [[посланик]], [[консул (дипломация)|консул]] и др.
 
== Основни понятия ==
Събирателния термин за дипломатите на една държава в друга е ''[[дипломатическо представителство]]'', най-високият ранг в тази група е [[посланик]], съответно за представител на [[Ватикана]] -  – апостолически [[нунций]]. Дипломатическа мисия, водена от посланик, се нарича [[посолство]]. Посланиците са официалните представители и говорители на изпратилата ги държава или организация (например, [[Организация на обединените нации|ООН]]) пред приемащата страна. Всички дипломати, от различни страни, намиращи се в дадена държава, се наричат ''[[дипломатически корпус]]'' (corps diplomatique), поради което отличителният знак на моторните превозни средства на дипломатите в цял свят е "CD"„CD“.
 
=== Дипломатически имунитет ===
Line 90 ⟶ 89:
 
=== Дипломатическо признаване ===
Дипломатическо признаване е важен фактор при определянето дали една нация е независима държава. Да бъде призната една държава често е трудно, дори и за държави, които са напълно суверенни. Днес съществуват множество независими държави без широкоразпространено дипломатическо признание, например Република Китай (Тайван). От седемдесетте години на миналия век, повечето страни спират признаването на отделен Тайван като Република Китай, след настояване от страна на Народна Република Китай. Днес Съединените щати и други държави поддържат де факто неформални отношения чрез посолства, изпратени в страната и именумани например като Американски институт в Тайван. Същото е и с външните „де факто“ посолства на Тайван, които са известни като Служба за икономическо и културно представителство на Тайпе.
 
Палестинската автономия има свои дипломати, но палестинските представители в повечето западни държави нямат дипломатически имунитет и мисиите им са известни като Генерални делегации.
Line 113 ⟶ 112:
Най-простата и най-старата форма на дипломацията е ''билатералната'' (двустранна) – тоест дипломация между две страни. Съществуват и тристранна и многостранна дипломация, когато множество държави преговарят, опитвайки се да постигнат единен, удовлетворяващ ги резултат. В противовес на тези форми е ''унилатеризмът'', при който една държава се съобразява само със собствените си интереси, без да държи сметка за мнението на останалите нации.
 
== Дипломатически контакт ==
Дипломатически контакт се осъществява между различни нации посредством контакта например на едно посолство с правителството или в рамките на дипломатически форум. Значими форуми на дипломацията са [[Организация на обединените нации|ООН]], [[Европейски съюз|Европейския съюз]] (ЕС) и др.
 
Line 123 ⟶ 122:
 
=== Арбитраж и посредничество ===
Понякога нациите, когато имат нужда от разрешаване на специфичен проблем, разчитат на международен арбитраж. В по-голямата част от историята не е имало служители или официални процедури за такива проблеми. Понякога това става под формата на официален арбитраж и посредничество. В такъв случай се призовава комисия, която да изслуша всички страни и да се постигне присъда въз основа на международното право. В съвременната епоха, голяма част от тази работа често е провеждана от [[Международен съд|Международния съд]] в [[Хага]], или други официални комисии, агенции и трибунали, които работят за [[ООН]]. Пример за това е договора [[Хей-Хърбърт]], осъществено международно посредничество, след като [[САЩ]] и [[Великобритания]] повеждат спор във връзка с американско-канадската граница.
 
=== Конференции ===
Line 129 ⟶ 128:
 
Някои примери за такива конференции са:
* Конгреса от Виена (1815 г.) - – след като [[Наполеон]] е победен, съществуват редица дипломатически въпроси, които тепърва трябва да се решат. Между тях са картата на Европа, политическите и националистическите претенции за различни етнически групи и националности, които искат да имат определена политическа автономия, и решаване на различни искания от европейските сили.
* Берлинският конгрес (13 юни-13 юли 1878 г.)
 
Line 148 ⟶ 147:
 
== Културна дипломация ==
Културната е част от дипломатическите отношения. Тя има за цел нови начини за правенена дипломация чрез включване на нови неправителствени и непрофесионални личности при процеса. В рамките на глобализацията, културата играе важна роля в определянето на идентичността и в отношенията между хората. Джоузеф Най подчертава важността на непрякото влияние върху другата страна, освен пресилените мерки. Когато се провали класическата дипломация, подобна дипломация може да помогне да се заличат разликите между различните култури. Културната дипломация е предмет на академични изследвания в Съединените щати и Европа.
 
=== Дипломация на малките държави ===
Line 156 ⟶ 155:
* [[Кардинал Ришельо]]: „Целта оправдава средствата“ [[1648]] г.
* [[Талейран]]: смятан за най-големия дипломат на всички времена и постигнал най-големия си успех на [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]] през [[1815]] г.
* [[Метерних]]: създател на “Свещения„Свещения съюз”съюз“ между [[Австрия]], [[Германия]] и [[Русия]] през [[1815]].
* [[Бисмарк]]: известен с политиката си срещу Австрия ([[1866]] и политиката на обединение на Германия).
* [[Хенри Кисинджър]]: известен с края на войната срещу [[Виетнам]] през [[1973]] г.
 
== Библиография ==
* Йордан Кожухаров, ''[http://books.google.bg/books?id=e3T01ktWEGIC&pg=PA398&dq=%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8Fистория+%D0%BD%D0%B0на+%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8Fбългария&hl=bg&ei=0Hp0TefJBcXrsgbX0pmEDg&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=8&ved=0CEsQ6AEwBw#v=onepage&q&f=false Дипломация и протокол]'', изд. Труд, 1999
 
== Вижте също ==
Line 178 ⟶ 177:
* Hill, Henry Bertram. ''The Political Testament of Cardinal Richeleiu: The Significant Chapters and Supporting Selections'' (1964)
* Kennan, George F. ''American Diplomacy (Walgreen Foundation Lectures)'' (1985)
* Kissinger, Henry. ''A World Restored: Metternich, Castlereagh, and the Problem of Peace: 1812- – 1822'' (1999)
* Дипломатический словарь в трех томах. 4-е изд., переработанное и дополненное — – М., 1984.
* Словарь международного права. — – М.: Международные отношения,1986.
* [http://www.diphis.ru «История дипломатии XV в. до н. э. — – 1940 г. н.э» под редакцией В.П. Потемкина]
* Борунков А. Ф. Дипломатический протокол в России. 2-е изд., доп. — – М.: Международные отношения, 2001.
* Ковалев Ан. Азбука дипломатии. 5-е изд., переработанное и дополненное — – М., 1988.
* Попов В. И. Современная дипломатия: Теория и практика: Курс лекций. Ч. 1: Дипломатия — – наука и искусство / ДА МИД РФ. — – М.: «Научная„Научная книга»книга“, 2003.
* Шмидт С. О., Князьков С. Е. Документы делопроизводства правительственных учреждений России ХVI–ХVII вв. — – М.: МГИАИ, 1985
* Бабенко В. Н. Язык и стиль дипломатических документов: Учебное пособие. — – М., 1999.
* Иссерлин Е. М. Лексика и фразеология современных дипломатических документов. — – М., 1966.
* Общая и прикладная политология: Учебное пособие, Под общей редакцией В.И. Жукова, Б.И. Краснова, М.: МГСУ; Изд-во “Союз”„Союз“, 1997. – 992 с.
* Игор Янев, Дипломация, Институт за политически изследвания, Белград, 2013, ISBN 978-86-7419-261-0
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Дипломация“.