Филики Етерия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м „ ѝ “ вместо „ й “
м форматиране: 5x тире, 4x кавички, 2x нов ред, 4 интервала, URL, тире-числа (ползвайки Advisor)
Ред 1:
'''„Филики етерия“''' ({{lang-el|Φιλική Εταιρεία}}, което означава „Дружество на приятелите“) е тайна [[Гърция|гръцка]] организация от началото на [[19 век]], чиято цел е да освободи Гърция от [[Османска империя|османска]] власт и да създаде независима гръцка държава. Един от водачите на организацията е [[Александър Ипсиланти]].
 
В редиците на „Филики етерия“ влизат предимно млади [[гърци]], живеещи в [[Русия]]. Етеристите получават политическа и материална подкрепа от руския цар [[Александър I (Русия)|Александър I]], който цели разширяването на [[Русия|руското]] влияние на [[Балкански полуостров|Балканите]].
 
== Началото ==
{{основна|Гръцки проект}}
В духа на патриотизма, свързан с идеите за национална независимост, както и под влиянието на тайните общества в Европа, трима гърци се срещат в [[Одеса]] на [[14 септември]] [[1814]] и определят устава на нова строго тайна организация, която трябва да подготви гърците за [[въстание]]. Тези мъже са: 42-годишният грък [[Николаос Скуфас]] от [[Арта (ном)|Арта]], 42-годишният грък [[Емануил Ксантос]] от [[Патмос]] и 26-годишният българин [[Атанасиос Цакалов|Атанас Цакалов]] от [[Янина]], [[Епир]].<ref>[https://www.scribd.com/doc/122965688/%D0%94%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0Данова-%D0%9DН-%D0%A5%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BA%D1%83%D0%B4%D0%B8%D1%81Христакудис-%D0%90А-%D0%98%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8FИстория-%D0%BD%D0%B0на-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0нова-%D0%93%D1%8A%D1%80%D1%86%D0%B8%D1%8FГърция-doc Н. Данова, Христакудис, История на нова Гърция, С 2008, стр. 105]</ref> Още преди това Скуфас се е познавал с [[Константинос Радос]], който бил член на организацията на [[карбонари]]те. Ксантос пък бил член на [[масонство|масонската]] ложа в [[Левкада]], а Цакалов – един от основателите на бившето движение „Гръкоезичен хотел“, което няма големи успехи.
 
„Филики етерия“ се разраства бързо. В началния период – средата на [[1820-те|20-те години]] на 19 век – в него членуват около 20 човека. През [[1817]] в дружеството влизат най-вече гърци от Русия, [[Молдова]] и [[Влашко]], а общият брой на членовете не надхвърлят 30. През [[1818]] започват масови посвещавания в дружеството. През [[1820]] етеристите имат свои членове в почти всички райони на Гърция и в повечето гръцки общности в чужбина. Около 1000 човека вече членуват във „Филики етерия“ през първите месеци на [[1821]]. Място в организацията намират търговци, духовници, [[фанариоти]] и [[войвода|войводи]].
 
== Организация ==
 
Начинът, по който е организирана „Филики етерия“, имитира пирамидата при карбонарите и масоните. Водачите са наричани „Невидимата власт“. Те били забулени в мистерия и мнозина си мислели, че много от важните фигури като цар Александър I например са членове на организацията. В действителност в началото „Невидимата власт“ се състои от 3-мата си основатели. Нови пет водачи идват от 1815 до 1818, а след смъртта на Скуфас идват още трима. През [[1818]] „Невидимата власт“ става известна като „Властта на 12-те апостола“. Всеки апостол отговарял за един голям район.
 
Цялата структура била пирамидална, като на върха стояла „Невидимата власт“. Никой не знаел нищо за нея и никой нямал право да пита за нея. Заповедите и&#768; се изпълнявали безприкословно, като членовете на организацията нямали право да взимат собствени решения. Дружеството било наричано „храм“ и имало четири нива на посветеност: "побратими"„побратими“, "препоръчани"„препоръчани“, "йереи"„йереи“ и "пастири"„пастири“. Йереите се занимавали с посвещаване в първите две нива. Те първо проверявали доколко патриотично настроен е бъдещият новобранец и го подлагали на изпитание. Най-накрая новият член трябвало да положи [[клетва]].
 
== Пътят към въстанието ==
 
През [[1818]] седалището на „Филики етерия“ се измества от Одеса в [[Цариград]], а смъртта на Скуфас е тежка загуба за организацията. Останалите основатели се опитали да намерят видна личност, която да поеме водачеството, която да донесе престиж и свеж въздух в дружеството. В началото на 1818 те се срещат с [[Йоанис Каподистриас]], който не само отказва, но и по-късно пише, че „Филики етерия“ е виновна за безпорядъка в Гърция. Най-накрая, след много проведени разговори, [[Александър Ипсилантис|Александър Ипсиланти]] поема водачеството на етеристите през април [[1820]].
 
Line 22 ⟶ 20:
По-долу са изброени някои от дейците на Гръцкото възраждане (просвещение): учители, преводачи, автори на учебници и на трудове по философия и история. Със своето дело допринасят твърде много за преустройството на образователната система на Балканите и за разпространението на идеите на Европейското [[Просвещение]]:
 
* Просветители в [[Смирна]] - – Григориос Сарафис (Григорий Сарафа), Естатиос Петру (Евстатий), Вениамен Лесбоски (Вениамин), [[Теофилос Каирис]] (Каири) (учител на [[Константин Фотинов]] )
* Просветители на о-в [[Хиос]] - – [[Константинос Икономос]] (Константин Иконому), [[Константинос Кумас]] (Кума), Стефанос Икономос (Стефан Иконому)
* [[Неофитос Вамвас]], [[Константинос Вардалахос]]
 
Сред участниците във Филики етерия има и много българи от [[Молдова]] и [[Украйна]]. Някои офицери от разпуснатата [[Българска земска войска]] се включват в организирането на въстанически отряди, а търговци, като [[Васил Априлов]] и [[Николай Ст. Палаузов|Николай Палаузов]], правят значителни дарения за организацията, а други българи като [[Сава Бимбаши]] и [[Индже Войвода]] са най-значимите ѝ военни командири.<ref name="дойнов">{{cite book | last = Дойнов | first = Стефан | authorlink = Стефан Дойнов | year = 2005 | title = Българите в Украйна и Молдова през Възраждането (1751- – 1878) | publisher = Академично издателство „Марин Дринов“ | location = София | pages = 225 | isbn = 954-322-019-0}}</ref>
 
== Бележки ==