Златозар Боев: Разлика между версии

1. Палео-орнитология (1) Създава и развива едно напълно непознато научно направление в България – палео-орнитологията, като я издига до равнището на най-развитите в тази област държави в Европа и света. В резултат на изследванията му във 120 находища за 28 години от почти напълно непроучена страна по отношение на изкопаемите си птици, България се превърща в една от най-проучените държави относно своята фосилна и субфосилна орнитофауна. (2) Днес над 1 % от изкопаемите птици в света са описани от него. В България той открива забележително видово разнообразие - над 410 таксона – 318 вида, 120 от които са изчезнали (изкопаеми) – една уникална късно-третична и удивително богата кватернерна авифауна. Той открива и описва 37 таксона - 4 рода, 32 вида и 1 подвид фосилни птици, нови за световната наука (3 вида са описани от Гърция). Родовете са: ''Chauvireria'' - яребица <ref> Boev, Z. 1997. ''Chauvireria balcanica'' gen. n., sp. n. (Phasianidae - Galliformes) from the Middle Villafranchian of Western Bulgaria. - Geologica Balcanica, 27 (3-4): 69-78.</ref>, ''Balcanas'' - патица <ref> Boev, Z. 1998. Fossil birds of Dorkovo - an Early Pliocene site in the Rhodope Mts. (Southern Bulgaria). - Geologica Balcanica, 28 (1-2): 53-60.</ref>, ''Euroceros'' - земна птица носорог <ref>Boev, Z., D. Kovachev 2007. ''Euroceros bulgaricus'' gen. nov., sp. nov. from Hadzhidimovo (SW Bulgaria) (Late Miocene) – the first European record of Hornbills (Aves: Coraciiformes). – Geobios, 40: 39-49.</ref> и ''Eremarida'' - чучулига <ref>Boev, Z. 2012. Neogene Larks (Aves: Alaudidae (Vigors, 1825)) from Bulgaria - Acta zoologica bulgarica, 64 (3), 2012: 295-318.</ref>. (3) За първи път в страната установява 6 фосилни вида птици от неогена, описани от други автори от други части на света: каратеодоров [[щраус]], бравардов [[паун]], бараненски [[бързолет]] и др. и 1 вид от плейстоцена - праяребица. Установява за първи път у нас и 5 вида и 2 подвида рецентни птици, изчезнали през холоцена от фауната на България: полярна (снежна) яребица, снежен бухал (бяла сова), (?)[[брадата улулица]], [[тетрев]], [[червеноклюна гарга]], както и понтийска [[лиска]] и номинантен [[колхидски фазан]], (4) Данните за България значително разширяват представите за миналото на европейската орнитофауна през неоген-кватернера, далеч надхвърляйки националните граници. Такова е откриването на първите в Европа находки на [[птици носорози]] (разред Bucerotiformes), днес обитаващи – тропиците на Стария Свят. За първи път в света съобщава фосилни находки и от 5 рецентни рода птици - орли-змияри, кюкавци, кралчета, [[кръсточовки]] и черешарки. За [[терциер]]ната авифауна на Европа съобщава и най-древните находки на 13 рецентни рода. В повечето случаи те са първите сведения за фосилната летопис на тези родове птици в света. Открива и съобщава и най-древните в света находки на други 8 рода птици. (5) За първи път за фосилната и за рецентната фауна на България съобщава и 4 рода птици – ''Geronticus'', ''Pavo'', ''Struthio'' и ''Nyctea'' (сега включен в рода ''Bubo'') първите 3 от които са изчезнали през последните ~ 2 млн. г. от пределите на България, Балканския полуостров и Европа, както и 291 вида птици, неизвестни досега за фосилната и субфосилната фауна на страната. Разкритата неоген-кватернерна авифауна се отнася към 20 разреда и 47 семейства. Получените първи данни за историята (географското и хроностратиграфското разпространение) на рецентните видове птици обхващат над 50 % от състава на съвременната авифауна на България. Описването на първата в света изкопаема гъска казарка - тесалската казарка (''Branta thessaliensis'') от [[Гърция]] доказва, че родовата диференциация е с древен произход ([[миоцен]]). От Гърция описва още 1 нов за науката вид - еладската дропла (''Otis hellenica'')(последствие отнесена към семейството на двупръстите жеравови птици ергилорниси(Ergilornithidae)). (7) Прави и важни теоретични приноси в орнитологията: Потвърждава хипотезата за [[плиоцен]]ския произход на тетревовите птици Tetraonidae в Югоизточна Европа, доказва нейната състоятелност и я доразвива. Доказва, че са възникнали в Европа (на [[Балканския полуостров]]), а не в Неарктика. За първи път в света установява асоциацията ''Pavo – Lagopus'' и доказва съвместното съществуване на древни пауни и „полярни“ яребици преди 5 млн. г. Формулира хипотезата, че по произход тундровите/снежни яребици са степни (по-точно - саванни) птици, които се приспособили към студения климат след началото на плейстоцена. Доказва и автохтонния произход на колхидския фазан в България и отхвърля неоорнитологичната хипотеза за антропогенното му разселване на Балканите от Колхида в елинистичната епоха. (8) Установява основни тенденции в еволюцията на авифауните през неогена и кватернера в съответствие с известните сведения за други части от континента и света. Доказва, че в края на терциера на Балканите са съществували т. нар. смесени авифауни, съдържащи представители на различни зоогеографски области, които никъде в съвременната фауна не обитават заедно. Съвместното съществуване на родовете ''Lagopus'' и ''Pavo'', ''Lagopus'' и ''Circaetus'', ''Gyps'' и ''Regulus'' доказва, че в Югоизточна Европа през плиоцена фауната на птиците е била от т. нар. "смесен" тип. Тя е включвала представители, силно отличаващи се по своите екологични изисквания. Установява континуитета на ареалите на редица палеовидове, неизвестни досега на Балканите и в Източна Европа, на рода ''Geronticus'', както и динамиката на ареалите на някои неовидове. За повечето от тях значително разширява данните за хроностратиграфското им разпространение. Доказва, че през [[плейстоцен]]а (вюрм) и в авифауната на България е бил представен почти целия борео-монтанен ("плейстоценски" /"ледников"/) авифаунистичен комплекс, състоящ се от най-малко 20 вида и характерен за находища от среден-късен плейстоцен от умерения пояс в Европа. Установява, че над 1/10 от семействата птици от съвременната фауна на България през периода "плиоцен - холоцен" са съкратили значително видовото си многообразие. (9) Два вида едри сови за първи път в света са изследвани в сравнителен аспект за фрагментацията на костите на птиците-жертви сред хранителните остатъци. Това пионерно тафономично изследване предоставя данни за етологията на убиване на жертвите и позволява да се определи тафономичния агент на фосилните ансамбли на находищата от останки от храненето на тези сови. (10) Въз основа на неговите проучвания още в 1990-те години 4 български находища на фосилна авифауна ( край [[Вършец]], [[Сливница]], [[Дорково]] и [[Муселиево]]) бяха включени в списъка на най-значимите палеоорнитологични находища в Европа, а първите 2 се наредиха сред най-важните находища на плио-плейстоценска афифауна в цяла [[Палеарктика]]. С това България действително зае своето предно място сред страните с най-богата и значима палеоорнитологична информация за континента и в света.

 

 

3. Морфология на птиците (1) Съставя пълен „Остеологичен атлас“ и определител на всички елементи на скелета на представителите на семейство чаплови (Ardeidae) от европейската авифауна, включващ 544 единици. Съставя и определител на основните костни елементи на всички европейски видове в семейството и изследва костно-морфологичните аномалии на неговите представители. Той пръв проучва разпространението на костните аномалии в пределите на едно семейство птици и доказва, че в 54 % от случаите причините са от травматичен произход. Установява за първи път, че женските индивиди са 4-5 пъти по-уязвими по отношение на скелета си, което обяснява с яйцеснасящите им функции и декалцификацията на костите им. (2) В сравнителен аспект изследва екстериорната и скелетната морфология на всички видове в семейството и установява адаптационните механизми в направленията на еволюцията на подсемействата и трибусите в него. За първи път в света за тази група птици той проучва адаптациите им във връзка с придвижването им по субстрата и добиването на храната и установява съответствие на анатомичното устройство с типа на местообитанията и степента на приспособеност по отношение на ихтиофагията. (3) Получените остеометрични и соматометрични данни въз основа на обширен признаков комплекс от 109 телесни и костни белези за европейските чапли значително допълват характеристиките на морфологичните им адаптации, половия диморфизъм и индивидуалната им модификационна [[изменчивост]] и са ползвани в основни национални и световни справочници за тези птици. Установява, че най-консервативните костни признаци са посторбиталната ширина на черепа и височината на гръдната кост. За разделянето на екологичните ниши важна роля имат индексите на ширината на черепа и на ширината на премаксиларната кост. Установява, че увеличаването на относителното тегло на скелета във връзка с прогресивното удължаване на дългите кости на долните крайници има адаптивен характер. Намира директна връзка между типа на местообитанието и пропорциите на таза, дългите кости и скелета на стъпалото. Морфологията на клюна, главата и шията е в съответствие с тясната хранителна специализация и ловните стратегии на отделните видове. Установява, че ръждивата чапла е най-високо специализираният вид от европейската фауна на семейството.