Животни: Разлика между версии

'''ЖивотнотоЖивотните''' е(Animalia) организираноса живоорганизирани живи [[съществосъщества]], притежаващопритежаващи сетивност и способност за волеви движения и [[размножаване]]. [[Карл Линей|Таксономично]] всички животни принадлежат на [[Класификация на организмите|царство Анималия]]. Всички животни [[Дишане|дишат]].

Има [[Едноклетъчен организъм|едноклетъчни организми]], които притежават характерните признаци на животните. Всички животни са изградени от [[еукариот]]ни [[клетка|клетки]] (клетки, в които генетичният материал е организиран във вътреклетъчни мембранно-ограничени структури, наречени [[Ядро (клетка)|ядра]]). В процеса на [[еволюция]] клетките се диференцират, образувайки различни [[тъкани]] ([[епителна тъкан|епителна]], [[съединителна тъкан|съединителна]], [[мускул]]на, [[нервна тъкан|нервна]]), а те от своя страна формират съответно [[органи]] и системи. Образувание на [[Извънклетъчен матрикс|извънклетъчния матрикс]], посредством калцифицирането му, са спикулите, [[Черупка|черупките]] и [[Кост|коститекост]]ите. Животинският свят се обозначава също като „[[фауна]]“. Най-много представители има животинският клас [[насекоми]].

Хищничеството е биологично взаимоотношение, между ''[[хищник]]'' (ловуващ хетеротроф), който се храни със своята ''жертва'' (организмът, който е атакуван).<ref name="Ecology">Begon, M., Townsend, C., Harper, J. (1996). ''[[Ecology: Individuals, populations and communities]]'' (Third edition). Blackwell Science, London. ISBN 0-86542-845-X, ISBN 0-632-03801-2, ISBN 0-632-04393-8.</ref> Хищниците може да убият своята жертва преди да започнат да се хранят с нея, но това не винаги е задължително. Като резултат от хищничеството, обаче, жертвата винаги загива.<ref>[http://www.britannica.com/search?query=predation ''Encyclopedia Britannica'': „predation“]</ref> Друга голяма група на консуматорите е тази на сапрофагите, организми, които се хранят с отпадна (мъртва) органична материя.<ref>{{cite book |title=Geomorphology and environmental impact assessment |year=2001 |publisher=Taylor & Francis |isbn=9789058093448 |author=Marchetti, Mauro |coauthors=Victoria Rivas |page=84}}</ref> Трудно е да се постави ясна граница между различните типове на хранене, тъй като те често преливат един в друг. Така например, паразитите обитаващи определен [[гостоприемник]] снасят [[Яйца|яйцата]] си в него, а излюпените [[ларви]] се хранят с тъканите му, което води до смъртта му. Колкото еволюционно по-стари са взаимоотношенията паразит-гостоприемник, толкова те са по-пластични и рядко водят до смъртта на гостоприемника, вследствие на развитите адаптационни механизми.<ref>{{cite book|title=Ecology of marine fishes: California and adjacent waters|year=2006|publisher=University of California Press|isbn=9780520246539|author=Allen, Larry Glen|coauthors=Daniel J. Pondella, Michael H. Horn|page=428}}</ref>

Почти всички животни използват индиректно [[Енергия|енергиятаенергия]]та на [[Слънчева светлина|слънчевата светлина]]. [[растение|РастениятаРастения]]та използват тази енергия за [[Синтез|синтезасинтез]]а на прости [[въглехидрат|захари]] в процес наречен [[фотосинтеза]]. Когато животните консумират тези растения (или други животни консумирали растения), захарите произведени от растенията се усвояват и използват от животните.<ref>{{cite book|title=Understanding Science: Upper Primary |last=Clutterbuck |first=Peter |page=9 |year=2000 |publisher=Blake Education |isbn=9781865091709}}</ref> Те се използват или директно за растежа на животните или се разграждат с цел извличане на съхранената в тях [[слънчева енергия]], необходима на животните за осъществяването на жизнената им дейност.<ref>{{cite book |last=Gupta |first=P.K. |title=Genetics Classical To Modern |publisher=Rastogi Publications |isbn=9788171338962 |page=26}}</ref> Процесът е известен като [[гликолиза]].<ref>{{cite book |last1=Garrett |first1=Reginald |last2=Grisham |first2=Charles M. |title=Biochemistry |year=2010 |publisher=Cengage Learning |isbn=9780495109358 |page=535}}</ref>

Животни живеещи в близост до термални извори или богати на [[метан]] или [[сероводород]] места по [[океан]]ското дъно не са зависими от енергията на слънцето.<ref>{{cite journal |year=1996 |journal=New scientist|publisher=IPC Magazines|volume=152|issue=2050&ndash; – 2055 |page=105}}</ref> В тези [[Хабитат|хабитати]] [[Хемосинтеза|хемосинтезиращи]] археи и бактерии лежат в основата на хранителната пирамида.<ref>{{cite book |last=Castro |first=Peter |coauthors=Michael E. Huber |title=Marine Biology |publisher=McGraw-Hill |year=2007 |edition=7 |page=376 |isbn=9780077221249}}</ref>

Животните произхождат най-вероятно от [[камшичести]] еукариоти.<ref>{{cite book |last=Campbell |first=Niel A. |title=Biology |year=1990 |publisher=Benjamin/Cummings Pub. Co. |isbn=9780805318005 |edition=2 |page=560}}</ref> Техните най-близки съвременни роднини са хоанофлагелатите, които имат сходна [[Морфология (биология)|морфология]] с хоаноцитите и някои водни гъби.<ref>{{cite book |title=Emerging model organisms: a laboratory manual, Volume 1 |year=2008 |publisher=Cold Spring Harbor Laboratory Press |isbn=9780879698720 |pages=592 |edition=illustrated |editor=Richard R. Behringer, Alexander D. Johnson, Robert E. Krumlauf, Michael K. Levine, Nipam Patel, Neelima Sinha |page=1}}</ref> Молекулярни изследвания поставят животните в супергрупата на [[опистоконти]]те (от [[Гръцки език|гръцки]]: ''ὀπίσθιος'', опистиос – „преден“ и ''κοντός'', контос – „прът“, тоест „камшиче“), която включва също и цианофлагелатите, [[гъби|фунги]] и малко на брой дребни паразитни [[протисти]].<ref>{{cite book |title=Strickberger's evolution: the integration of genes, organisms and populations |year=2008 |publisher=Jones & Bartlett Learning |isbn=9780763700669 |author=Hall, Brian Keith |coauthors=Benedikt Hallgrímsson, Monroe W. Strickberger |page=278}}</ref> Името им произхожда от разположението на [[Флагелуми|флагелума]] при подвижните клетки в задния край на тялото (клетката), както при животинските сперматозоиди, докато при другите еукариоти камшичетата са разположени в предния край.<ref>{{cite book |last=Hamilton |first=Gina |title=Kingdoms of Life – Animals (ENHANCED eBook) |publisher=Lorenz Educational Press |isbn=9781429116107|page=9}}</ref>

Най-старите [[фосил]]и, които може да са на животни са открити в Трезонската формация в [[Южна Австралия]].<ref name="roseMaloof">{{cite journal | author1= Maloof, Adam C. |author2= Rose, Catherine V. |author3= Beach, Robert |author4= Samuels, Bradley M. |author5= Calmet, Claire C. |author6= Erwin, Douglas H. |author7= Poirier, Gerald R. |author8= Yao, Nan |author9= Simons, Frederik J.|title= Possible animal-body fossils in pre-Marinoan limestones from South Australia |journal= Nature Geoscience | volume= 3 | pages= 653 |date= 17 August 2010 |url= http://www.nature.com/ngeo/journal/vaop/ncurrent/full/ngeo934.html |doi=10.1038/ngeo934 | issue= 9}}</ref> Предполага се, че тези фосили принадлежат на древни водни гъби. Открити са в [[скала]] на възраст 665 милиона години.<ref name="roseMaloof"/>

Следващите вероятно най-стари животински фосили са датирани към края на [[Прекамбрий|прекамбрийния]] период, преди около 610 милиона години, известни са като ''Ediacaran biota'' или ''Vendian biota''.<ref>{{cite book |title=The annotated Origin: a facsimile of the first edition of On the origin of species| year=2009| publisher=Harvard University Press |isbn=9780674032811 |author=Costa, James T. |coauthors=Charles Darwin| page=308}}</ref> Трудно е да бъдат съотнесени към по-късни фосили. Възможно е, някои да представляват предшественици на съвременните типове или да са по-рано отделила се група. Съществува и възможността въобще да не се числят към царството на животните.<ref>{{cite book| last=Schopf| first=J. William| title=Evolution!: facts and fallacies| year=1999| publisher=Academic Press| isbn=9780126288605| page=7}}</ref>

За разлика от тях, повечето известни ни животински типове се появяват, малко или много, едновременно през [[камбрий]], преди около 542 милиона години.<ref>{{cite book|title=Fossils at a Glance| year=2009|publisher=John Wiley and Sons|isbn=9781405193368|author=Milsom, Clare|coauthors=Sue Rigby}}</ref> Все още учените спорят, дали това събитие наречено Камбрийски взрив, представлява бърза [[Дивергенция (генетика) |дивергенция]] на различните групи или се дължи на климатична промяна позволяваща фосилизитането.

Някои учени предполагат, че животните са се появили много по-рано от Камбрийския взрив, може би дори преди около един милиард години.<ref>{{cite book|title=Biology|year=2005|publisher=Pearson, Benjamin Cummings|isbn=9780805371710|author=Campbell. Neil A.|edition=7|coauthors=Jane B. Reece|page=526}}</ref> [[Ихнофосили]] като следи и тунели в земята намерени през [[Тоний|тонийския]] период на [[Неопротерозой|неопротерозойската ера]] <!-- трябва да се уточни, някой с по-задълбочени познания по геология-->показват присъствието на триплобластни [[червеи]] със сложно устройство подобно на [[дъждовен червей]].<ref name="Seilacher1998">{{cite journal| title=Animals More Than 1 Billion Years Ago: Trace Fossil Evidence from India| journal=Science| volume=282| number=5386| pages=80 – 83| year=1998| url=http://www.sciencemag.org/cgi/content/abstract/282/5386/80| accessdate=2007-08-20| author=Seilacher, A., Bose, P.K. and Pflüger, F.| doi=10.1126/science.282.5386.80| pmid=9756480| month=Oct| first1=A| first2=PK| first3=F| issue=5386| issn=0036 – 8075}}</ref> По време на ранния тонийски период преди около един милиард години се наблюдава намаляване на разнообразието на [[строматолит]]и, което може да се дължи на появата на растителноядни животни, тъй като [[Строматолит|строматолитното]] многообразие рязко се повишава с изчезването на растителноядни животни по времето на [[Масово измиране Перм-Триас|масовото измиране Перм-Триас]] и [[Масово измиране Ордовик–Силур|масово измиране Ордовик–Силур]], и бързо намалява след възстановяването на популациите на растителноядните. Откритието, че такива отпечатъци много подобни на ихнофосилите се оставят и от едноклетъчния протист гигант ''[[Gromia sphaerica]]'' подлага на съмнение интерпретацията на доказателствата сочещи ранната [[еволюция]] на животните.<ref name="Matz2008">{{cite journal| last = Matz | first = Mikhail V.| coauthors=Tamara M. Frank, N. Justin Marshall, Edith A. Widder and Sonke Johnsen| title=Giant Deep-Sea Protist Produces Bilaterian-like Traces| journal=Current Biology| volume=18| issue=18| pages=1 – 6| publisher=Elsevier Ltd| date=2008-12-09| url=http://www.biology.duke.edu/johnsenlab/pdfs/pubs/sea%20grapes%202008.pdf| doi=10.1016/j.cub.2008.10.028| accessdate=2008-12-05| pmid=19026540| last1=Matz| first1=MV| last2=Frank| first2=TM | last3=Marshall| first3=NJ| last4=Widder| first4=EA| last5=Johnsen| first5=S| issn=0960 – 9822}}</ref><ref name="MSNBC200811">{{cite news| last=Reilly| first=Michael| title=Single-celled giant upends early evolution| publisher=MSNBC| date=2008-11-20| url=http://www.msnbc.msn.com/id/27827279/| accessdate=2008-12-05}}</ref>

[[File:AnimalsRelativeNumbers.png|thumb|301px|right|Относителен дял на групите животни по [[тип (биология)|тип]]ове спрямо цялото Животинско Царство]]

За разлика от другите животински типове Ctenophora и [[Cnidaria]] (Мешести – анемонии, [[корал]]и, [[медузи]]) имат радиална симетрия и само един отвор на храносмилателната празнина, който служи като [[уста]] и [[анус]] едновременно.<ref>{{cite book| title=A living bay: the underwater world of Monterey Bay| year=2000| publisher=University of California Press| isbn=9780520221499| author=Langstroth, Lovell| coauthors=Libby Langstroth, Todd Newberry, Monterey Bay Aquarium| page=244}}</ref> И при двата типа се наблюдава диференциация на тъканите, но не и организацията им в [[орган (анатомия)|органи]].<ref>{{cite book| last=Safra| first=Jacob E.| title=The New Encyclopaedia Britannica, Volume 16| year=2003| publisher=Encyclopaedia Britannica| isbn=9780852299616| page=523}}</ref> Друга особеност е наличието на само два зародишни пласта (при тези представители те се наблюдават през целия живот, поради което възприетия термин „зародишен пласт“ е некоректен), [[ектодерма]] и [[ендодерма]], с безклетъчна пазнина [[мезоглея]] между тях. Затова понякога биват наричани двупластни животни.<ref>{{cite book| last=Kotpal| first=R. L.| title=Modern Text Book of Zoology: Invertebrates| publisher=Rastogi Publications| isbn=9788171339037| page=184}}</ref><Br>

Останалите представители на животните образуват [[филогения|монофилетичната]] група [[Bilateria]] (Двустранно симетрични). За повечето е характерна двустранната симетрия с изразена предна част (глава), специализирана за хранене и наличие на сензорни органи (изключение правят [[Echinodermata|''Echinodermata'']] с радиална симетрия). Тялото е изградено от добре диференцирани тъкани, произхождащи от три зародишни пласта, като тъканите формират различни органи. [[Храносмилателна система|Храносмилателната система]] има два отвора, уста и анус (с изключение на [[Platyhelminthes|''Platyhelminthes'']]), а също така се образува телесна празнина известна като [[целом]] или псевдоцелом.

[[Ecdysozoa]] (Линеещи) <!-- не съм напълно сигурен за точния термин на бг --> са първичноусти, наречени така заради общото си свойство да [[линеене|линеят]].<ref>{{cite book| last=Dawkins| first=Richard| title=The Ancestor's Tale: A Pilgrimage to the Dawn of Evolution| year=2005| publisher=Houghton Mifflin Harcourt| isbn=9780618619160| page=381}}</ref> Към тази група се отнася и най-големият тип животни [[Arthropoda]] (Членестоноги), включващ класовете [[насекоми]], [[паяци]] и [[ракообразни]]. Относително малпбройните типове [[Onychophora]] и [[Tardigrada]] са близко свързани с членестоногите и споделят множество общи черти.

Ecdysozoa включва и тип [[Nematoda]] (кръгли червеи), които са втория по-големина тип след членестоногите. Кръглите червеи обикновено са микроскопични и съществуват във всякаква среда, в която има вода,<ref>{{cite book| title=BioInquiry: making connections in biology|year=2003|publisher=John Wiley| isbn=9780471202288| author=Prewitt, Nancy L.| coauthors=Larry S. Underwood, William Surver| page=289}}</ref> а много от тях са и [[паразит]]и.<ref>{{cite book| title=Parasites in social insects| year=1998| publisher=Princeton University Press| isbn=9780691059242| last=Schmid-Hempel| first=Paul| page=75}}</ref> Близки до тях са други по-малки типове червеи като [[Nematomorpha]] (Живи влакна), [[Kinorhyncha]], [[Priapulida]] и [[Loricifera]]. Характерно за тях е наличието на редуциран целом известен като псевдоцелом.

[[Lophotrochozoa]] включва два от най-успешните типа [[Mollusca]] (Мекотели) и [[Annelida]] (Прешленести череи).<ref>{{cite web |url=http://www.lophelia.org/lophelia/biodiv_6.htm |title=Biodiversity: Mollusca|accessdate=2007-11-19 |publisher=The Scottish Association for Marine Science |archiveurl = http://web.archive.org/web/20060708083128/http://www.lophelia.org/lophelia/biodiv_6.htm |archivedate = 2006-07-08}}</ref><ref>{{cite video | people = Russell, Bruce J. (Writer), Denning, David (Writer) | title = Branches on the Tree of Life: Annelids| medium = [[VHS]] | publisher = BioMEDIA ASSOCIATES |date = 2000 }}</ref> Първият от който е втори по брой на откритите видове вкючващ класовете [[охлюви]], [[миди]] и [[главоноги]]. Отдавна се смята, че тези две групи са близко свързани, поради наличието на [[трохофор]]на (свободно плуваща) [[ларва]], макар че се е смятало, че анелидите са по-близки до членестоногите, поради общото наличие на сегментиране на тялото.<ref>{{cite journal| coauthors=Eernisse, Douglas J.; Albert, James S.; Anderson , Frank E. | title=Annelida and Arthropoda are not sister taxa: A phylogenetic analysis of spiralean metazoan morphology | journal=Systematic Biology | volume=41 | issue=3 | pages = 305 – 330 | date=1 September 1992 | doi=10.2307/2992569 | author=Eernisse, Douglas J.| issn=10635157| first=D. J.| first2=J. S.| first3=F. E.| jstor=2992569 }}</ref> Днес се приема, че това е следствие на [[конвергенция|конвергентна]] еволюция, поради наличието на множество морфологични и генетични различия.<ref>{{cite journal| coauthors=Kim, Chang Bae; Moon, Seung Yeo; Gelder, Stuart R.; Kim, Won | title=Phylogenetic Relationships of Annelids, Molluscs, and Arthropods Evidenced from Molecules and Morphology | journal=Journal of Molecular Evolution | volume=43 | issue=3 | pages = 207 – 215 | publisher = Springer | location = [[New York]] | month = September | year = 1996 | url = http://www.springerlink.com/content/xptr6ga3ettxnmb9/ | doi = 10.1007/PL00006079 | accessdate = 2007-11-19 | author=Eernisse, Douglas J.| format=–^{[http://scholar.google.co.uk/scholar?hl=en&lr=&q=intitle%3APhylogenetic+Relationships+of+Annelids%2C+Molluscs%2C+and+Arthropods+Evidenced+from+Molecules+and+Morphology&as_publication=Journal+of+Molecular+Evolution&as_ylo=1996&as_yhi=1996&btnG=Search Scholar search]}| pmid=8703086 }} {{dead link|date=January 2009}}</ref>

Lophotrochozoa включва също и [[Nemertea]] (Немертини), [[Sipuncula]] (Сипункулиди) иняколко други типа, които имат кръгово разположени ресничести пипала около устата, наречени [[лофофор]].<ref>{{Cite book | url = http://www.ucmp.berkeley.edu/glossary/gloss7/lophophore.html | title= The Lophophore| author =Collins, Allen G. | year = 1995 | publisher = University of California Museum of Paleontology}}</ref> Въпреки че традиционно се групират заедно като лофофори<ref>{{cite journal| coauthors=Adoutte, André; Balavoine, Guillaume; Lartillot, Nicolas; Lespinet, Olivier; Prud'homme, Benjamin; de Rosa, Renaud | title=The new animal phylogeny: Reliability and implications | journal=Proceedings of the National Academy of Sciences | volume=97 | issue=9 | pages = 4453 – 4456 | date = April 25, 2000 | url = http://www.pnas.org/cgi/content/full/97/9/4453 | pmid=10781043 | accessdate = 2007-11-19 | doi=10.1073/pnas.97.9.4453 | author=Adoutte, A.| first1=A| first2=G| first3=N| first4=O| first5=B| first6=R| issn=0027 – 8424| pmc=34321 }}</ref> днес е прието, че групата им има [[филогенеза|парафилетичен]] произход.<ref>{{Cite web | first = Yale J. | last = Passamaneck | contribution = Woods Hole Oceanographic Institution | title = Molecular Phylogenetics of the Metazoan Clade Lophotrochozoa | year = 2003 | pages = 124 | url = http://handle.dtic.mil/100.2/ADA417356 | format = PDF }}</ref> като някои са по-близки до немертините, а други до мекотели и плоски червеи.<ref>{{cite journal| coauthors=Sundberg, Per; Turbevilleb, J. M.; Lindha, Susanne | title=Phylogenetic relationships among higher nemertean (Nemertea) taxa inferred from 18S rDNA sequences | journal=Molecular Phylogenetics and Evolution | volume=20 | issue=3 | pages = 327 – 334 | month = September | year = 2001 | doi = 10.1006/mpev.2001.0982 | accessdate = 2007-11-19 | author=Adoutte, A.| pmid=11527461| last1=Sundberg| first1=P| last2=Turbeville| first2=JM| last3=Lindh| first3=S| issn=1055 – 7903 }}</ref><ref>{{cite journal| coauthors=Boore, Jeffrey L.; Staton, Joseph L | title=The mitochondrial genome of the Sipunculid Phascolopsis gouldii supports its association with Annelida rather than Mollusca | journal=Molecular Biology and Evolution | volume=19 | issue=2 | pages = 127 – 137 | month = February | year = 2002 | issn = 0022 – 2844 | url = http://mbe.oxfordjournals.org/cgi/reprint/19/2/127.pdf | format=PDF | pmid=11801741 | accessdate = 2007-11-19| last1=Boore| first1=JL| first2=JL }}</ref> Тук спадат и [[Brachiopoda]] (Паменоногите), които макар и слабо представени днес са били широко застъпени в геологиното минало, [[Entoprocta]], [[Phoronida]] и вероятно [[Bryozoa]].<ref>{{cite journal | last = Nielsen | first = Claus | year = 2001 | month = April | title = Bryozoa (Ectoprocta: ‘Moss’ Animals) | journal = Encyclopedia of Life Sciences | publisher = John Wiley & Sons, Ltd | doi = 10.1038/npg.els.0001613 | url = http://mrw.interscience.wiley.com/emrw/9780470015902/els/article/a0001613/current/abstract | accessdate = 2008-01-19 }}</ref>

Останалите типове животни са обособени към [[монофилетичен|монофилетичната]] група на двустранно - симетричните животни. По-голямата част от тялото има ясна двустранна симетрия и често имат специализирана [[глава]] с устен апарат и сетивни органи. Тялото е трипластно – има три зародишни пласта – ендо-, екто- и [[мезодерма]], който в онтогенезата формират обособени органи. Храносмилателната система има два отвора – уста и анус, както и вътрешна празнина означавана като [[черво]] или [[псевдочерво]]. Има известни изключения от общия строеж, като например наличие на лъчева симетрия при възрастните [[Бодлокожи]], или опростяване в строежа на някои паразитни видове.