Дебър: Разлика между версии

 

През 1910 година официалната турска власт дава разрешение за строителство на училище за българските деца в българския квартал Варош<ref>[http://www.devletarsivleri.gov.tr/source.cms.docs/devletarsivleri.gov.tr.ce/docs/balkanlarda_osmanli.pdf „Exhibition of Ottoman civilization in the Balkans“, стр.36]</ref>. В 1910 година по време на [[обезоръжителна акция на младотурците|обезоръжителната акция]] всички мъже българи са събрани в църковния двор в махалата Вароша и кметът Блаже Стоянов е изтезаван публично.<ref>Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 3.</ref>

През ХІХ и началото на ХХ в. основния поминък за жителите на Дебър е било занаятчийството. В града са се произвеждали различни по вид огнестрелни оръжия, като особено са се славили със своето майсторство албанците. От останалите занаяти преимуществено са били застъпени терзийството, куюмджийството, казанджийството. Дебрани са се славили като добри майстори-строители, резбари и иконописци. От земеделието най-значим дял заема производството на тютюн, а в по-слаба степен-лозарството и овощарството<ref>[http://macedonia-history.blogspot.com/2010/02/zapadna-makedonija.html К. Рачев. Западна Македония. С., 1925, с. 32.]</ref>.

 

 

== Население ==

Според преброяването от 2002 година Дебър има 14 561 жители.<ref>[http://212.110.72.46:8080/mlsg/ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови]</ref>

 

 

== Дебрани==

{{основна|Дебрани}}

В 19 и началото на 20 век Дебър е със смесено българо-албанско население, последното голямо българско селище в западна посока. След големите миграционни вълни на изток, 75% от населението на града са албанци. Един от най-известните българи дебрани е професор доктор [[Живко Ошавков]], основателят на социологическата наука в България. Друг известен дебранин е [[Наум Бояджиев]], деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Сред албанците дебрани се открояват имената на [[Саид Найдени]] - водеща фигура на албанското Възраждане в 19 век, [[Фикри Дине]], министър-председател на албанското колаборационистко правителство през Втората световна война, и [[Екрем Баша]], популярен съвременен косовски писател.