Павел Флоренски: Разлика между версии

След [[болшевишката революция]] заема ръководна длъжност в „Главэлектро“, където се занимава с изследване на електрическите полета и диелектриците. През [[1921]] г. е избран за професор във [[ВХУТЕМАС]], където чете лекционния курс “Анализ на пространството в художествените произведения”. През [[1933]] г. е арестуван и осъден на 10 години затвор. Разстрелян в Соловецкия лагер на [[8 декември]] [[1937]] г. Посмъртно е реабилитиран през [[1958]].

 

Под влияние на [[платонизъм|платонизма]] и [[антична философия|древногръцката философия]] Флоренски си поставя за цел максимално да сближи елинската и християнската философска традиции<ref>Философский энцикплопедический словарь, Москва, Советская энциклопедия, 1989. </ref>. В неговата метафизика, основана на новия метод на [[феноменология]]та, [[символизъм|символизма]] и [[семиотика]]та заемат важно място. Флоренски се стреми да открие първични символи, основни за духовно материалното култура, от които са изградени различни сфери на реалността и които са отразени в различни области на културата<ref>Философский энцикплопедический словарь, Москва, Советская энциклопедия, 1989 </ref>. Със своите философски рефлексии върху символа, Флоренски се доближава до обща теория на знаковите системи и е един от предшествениците на структурния и системен подход в науката<ref>. Философский энцикплопедический словарь, Москва, Советская энциклопедия, 1989 </ref>.